Теоретико-методологични проблеми при представяне и отчитане на лицензионните права


Категория на документа: Счетоводство


* Кръстосана ( насрещна) лицензия - лицензия, която лицензодателят получава в замяна на предоставена от него.
* Принудителна - предоставя се от компетентен държавен орган (патентно ведомство) по силата на административен акт. Това е едно ограничение в правата на патентопритежателя с цел да се предотврати злоупотребата с патентния монопол. Всяко заинтересовано лице може да поиска да му бъде предоставена принудителна лицензия в негова полза, ако са налице определени условия.

Цена на лицензионната сделка

Ценообразуването на нематериални обекти се характеризира с някои особености:
* При лицензионните сделки няма отчуждаване на собственост. Собственикът на патента може сам да продължи да използва изобретението, въпреки че е отстъпил правото на ползване на други.
* Нематериалните обекти имат винаги уникален характер т.е. разходите по тяхното създаване също са уникални. Те не могат да се осреднят.
* Цената на един интелектуален продукт може да се реализира многократно чрез предоставянето на няколко лицензии.
* Независимо че нематериалния обект е един и същ всяка отделна лицензия за него може да има различна цена

Методите за определяне на цената са метод на свръхпечалбата (метод на квотите), метод на лицензионните периодични отчисления ("ройьлти" метод) и комбиниран метод.
Метод на свръхпечалбата - определят се прогнозните приходи на база резултатите от дейността и се приема, че свръхпечалбата представлява 15 до 30% от нетната печалба. Така изчисления ефект от дейността се разпределя между продавача и купувача. Тази част от ефекта, която остава за лицензополучателя се нарича лицензионна печалба, а процентът от ефекта, който ще получи лицензодателят като възнаграждение - цена на лицензията.
Метод на лицензионните периодични отчисления - използват се процентни отчисления от обема на лицензионната продукция за определяне цената на лицензионните права.

Цената зависи основно от формата на плащане на лицензионното възнаграждение - паушална форма (еднократно плащане), заплащане чрез отчисления и комбинирана форма на плащане.
Паушалната форма се състои в определянето на твърда фиксирана сума в самия договор, дължима от лицензополучателя на лицензодателя наведнъж или на части. Предимства на тази форма - лицензодателят получава наведнъж крупна сума пари, които може да инвестира; продавачът е защитен от евентуални производствени или търговски неуспехи на лицензополучателя. Недостатъците са следните - лицензополучателят трябва да разполага с голяма сума пари при сключването на лицензионен договор, когато се нуждае от средства за влагане в производство; лицензополучателят не може да разчита на техническа, консултантска и др. помощи от страна на лицензодателя. Тази форма е частично неблагоприятна и за лицензодателя, тъй като той се лишава от допълнителни приходи, които би могъл да получи от използването на изобретението.
Изплащане чрез отчисления (роялти) - роялти се определят като процент от прихода. Те започват да се плащат от момента на реализиране на първите приходи от лицензионна продукция. Предимства на тази форма - лицензодателят може да разчита на участие в разпределението на приходите; за лицензополучателя плащанията са разсрочени във времето и може да разчита на помощ от лицензодателя. Недостатъци - има известен риск за лицензодателя да не получи прогнозираните суми от постъпления. Този риск се минимизира чрез минималните годишни вноски, дължими от лицензополучателя на лицензодателя при каквито и да е обстоятелства.
Комбинираната форма се състои в изплащането на една твърдо фиксирана сума при сключването на лицензионния договор (като паушална форма) и следващи вноски, определени на базата на процентните отчисления. Обикновено първоначалната вноска не надхвърля 50% от разчетната цена.

Счетоводно отчитане на лицензионните договори

Счетоводното третиране на договора за лицензия зависи от това коя страна по договора сме. Ако сме от позицията на лицензополучателя - отчитаме увеличение на балансовото число на нематериалните активи. От значение е както вече казахме и формата на плащане - плащанията при прилагане на метода на лицензионната такса и комбинирания метод се третират като разсрочено плащане.
От гледна точка на лицензодателя - създаваме информация за предоставените права, като не отчитаме намаление на нематериалните активи, тъй като няма прехвърляне на собственост.
При лицензионните сделки приходът се признава, ако може да бъде надеждно оценен, предприятието има икономическа изгода от сделката и са изпълнени клаузите на споразумението. Поради характера на продуктите на интелектуалната собственост е трудно да се намери пазарен аналог и да се определи справедливата стойност на продукта. Това налага най-напред да се извърши оценка на ефекта за лизингополучателя. Цената на лицензионните права е функция на ефекта и е част от него, но не трябва да го надвишава.
Приходът при този тип сделки е под формата на лицензионни такси и отчисления от печалбата, формирани от предоставянето на права. Когато допълнителните лицензионни възнаграждения зависят от сбъдването на определено бъдещо събитие, приходът се признава, ако има вероятност то да се случи.
При признаването на приходите от предоставяне на пълна лицензия възниква един от основните проблеми при отчитането на лицензионните договори. Съгласно българското законодателство ( по-точно НСФОМСП 18 "Приходи") тази сделка се приема за продажба, от което следва приходът да се признае в момента на продажбата. Според обхвата и съдържанието на международно утвърдените дефиниции на лицензионните договори, тази сделка се класифицира като пълна лицензия. Счита се, че съдържанието на пълната лицензия и договора за продажба са много близки. Основната разлика е, че при лицензионната сделка, патентопритежалят запазва собствеността си, докато при продажбата се извършва смяна на собствеността.
Сделките по придобиване на лицензионни права се третират по Закона за данък добавена стойност като облагаеми сделки за услуги. На облагане подлежи всяка доставка (в случая всяко отделно плащане).

Придобиване на лицензия при паушална форма на плащане

Лицензионното възнаграждение е предварително определена в договора, фиксирана сума, която лицензополучателят е длъжен да плати наведнъж или на части. Цената не се обвързва по никакъв начин с реалната печалба на лицензополучателя.
Счетоводната информация, която създава купувачът е за увеличение на нематериалните му активи (може да използва сметка "Лицензия" или "Права върху индустриална собственост" с ан. сметка лицензии, като към сметките може да се организира допълнителна аналитичност по видове лицензии, срок, лицензодатели). Лицензополучателят разсрочва за срока на договора признаването на текущи разходи като амортизационни отчисления. При прекратяване или изтичане на договора купувачът отписва нематериалния актив срещу сметката за амортизационни отчисления. Ако договорът се прекрати по-рано и не е амортизирана цялата сума на правата, те се отписват като текущи разходи.

Придобиване на лицензия при разсрочено плащане на твърда база

Тази форма на плащане е аналогична на кредитирането. Твърдо договорената сума по лицензионната сделка се отчита при придобиването по кредита на пасивната сметка "Други дългосрочни задължения".В последствие по дебита на сметката се отразяват периодичните погашения. Допълнителните лицензионни възнаграждения, изчислени на база приходи или печалба, се отчитат като текущи финансови разходи (разходи за лихви), съгласно МСС 23 Разходи за заеми, тъй като се приема, че разсроченото плащане е вид кредитиране.
При изтичане на срока на лицензионния договор или при предсрочното му прекратяване, придобитите права се отписват от състава на нематериалните активи за сметка на начислената до момента амортизация. Записванията са аналогични на тези при придобита лицензия при паушална форма на плащане.

Придобиване на лицензия при разсрочено плащане на променяща се база
Първоначалната оценка се определя по три възможни начина:
* Чрез определяне на прогнозни стойности на променящата се база. Те могат да варират според стойностите на вътрешни и външни за предприятието показатели. Към вътрешните се отнасят напр. приходи от продажби, които ще се реализират в следствие употребата на нематериалните активи. Към външните можем да отнесем равнище на работна заплата за областта, ниво на инфлация или дефлация за периода на разсрочено плащане и др.
* Чрез определяне на променящата се база въз основа на параметрите, които има предприятието при придобиването на нематериалния актив.
* Чрез използване на променящите се стойности на валутния курс, като променяща се база.

Отново разликите между първоначално определената цена на лицензионните права и реалната сума за плащане се отчитат като текущи финансови приходи или разходи.

Ноу-хау

Ноу - хау представлява научни знания и практически (производствен) опит от технически, търговски, управленски, финансов или друг характер, които са практически приложими в практиката.
Характерните черти на ноу-хау, които го определят като обект на интелектуалната собственост и които го отличават от други обекти са - икономическа ценност , практическа приложимост, отсъствие на правна закрила, конфиденциален характер (фактът, че информацията не е известна за лицата, които се нуждаят от нея я превръща в ноу-хау за тях).



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Теоретико-методологични проблеми при представяне и отчитане на лицензионните права 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.