Счетоводно отчитане на материалните запаси на предприятията в публичния сектор


Категория на документа: Счетоводство


• себестойността на полуфабрикати, влагани при производството на готова продукция;
• себестойността на готова продукция при оценката и в склада за готова продукция и съпоставянето и с приходите от продажба;
• стойността на незавършеното производство в края на отчетния период;
• стойността на стоките при търговска дейност, включително стоките, закупени от търговци на дребно и предназначени за продажба, или земя и друга собственост за продажба;
• при предоставяне на услуги стойността на стоково-материалните запаси се състои главно от разходите за труд и другите разходи за персонала, зает в предоставяне на услугата, както и съответната част на общопроизводствените разходи за тях.

За да могат финансовите отчети да предоставят информация за финансовото състояние, за ефективността и за промените във финансовото състояние на дадено предприятие, МСС 2 определя, че стоково-материалните запаси трябва да се оценяват по по-ниската от доставната и нетната реализуема стойност. В случая е залегнал един от основните принципи при изготвяне на финансовите отчети, а именно - предпазливост. Той се свежда до това да не се надценяват активи или приходи, нито да се занижават пасиви или разходи.

Доставната стойност на стоково-материалните запаси е сумата от всички разходи по закупуването, преработката, както и други разходи, направени във връзка с доставянето им до сегашното местоположение и състояние.

Нетната реализуема стойност е предполагаемата продажна цена в нормалния ход на стопанската дейност, минус оценените разходи за завършване на производствения цикъл и тези, които са необходими за осъществяване на продажбата.

Оценката по доставна стойност на основни и спомагателни материали, както и на стоките, предназначени за продажба, включва сборът от:
• покупната цена;
• вносните мита;
• транспортните разходи;
• невъзстановими данъци и такси (акциз, данък добавена стойност, такси на ведомства и регулаторни органи и др. подобни);
• товаро-разтоварни разходи (хонорари на работници и свързани с тях осигуровки).

Така получената доставна стойност се намалява с преотстъпените рабати, търговски отстъпки (в натурално или стойностно изражение) и др. подобни компоненти.

Предвид на това, че така изброените съставни части на формиране на доставната стойност могат да бъдат "разтегнати" във времето (не са извършени от един доставчик и на една дата) и за да може аналитично да се формира доставната стойност на всеки отделен материал или стока, наложително е използването на една допълнителна материална сметка - Доставки, където да бъдат калкулирани всички разходи по придобиването. Сметка Доставки се приключва със сметка Стоки или Материали.

В случаите на покупка на стоково-материалните запаси от внос в чуждестранна валута следва покупната цена в чуждестранна валута да бъде оценена по валутния курс на БНБ към датата на сделката. Всички последвали курсови разлики при разплащането с доставчици следва да бъдат отразени като приход или разход от промяна на валутни
курсове.

Оценка по нетна реализуема стойност се прилага в случаи на наличие на повреда, цялостно или частично морално остаряване на стоково-материалните запаси или при рязък спад в продажните им цени в края на отчетния период. Оценката по нетна реализуема стойност се базира най-сигурно на съществуващите данни непосредствено след приключване на отчетната година до изготвяне на финансовия отчет. Тя отчита колебанията на продажните цени, станали след приключване на периода, дотолкова, доколкото тези събития потвърждават условията, съществуващи в края на периода.

След като се определи историческата цена на материалите и стоките и те бъдат заприходени в материалните сметки като актив, МСС 2 определя и препоръчителния подход за оценката при тяхното изписване като разход.

Това може да се осчетоводи, като вложените и продадени материали и стоки последователно се изписват по първа входяща стойност, което би означавало, че в края на отчетния период стойността, отразена във финансовия отчет на материалите и стоките, ще отразява техните последни доставни стойности или метод FIFO (първа входяща - първа изходяща).

Другият допустим метод за отчитане на изразходването на материалите и стоките е среднопретеглена стойност.

Посочените методи са елемент на счетоводната политика на бюджетното предприятие и е препоръчително в съответствие с разясненията към стандарта за едни и същи материали и стоки, както и за материали, влагани в производството на различни продукти, да се използва през различните отчетни периоди един и същ метод при изписването им.

В случая в бюджетното предприятие може да се използва методът "цени на дребно". Този метод се изразява в това, че от продажната цена се намалява подходящ процент брутна надценка и с така получената стойност стоките се изписват. Това е допустимо, когато могат да се обособят:
• еднородни групи стоки;
• всяка група има един осреднен процент брутна надценка.

В случая този метод е допустим от стандарта само за удобство, за измерване на големи количества стоки.

При всички случаи в края на финансовата година стоково-материалните запаси трябва да бъдат отразени в годишния финансов отчет по по- ниската от доставна или нетна реализуема стойност.

В МСС 2 са посочени и разходите за преработка на стоково - материалните запаси, които са определени като:

1. Разходи, директно свързани с произвежданите продукти, или преки разходи в частта на:
• прекия труд - заплати и осигурителни вноски;
• стойността на материалите, вложени при производство.

2. Непреки разходи, които от своя страна са разграничени на:



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Счетоводно отчитане на материалните запаси на предприятията в публичния сектор 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.