Счетоводно отчитане на материалните запаси на предприятията в публичния сектор


Категория на документа: Счетоводство



Съдържание

УВОД

Обект на настоящата курсова работа са практическите аспекти по отчитането на материалните запаси в бюджетните предприятия. За да осъществяват дейността си повечето предприятия е необходимо те да разполагат със стоково - материални запаси. Те са една от най-важните и съществени части от придобитите и контролирани от предприятието ресурси. Всяка стопанска единица има специфична дейност, която определя и вида на стоково-материалните запаси, които са включени в стопанския оборот. Голямото разнообразие на стоково-материалните запаси поражда проблема за тяхната оценка. Различията в оценките на един и същ материален запас, придобит в различно време налага използването на различни подходи и методи при тяхното придобиване и потребление.

Съблюдавайки характерните особености на отделните видове стоково-материалните запаси счетоводството следва да осигурява точна и своевременна информация както за придобиването, съхраняването и намалението им така и за ефективността от използването на този важен материален ресурс. Всяка промяна в организацията на работа и отчитането им рефлектира в крайния финансов резултат от дейността на предприятието.

Същност на запасите , методи, взъможни варианти в бюджетното предприятие, етапи и последователност на отчитане

Материалните запаси за част от активите на предприятието и се отличават с голямо разнообразие. Съгласно Международен счетоводен стандарт (МСС) 2 материалните запаси обхващат активите:
а) държани за продажба в обичайния ход на обслужващата и стопанска дейност;
б) намиращи се в процес на производството (обслужването) за такава продажба; или
в) под формата на материали или запаси, които се изразходват в производствения процес или при предоставянето на услуги.

В съответствие с горната дефиниция в състава на материалните запаси се включват: суровини; материали, предназначени за влагане в обслужването (производството); незавършено производство; готови продукти; стоки, земя и друга собственост, предназначени за продажба; и разходи за услуги, за които все още не са признати съответните приходи съгласно МСС 18 Приходи.

МСС 2 се прилага за всички материални запаси, освен когато друг стандарт изисква различно счетоводно третиране, каквито са случаите на:
" незавършеното производство, възникнало по договори за строителство, което е предмет на МСС 11 Договори за строителство;
" финансовите инструменти, които са предмет на МСС 32 Финансови инструменти: оповестяване и представяне и МСС 39 Финансови инструменти: признаване и оценяване;
" материалните запаси в селското и горското стопанство, както и в добивната индустрия. Стандартът регламентира счетоводното третиране на материалните запаси в предприятията в следните аспекти:
• определяне на себестойността на материалните запаси като оценка за първоначалното им признаване в актива на баланса;
• методи за последващо изписване на себестойността, съгласно които се определят разходите за материални запаси;
• обезценяване на стойността на материалните запаси до тяхната нетна реализуема стойност;
• оповестяване на информация за материалните запаси във финансовите отчети.

В съответствие със стандарта отчитането на материалните запаси се извършва чрез системата на историческата цена, чиято същност се изразява в записването им в счетоводния баланс по стойността на парите, платени в брой или в парични еквиваленти, или по справедливата стойност, определена към момента на придобиването на материалните запаси.

Оценяване на материалните запаси - в МСС 2 се отделя значително внимание на оценяването на материалните запаси, като основното правило е оценката да бъде по-ниската стойност от нетната реализуема стойност и себестойността. Себестойността е сумата на:
• разходите по закупуването (покупна стойност);
• разходите по преработка;
• другите разходи.
Покупната стойност обхваща: покупната цена; митата, таксите и другите невъзстановими данъци; транспортните разходи; другите разходи, пряко свързани с доставката, от които са приспаднати търговските отстъпки и рабатите. В определени случаи към покупната стойност се включват и валутните разлики, както определя МСС 21 Ефекти от промените в обменните курсове.

Покупна стойност се формира, когато от външни доставчици се закупуват материали, стоки и друга собственост, предназначени за продажба.

Разходите по преработката възникват при материални запаси, произведени в бюджетното предприятие, като готова продукция; продукция, която е в процес на производство, и др. Разходите по преработката включват: преки разходи, променливи и постоянни общи разходи, които се извършват в процеса на производството (общопроизводствени разходи). Типичен пример за преки разходи са разходите за заплати и осигуровки на работниците в основното производство. Променливите общопроизводствени разходи се изменят в съответствие с промяната в обема на производството. Постоянни общопроизводствени разходи са непреките производствени разходи, които постоянно присъстват в изменения обем на производството. Към тях се отнасят например: разходите за наеми на помещения; таксите за поддръжка на информационни системи; застраховките на имущество; амортизацията и поддръжката на производствени сгради и оборудване; разходите за осветление, отопление и др.

Другите разходи обхващат разходи, направени във връзка с привеждането на материалните запаси до настоящото им местоположение и състояние. Подобни разходи могат да бъдат разходите по проектирането на продукти за конкретни клиенти и разходите по ползвани кредити в съответствие с алтернативния подход на МСС 23 Разходи по заеми.

При определянето на себестойността на материалните запаси трябва да се изключат следните видове разходи:
• разходи за материали, труд и други производствени разходи извън нормалните граници;
• складови разходи, освен ако не са необходими за самия производствен процес;
• административни разходи, несвързани с довеждането на материалните запаси до настоящото им състояние и място;
• разходи за продажба.

МСС 2 акцентира върху прилагането на две техники за оценка на себестойността на материалните запаси: метода на стандартната себестойност.

Оценката на стоково-материалните запаси е съществен елемент от счетоводната политика на предприятието. От правилното и последователно приложение на приетия метод за оценка на стоково-материалните запаси до голяма степен се определят онези разходи, които възникват в хода на нормалната дейност на предприятието в частта им на:
• материални разходи според тяхната икономическа характеристика. Това са разходите за основни и спомагателни материали при производство на готова продукция;



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Счетоводно отчитане на материалните запаси на предприятията в публичния сектор 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.