Структура, отчитане на обичайно присъщите разходи на търговска банка


Категория на документа: Счетоводство



> Разходите за такси и комисонни на Първа Инвестиционна Банка за 2012г. включват: 1) Акредитиви и гаранции (0,686 хил. лв.); 2) Кореспондентски сметки (0,746 хил. лв.); 3) Картови услуги (7,815 хил. лв.); 4) Други (0,444 хил. лв.).

> Административни разходи:

Разходите за персонал включват разходи за заплати, социални и здравни осигуровки, начислени в съответствие с разпоредбите на местното законодателство. Общият брой на персонала на Групата към 31 декември 2012 г. е 2,859 човека (2011 г. - 2,838 човека).
2.2 Хоризонтална структура на разходите на Първа Инвестиционна Банка АД.
Чрез данните в следващата таблица можем да съпоставим хоризонталната и вертикалната структура.

Въпреки че, се забелязва тенденция към увеличаване размерът на разходите за лихви като цяло за 2012г., то от данните се вижда, че някои видове разходи за лихви се задържат почти на едно ниво (за Лизингови договори и други изменението е - 0,01 хил. лв. ), а други дори намаляват - Други привлечени средства с -1,356 хил. лв. за 2012 спрямо 2011г. и Депозити от банки намаляват от 0,731 хил. лв. на 0,213 хил. лв., което е намаление с -0,518 хил. лв. за 2012 спрямо 2011 година.
3. Характеристика и счетоводно отчитане на разходите на ТБ.
A. Характеристика на банковите разходи като обект на счетоводно отчитане.

Банковата система в България функционира в съответствие с регулаторните разпоредби на националното и европейското законодателство. Организацията на счетоводната отчетност на банковите разходи се извършва съгласно Закона за счетоводството, Закона за банките, Международните и Националните счетоводни стандарти, както и според сметкоплана на всяка банка. В текущата разработка е използван примерен сметкоплан от учебника по Счетоводство на банките на доц. д-р Надя Костова, доц. д-р Анита Атанасова, гл.ас. д-р Петко Захариев и гл.ас. д-р Надежда Попова - Варна, 2010 година.

През ноември 2012 г. се приеха промени в Закона за потребителския кредит, с които се въведоха допълнителни допускания и актуализиране на съществуващи при изчисляването на годишния процент на разходите, с цел постигане на по‐голяма яснота за потребителите. Приети бяха и промени в Закона за данъците върху доходите на физическите лица, с които се въведе нов данък от 10 на сто върху доходите от лихви по срочни депозитни сметки на физически лица в сила от 1 януари 2013 г., който се удържа и внася от банките в страната.

За целите на банковото счетоводство разходите могат да се структурират в две основни групи: разходи за дейността и финансови разходи. Всички сметки за разходи имат характера на активни сметки. В банковата дейност, специфика и разнообразие съществува при разходите с финансов характер.

Финансовите разходи са основни разходи в ТБ. Те произтичат от операции с финансови инструменти на банките и имат най-висок относителен дял в общата структура на банковите разходи. Тези разходи са в пряка връзка с обема на банковата дейност, което разкрива променливия им характер.

Разходите за дейността се отчитат двуаспектно: веднъж се отчитат според тяхната икономическа същност и втори път - според тяхното функционално предназначение. За да могат да бъдат изготвени отчетите, влизащи в състава на годишния финансов отчет, това двуаспектно отчитане се въвежда в счетоводството през отчетния период.

Разходите по икономически елементи обединяват материалните и нематериални разходи, направени от банката, във връзка осъществяване на нейната административно-стопанска дейност. Обикновено тези разходи са с постоянен характер.

В банките често възникват и разходи, които се отнасят за бъдещи периоди. Това са разходите извършени през текущия период, които имат финансов резултат през следващите отчетни периоди. Възможно е някои видове текущи разходи да се разсрочват за бъдещи периоди, когато са направени в големи размери и биха намалили значително финансовия резултат на банката. Такива са например разходите за ремонт и разширяване на дейността, някои видове финансови разходи (разсрочени финансови разходи по лизингови договори) и други.
- Основни принципи при отчитането на обичайните разходи на ТБ:
1) Принципът на текущо начисляване - ефектите от сделки и други събития се признават в момента на тяхното възникване, независимо дали са платени паричните средства или тяхните еквиваленти. Тези ефекти се отразяват в счетоводните записвания и във финансовите отчети за периодите, за които се отнасят. Тези финансови отчети съдържат информация не само за минали сделки, но и за задължения да се изплащат парични средства в бъдеще;
2) Финансовите разходи и разходите за бъдещи периоди се отчитат по отделни сметки, без да се отнасят по сметките, отчитащи разходите по икономически елементи;
3) Разходите се отчитат в левове. При извършване на разход във валута, той се отчита в левове по централния курс на БНБ за деня, като се отчита и курсовата разлика, ако има такава;
4) Разходите се признават в отчета за доходите, когато породеното от тях намаление на бъдещите стопански изгоди може да бъде надеждно оценено;
5) Признаването на разходите се осъществява при спазване на принципа за съпоставимост между приходите и разходите, формирани при едни и същи банкови операции и сделки;
6) Когато икономическите изгоди от извършени разходи се очаква да възникват през няколко отчетни периода, разходите се признават в съответния отчетен период, в който се потребяват или изтичат икономически изгоди от тях;
7) Сметките за разходите са операционни сметки и се водят при спазването на принципа за "чисти обороти". Текущо през отчетния период начислените разходи се отразяват като дебитни обороти;
8) Сметките за разходите се кредитират само във връзка с тяхното приключване в края на отчетния период, при което разходите се пренасят в състава на финансовия резултат за отчетния период;
9) При формирането на финансовия резултат не се отразяват измененията в разходите за бъдещи периоди. Сметките за разходите за бъдещи периоди не се признават в отчета за дохода. Те намират отражение в счетоводния баланс на банките.
B. Счетоводно отчитане на разходите на ТБ.
* Отчитане на финансовите разходи

За тяхното отчитане се използват сметки от група 62 Финансови разходи. Като финансови разходи в банките се определят разходите за лихви, комисионни, порто, отчетените отрицателни курсови разлики при валутни операции и преоценка на активи и пасиви, деноминирани в чуждестранна валута, отчетените отрицателни разлики от операции с финансови активи и др.

Документално основание за отчитане на финансов разход в банката дават:
* Банковата политика и тарифи, определящи вида и размера на лихвите, таксите и комисионните по операциите на финансовата институция;
* Банковата политика по привлечените капитали, определяща лихвите по привлечените средства, както и договорите за приети депозити;
* Платежните документи за изплатени лихви, такси, комисионни, порто и др.;
* Документите за сделки с финансови активи;
* Отчетите по банкови сметки, придружени с лихвени листове за начислени от банката лихви в полза на депозантите;
* Договорите за участие на банката в сделки с ценни книжа.
- Сметка 621 Разходи за лихви се използва за отчитане на лихви по привлечени средства, лихви по облигационни заеми и др. банкови операции.

При начисляване на лихви се съставя статия:



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Структура, отчитане на обичайно присъщите разходи на търговска банка 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.