Видове оценки, използвани при изготвяне на финансовите отчети – оповестяване


Категория на документа: Счетоводство


Краткосрочните доходи на персонала в Уникредит Булбанк включват задълженията по неизползван платен годишен отпуск, изчислен за всеки един служител поотделно, както и очакваните допълнителни плащания, обвързани с постигнатите заложени цели през текущата финансова година. Задълженията за неизползван платен годишен отпуск включват цялата недисконтирана сума на задълженията към персонала, която Банката следва да плати в случай, че трудовите отношения със служителите и биха били прекратени към съответните отчетни дати, докато в Райфайзенбанк е упоменато само, че краткосрочните задължения включват допълнителни възнаграждения съгласно действащите бонусни схеми, както и неизползвани платени годишни отпуски.

Плановете с дефинирани доходи в Уникредит Булбанк са тези, определени в Колективния трудов договор. Плановете с дефинирани доходи са такива, които не могат да бъдат определени като планове с фиксирани плащания. Задължението на Банката във връзка с плановете с дефинирани доходи се определя като бъдещите плащания, за които служителите придобият право през настоящия или бъдещи периоди ,се дисконтират с цел установяване на тяхната настояща стойност. Използваният дисконтов процент е този по български държавни ценни книжа валиден
към съответната отчетна дата. Всички изчисления се извършват от сертифицирани актюери, наети от Банката, като систематично се прилага методът на кредитните прогнозируеми единици. При определяне на нетното задължение, отчетено в отчета за финансовото състояние на Банката, всички непризнати актюерски печалби или загуби поради прилагането на "коридорния" метод, както и непризнатия разход от предишно прослужване се добавят, респективно изваждат от изчислената настояща стойност. Банката признава част от актюерските печалби или загуби при представяне на нетното си задължение за периода на средния остатъчен срок на всички служители, участващи в плана. Призната част се определя до степента, до която кумулативните непризнати актюерски печалби или загуби за предходната година превишават 10% от настоящата стойност на задължението, като, когато това не е изпълнено, те не се признават. В Райфайзенбанк са под наименованието "Провизираните дългосрочни задължения", като е упоменато само, че представляват настоящата стойност на бъдещите обезщетения при пенсиониране, дължими от работодателя съгласно местното трудово законодателство и не е казано как се изчисляват.

Данъкът върху печалбата за годината включва текущ данък и изменението в отсрочения данък. Текущ данък е сумата на данъка, който Групите трябва да платят върху очакваната облагаемата печалба за периода, въз основа на ефективната данъчна ставка или действаща такава в деня на изготвяне на отчета за финансовото състояние, и всички корекции върху данъка за минали години.Отсроченият данък се изчислява на базата на метода на балансовите задължения, който позволява да се отчетат временни разлики между балансовата стойност на активите и пасивите за нуждите на финансово отчитане и стойностите за данъчно облагане.Отсроченият данък се изчислява на базата на данъчните ставки, които се очаква да бъдат в действие когато активът се реализира или задължението се погаси. Ефектът върху отсрочения данък от промяна в данъчните ставки се записва в отчета за всеобхватния доход, с изключение на случаите, когато се отнася до такива, който предварително са начислени или са отчетени директно в капитала. Приложимата данъчна ставка за 2010 година е 10% (2009 - 10%).Отсрочен данъчен актив се признава само тогава, когато е вероятно да се получат данъчни печалби, срещу които активът може да се оползотвори. Отсрочените данъчни активи се намаляват съответно до степента на вероятността за реализиране на данъчна печалба.

По отношение на датите за признаване на покупките и продажбите двете банки се различават тъй като:
Таблица № 2
Дати за признаване на покупките и продажбите

Уникредит Булбанк
Райфайзенбанк
Уникредит Булбанк признава първоначално кредитите и авансите, привлечените депозити, издадените дългови книжа и подчинените пасиви, на датата на която те възникват. "Редовните" покупки и продажби на финансови активи се признават на датата на търгуване, на която Банката се ангажира да купи или продаде съответния актив. Всички останали финансови активи и пасиви (вкл. активите и пасивите, отчитани по справедлива стойност в печалбата или загубата) се признават първоначално на датата на търгуване, на която Банката встъпва в правата и задълженията произтичащи от финансовия инструмент
В Райфайзенбанк покупките и продажбите на финансови активи отчитани по справедлива стойност в печалбата или загубата, държани до падеж и на разположение за продажба, се признават на датата на действителната доставка на актива.


При изготвянето на отчетите, Банките са приложили промените в МСФО 7, отнасящи се до подобрено оповестяване на финансовите инструменти, публикувани през месец март 2009 г. Тези промени изискват Банките да направят разширени оповестявания относно прилаганите от тях принципи за оценка на справедливата стойност на финансови инструменти, като използват три нива на йерархичност отразяващи важността и значимостта на базисната пазарна информация (Ниво 1, Ниво 2 и Ниво 3).

Изготвянето на финансовите отчети изисква Ръководството на Групите да правят преценки, приблизителни оценки и допускания, които оказват влияние върху приложението на счетоводната политика и на отчетените стойности на активите, пасивите, приходите и разходите. Действителните резултати могат да се различават от направените приблизителни оценки. Очакванията и направените допускания се преразглеждат текущо. Преразглеждането на счетоводните оценки се признава в периода, в който оценката е преразгледана, както и в бъдещите периоди, върху които оказва влияние.

За целите на изготвяне на консолидираните финансови отчети Ръководствота са направили някои приблизителни оценки и преценки с цел вярно и честно представяне на финансовата позиция на Групите. Тези оценки и преценки предполагат Ръководствата да използват цялата налична информация за да оценят и където е възможно да остойностят ефектите върху финансовото състояние на Банките според изхода на определени несигурни събития. Най-общо приблизителните оценки и преценки са широко застъпени при оценката на:
- Справедливата стойност на финансови инструменти;
- Обезценка на финансови активи (особено кредити);
- Оценка на провизиите за конструктивни и/или съдебни задължения.

При определяне на справедливата стойност на финансовите инструменти Банките прилагат следната йерархия в зависимост от използваните изходни данни:
- Първо ниво на определяне на справедлива стойност обхваща всички финансови инструменти, чиято справедлива стойност се основава директно на котировки налични при условията на активен пазар. Един пазар се определя като активен, когато котировки и цени са регулярно налични и са вследствие на действителни, регулярно извършвани пазарни сделки между информирани несвързани лица.
- Второ ниво на определяне на справедлива стойност обхваща тези финансови инструменти, чиято справедлива стойност се основава на налична и общодостъпна пазарна информация (напр. котировки при условията на неактивен пазар, лихвени криви и т.н.).
- Трето ниво на определяне на справедлива стойност обхваща финансови инструменти, за които не е налична референтна пазарна информация или когато има ниска, или липсва изобщо пазарна активност. За всички такива финансови инструменти определянето на справедливата стойност се основава на оценъчни модели, използващи тази налична пазарна информация и предположения, които разумно биха се използвали от останалите участници на пазара при оценяване на съответните финансови активи или пасиви, вкл. оценка на кредитния риск. Трето ниво на определяне на справедлива стойност включва също така и тези финансови инструменти, за които справедливата стойност не може надеждно да бъде определена, поради което те са представени по цена на придобиване или амортизирана стойност.

Тук попадат и инструментите, при които оценката се базира на котировки на сходни инструменти, но при които се налага използването на значителни корекции базирани на ненаблюдаеми пазарни предположения с цел отчитането на различията между сравняваните инструменти.

Справедливата стойност на финансовите инструменти търгуеми на активен пазар се основава на пазарни котировки. За всички останали финансови инструменти Банките определят справедливата стойност чрез оценъчни техники. Оценъчните техники включват използването на моделите на нетна настояща стойност и дисконтирани парични потоци, сравнение със сходни инструменти, за които са налични пазарни котировки и полиномни модели за оценка на опции и др. Предположенията и изходната информация използвана при оценъчните техники включва безрискови или референтни лихвени нива, кредитни спредове и други параметри необходими за определяне на дисконтовите проценти, цени на облигации и капиталови инструменти, валутни курсове, капиталови индекси, както и очакваната ценова волатилност и корелация. Основната цел на оценъчните техники е да се достигне до справедливата цена на финансовия инструмент към съответната отчетна дата, така както биха я определили други участници при същите пазарни условия. Също така Банките използват широко застъпени оценъчни модели при определянето на справедливата стойност на често срещани финансови инструменти като лихвени и валутни суапи, при които се използва налична пазарна информация и не се изискват по-специални преценки и допускания. Актуална (наблюдаема) пазарна информация е обикновено налична за листвани капиталови и дългови книжа, борсови деривати и стандартни неборсови такива като лихвени суапи. Този факт допълнително редуцира необходимостта от специфични допускания и преценки от страна на Ръководствата и намалява несигурността при определяне на справедливите стойности на финансовите инструменти. Наличието на пазарна информация зависи от вида на продуктите и пазарите и може да се променя според специфичността на събитията и общата конюнктура на финансовите пазари. Оценъчни модели, които се уповават на значителна ненаблюдаема пазарна информация предполагат включването на повече предположения и преценки от страна на Ръководствата при определянето на справедливата им стойност. Тези предположения и преценки са насочени главно към определяне на подходящия оценъчен модел, оценка на бъдещите парични потоци от инструмента и вероятността от влошаване на финансовото състояние на емитента, възможните предплащания и не на последно място подходящите дисконтови проценти.При финансовите инструменти отчитани по справедлива стойност, в зависимост от приложения оценъчен метод и използваната изходна информация, се наблюдава разлика при Финансовите активи държани за търгуване. Тази разлика е в това, че в Уникредит Булбанк те са определени в Ниво 2 и Ниво 3, докато в Райфайзенбанк са определени в Ниво1 и Ниво 2

При определяне на обезценката на финансови инструменти, отчитани по амортизирана стойност, Ръководствата правят преценки за настоящата стойност на бъдещите парични потоци от инструмента, които очакват да получат. За целите на тази преценка се взема под внимание финансовото състояние на длъжника и стойността на обезпечението. Колективната обезценка обхваща възникнали кредитни загуби в портфейли от кредити със сходни кредитни характеристики, в случаите когато се предполага, че в тези портфейли са включени обезценени кредити. За целите на тази преценка факторите, които имат основно значение са кредитното качество на портфейлите, техния размер, концентрации и др. икономически фактори. Точността на преценките зависи преди всичко от това, колко прецизно се оценяват бъдещите парични потоци при индивидуално обезценени кредити, както и от параметрите и факторите залегнали при колективната обезценка.

При остойностяване на провизиите Ръководствата широко ползват експертни оценки на специалисти в съответните области като правни и регулаторни консултанти и се приема обикновено по-консервативната оценка с цел защита на Банките от неблагоприятно развитие на едно или няколко несигурни събития.

Уникредит Булбанк има елемент който се нарича Нетни печалби (загуби) от други финансови активи, отчитани по справедлива стойност в печалбата или загубата, включват реализираните и нереализираните печалби и загуби, произтичащи от промяната в справедливата стойност и възникналите курсови разлики по активи, които се управляват на базата на справедлива цена и за които Банката е приложила допустимата "опция за отчитане по справедлива стойност" при тяхното първоначално признаване. Райфайзенбанк няма такъв елемнт.

Също така Уникредит Булбанк има елемнт който се нарича Дериватите за хеджиране включващи всички деривати, които не са държани за търгуване. Всички те са определени като ефективни хеджиращи инструменти и се оценяват по справедлива стойност в Отчета за финансовото състояние. През 2009 г. Банката е разработила вътрешна методология за отчитане на хеджирането, имаща за цел по-ефективно управление на лихвения риск в банковия портфейл, чрез съвкупност от взаимоотношения за хеджиране на справедлива стойност и паричен поток. Съгласно утвърдената методология, при първоначално определяне на хеджинговото взаимоотношение, Банката писмено документира връзката между хеджиращия инструмент и хеджираната позиция, в т.ч. целта на предприетото хеджиране, избраната хеджингова стратегия и методите, които ще се прилагат при определяне на ефективността на хеджинговото взаимоотношение. Оценка на всяко хеджингово взаимоотношение се извършва както при неговото първоначално дефиниране, така и регулярно след това. Тази оценка дава информация за степента, до която избраният хеджиращ инструмент се очаква да бъде "високо ефективен" при компенсиране на измененията в справедливата стойност или паричните потоци на хеджираната позиция за периода, през който хеджинговото взаимоотношение е активно, както и дали отчетените резултати от хеджинговото взаимоотношение са в интервала 80-125 процента. В допълнение Банката прави и оценка при взаимоотношения за хеджиране на парични потоци от очаквани транзакции, доколко тези бъдещи транзакции са с "висока вероятност" да се реализират и респективно формират риск за Банката от промяна в своята стойност, който при материализирането си би засегнал печалбата или загубата.Съответно Райфайзенбанк няма такъв елемент.

Уникредит Булбанк има и елемнт който се нарича Хеджиране на справедлива стойност. Когато дериват е признат като хеджиращ инструмент при хеджиране на справедлива стойност на признат актив или пасив, която може да засегне печалбата или загубата, промените в справедливата стойност на деривата се признават директно в печалбата или загубата заедно с промените в справедливата стойност на хеджираната позиция съотносима към хеджирания риск. Ако хеджиращ дериват падежира, бива продаден, прекратен или упражнен, както и когато хеджинговото взаимоотношение не отговаря на критериите за такова или Банката го е прекратила, отчитането на хеджирането се преустановява перспективно. Натрупаната до момента корекция в справедливата стойност на хеджирана позиция, за която се прилага метода на ефективния лихвен процент, се амортизира в печалбата или загубата за остатъчния си срок, чрез включване в ефективния лихвен процент след неговото прекалкулиране. Амортизацията започва от момента, в който хеджинговото взаимоотношение е преустановено. Райфайзенбанк отново няма такъв елемент.

В Уникредит Булбанк има и група Хеджиране на паричен поток. Банката признава деривати като хеджиращи инструменти във взаимоотношения за хеджиране срещу промяната в стойността на паричните потоци съотносими към определен риск, произтичащ от транзакции с "висока вероятност" за реализиране, които могат да засегнат печалбата или загубата на Банката. При тези взаимоотношения, докато дериватът се отчита по справедлива стойност в Отчета за финансовото състояние, промените в нея в частта, при която хеджинговото взаимоотношение е ефективно, се признават в Отчета за всеобхватния доход като преоценъчен резерв от хеджиране на паричен поток, а остатъкът (неефективната част) се признава директно в печалбата или загубата. Ако хеджиращ дериват падежира, бива продаден, прекратен или упражнен, както и когато хеджинговото взаимоотношение не отговаря на критериите за такова или Банката го е прекратила, отчитането на хеджирането се преустановява перспективно. Тъй като стратегията за хеджиране на Банката определя бъдещи лихвени парични потоци като хеджирана позиция, натрупаният преоценъчен резерв, признат в Отчета за всеобхватния доход за периода, през който хеджинговото взаимоотношение е било ефективно, се амортизира в печалбата или загубата в същите периоди, през които бъдещите потоци засягат печалбата или загубата. В случаите, когато Банката не очаква повече реализирането на тези бъдещи потоци, то целият неамортизиран преоценъчен резерв се признава в пълен размер в печалбата или загубата.

Уникредит представя като нетекущи активи, класифицирани като държани за продажба, собствени недвижими имоти, чиято стойност се очаква да бъде възстановена чрез бъдеща продажба, а не чрез използване в дейността на Банката. Активи се класифицират в тази категория само тогава, когато Ръководството на Банката има ясно заявено намерение да извърши продажбата в близко бъдеще и е започнала процедура по търсене на купувачи. Нетекущите активи, класифицирани като държани за продажба се отчитат в отчета за финансовото състояние по по-ниската от тяхната балансова стойност и пазарна цена, намалена с разходите за продажба. Райфайзенбанк няма такъв елемент.

В Райфайзенбанк има елемент който се нарича Получаване и отдаване под наем на ценни книжа, докато в Уникредит Булбанк няма такъв елемнт. Инвестиции, отдадени по силата на споразумения за отдаване под наем на ценни книжа се отчитат в отчета за финансовото състояние и се оценяват съгласно счетоводната политика, приложима за активи за търгуване или съответно за активи за продажба. Паричните средства, получени като обезпечения при отдаване под наем на ценни книжа се отчитат като задължения към банки и други клиенти. Инвестициите, наети по споразумения за наем на ценни книжа не се признават като актив на Групата. Паричните средства, отдадени по договори за наем на ценни книжа, се отчитат като кредити и аванси на банки и други клиенти. Приходите и разходите, възникнали в резултат на сделки за наемане или отдаване на ценни книжа се отчитат при тяхното възникване за периода на извършване на сделките като приход или разход за лихви.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Видове оценки, използвани при изготвяне на финансовите отчети – оповестяване 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.