Теоретико-методологични проблеми при представяне и отчитане на лицензионните права


Категория на документа: Счетоводство


Университет за национално и световно стопанство
Катедра " Счетоводство и анализ"

Курсова работа
На тема
"Теоретико-методологични проблеми при представяне и отчитане на лицензионните права"

По дисциплината
Принципи на представяне и отчитане на интелектуалния капитал и природните ресурси

Съдържание

Увод

Обект на настоящата разработка е лицензията с нейното счетоводно третиране. Най-общо казано лицензионният договор е адекватна правна форма на търговия с нематериални продукти. При него се осъществява особен вид покупко-продажба, но не трябва да се бърка с нея. Той е самостоятелен вид договор и трябва да се преценява според собствените си правила. От особена важност е да се изяснят особеностите, приликите и разликите между двата договора.
Ще разгледам основните характеристики, постановки, класификации, предимства и недостатъци на лицензионните договори. Ще направя съпоставка на съдържанието на лицензията и договора за продажба.
Като цяло терминът "нематериални активи" е сравнително нов обект в българската счетоводна практика, в резултат на което се появява разминаване между международните стандарти и практики и тези в България. Неточности се проявяват при дефинирането на понятието, обхвата, съдържанието и отчитането на тези активи. За това е добре да изясним доколкото е възможно възникващите въпроси и неизвестни при отчитането им - обект на разглеждане в разработката е по-специално лицензията.

Изложение

Лицензия - същност и характеристика

Лиценз или лицензия е дума от латински произход, означаваща разрешение за извършване на определено действие. Юридическият термин се отнася за документ или административен акт, с който се дава разрешение от единственото лице, организация или от държавата, които имат право да дадат такова разрешение.
С лицензионният договор носителят на патентно право върху обект на интелектуалната собственост отстъпва изцяло или отчасти правото на ползване на този обект на друго лице. Обект на сделката може да бъде патент за изобретение, полезен модел, промишлен дизайн, марка, топология на интегрална схема или производствен опит. Лицензията е основният начин за прехвърляне на правомощията, съставящи патентното право. Тя обаче може да засяга и непантовани продукти на интелектуалната собственост, какъвто е напр. ноу-хау.
Участниците в лицензионната сделка са лицензодателят и лицензополучателят. Лицензодателят продължава да притежава продукта на интелектуална собственост след сключване на лицензионния договор, защото се отстъпва само правото на ползване, не и самата собственост. По този начин обектът може да се използва едновременно от продавача и купувача.
Лицензодателят е длъжен да отстъпи ползването на съответното право, предмет на лицензионния договор, да осигури спокойното и необезпокоявано ползване на отстъпените права, да поддържа правната закрила на патента или на регистрацията, да предостави техническа помощ (задължение, възникващо по силата на закон) и да предостави необходимото съдействие и информация.
От своя страна лицензополучателят се задължава да заплати уговореното възнаграждение, да пази тайна за обекта на интелектуална собственост, върху който му е отстъпено правото на ползване, при отстъпена лицензия върху марка - да осигурява качество на стоката и др. Лицензополучателят е длъжен да използва обекта.
Договорът за лицензия е уреден в Търговския закон - чл. 587 до чл. 599. Там се уреждат договорът за лицензия на патентно защитени и непатентовани знания. Лицензионните договори са двустранни, възмездни, формални сделки - в писмена форма и се вписват в специални регистри към патентното ведомство. Вписването не е условие за действителност на договора, а се прави с оглед защита от злоупотреби с трети лица. Те са с продължителен характер - максималният срок на лицензията е 10год.

Класификация

Не съществува единна класификация на видовете лицензионни договори. Някои от факторите, които пораждат затруднения са - използването на различни и многобройни критерии при характеризирането на лицензиите, съществуващите различни форми на договаряне според вида на обекта на лицензиране, наличието на патентна защита, ограничителните условия по договорите и др.
Най-разпространените базови класификации се основават на критериите обем на предоставени права и правна закрила върху обектите на лицензията.

Според обема на предоставените права
Различаваме следните видове лицензии:
* Пълна лицензия - лицензодателят отстъпва на лицензополучателя всички права върху интелектуалната собственост, без правото на собственост. Той губи права върху лицензионния обект за срока на лицензния договор. Нарича се още изключителна лицензия за всички територии. След изтичане на срока лицензодателят си връща правата. Това е и разликата с покупко-продажбата. При нея имаме смяна на собствеността, докато при пълната лицензия собственикът запазва правото си на притежание. Разрешават се всички права, произтичащи от патентната закрила на обекта, при спазването на определени условия.
* Непълна (ограничена) лицензия - в договора за ограничена лицензия се включват различни ограничения - по време, защитена територия, ограничение в обема на произвежданата или търгуваната продукция и всякакви други ограничения, които се договарят между страните.
* Изключителна - представлява пълна лицензия за определена територия. При нея правото да се използва обекта се придобива единствено от изключителния лицензополучател. Лицензодателят губи правото сам да използва обекта, както и да предоставя лицензии на този обект на други лица за определена територия. Изключителната лицензия се дава за териториално отдалечен пазар или когато съществуват ограничения (напр. мита) за интелектуалния продукт.
* Неизключителна, нар. още проста, обикновена лицензия - лицензодателят си запазва правото да отстъпва лицензии на други лица, както и сам да използва лицензирания обект.

Ако в лицензионния договор не е уговорено друго, се приема, че
лицензията е предоставена за ползване на територията на Република България.

На база правната закрила
* Патентна (защитена) лицензия - лицензия за интелектуалните продукти, защитени с документ за собственост.
* Безпатентна (незащитена) лицензия - лицензии за обекти, които не се защитават с патент (ноу - хау, търговска марка, промишлен образец).
* Комбинирани (смесени) - те са най-често срещани. Обект на договора е патентно защитен обект с едновременното представяне на производствения опит за неговото осъществяване и експлоатация.

Други видове лицензии, които не попадат в горните класификации:
* Сублицензия - предоставя се от лицензополучателя на трето лице, като получателят на лицензията не може да отстъпи повече права отколкото той самият е получил. Единственото условие за предоставяне на сублицензии е да няма клауза в договора за първоначално лицензиране, която изрично да забранява това.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Теоретико-методологични проблеми при представяне и отчитане на лицензионните права 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.