Счетоводен отчет


Категория на документа: Счетоводство


Вторият основен елемент в състава на актива на отчета за финансовото състояние на търговските банки е заемът. Той е главният актив на търговската банка. Портфейлът от банкови заеми се конструира и управлява в зависимост от структурата на пасивите, от потребностите на заемополучателя и от регулативните ограничения. Заемите, предоставяни от банката се разделят на няколко вида. Първият вид са търговските заеми. Те са предназначени за финансиране на потребностите от оборотен капитал на бизнеса. Тези заеми по принцип са краткосрочни и са необходими най-редовно. Следващият вид заеми, които се предлага са инвестиционните заеми. Те са известни под наименованието срочни заеми. При тях дадено количество фондове се дава назаем за определен срок и с определена цел. Активите, които се закупуват със заема, служат като гаранция. Срокът на заемите е между 2 и 5 години. Банките могат да въведат и т.нар. предпазни клаузи, чрез които защитават своите кредиторски интереси. Потребителските заеми се третият вид заеми, които се предлагат на домакинствата и индивидите. Основните видове потребителски кредити включват кредити на изплащане, с които се финансира покупката на автомобили, домакински вещи и други; кредитните карти, които финансират текущото потребление. Последният вид заеми, предлагани от търговските банки е ипотечния заем. Той е свързан с придобиването на недвижимо имущество от индивидите или бизнесфирмите.

Ценните книжа са третият елемент на активите на балансовия отчет на банката. Те се състоят от дългови инструменти с фиксиран доход, като могат да бъдат правителствени ценни книжа, общински облигации и други. Банките инвестират в тях, тъй като ценните книжа притежават висока степен на сигурност и висока ликвидност.

Другите активи, които се включват в баланса могат да бъдат сгради, компютърни мрежи, софтуер, банкомати и други дълготрайни активи. Също така към тази група се включват и обезпеченията, които банките получават от фалити на кредитополучатели. След придобиването на въпросното обезпечение банката следва да го продаде в срок до 2 години след датата на получаването му.

Като заключение на базата на изложените активи, намиращи отражение в отчета за финансовото състояние на търговските банки, може да се обобщи, че основните активи на търговските банки са заемите и инвестициите в ценни книжа. Тази стуктура не е универсална, а само условна. Това е така тъй като при по-малките търговски банки преобладават потребителските заеми и съкровищните ценни книжа, а при по-големите банки преобладават бизнесзаемите и корпоративните ценни книжа. Въпреки това и при двата варианта заемите и инвестициите намират място.

2.3.2. Пасиви на търговската банка

Пасивите, които намират отражение в баланса на банката се делят на две основни групи. Това са депозитни и недепозитни.

Недепозитните пасиви включват емитираните от банката дългови ценни книжа и привлечените фондове под формата на заеми от други банкови институции и централната банка. Емитираните от банката ценни книжа включват краткосрочни дългови финансови инструменти, които са под формата на депозитни сертификати, и дългосрочни облигации. Депозитните сертификати могат да се разглеждат като една финансова инвестиция, осъществена от банките с цел повишаване ликвидността на обикновените срочни депозити. По този начин те осигуряват по-голяма гъвкавост на срочните депозити на срочните депозити и така банките се стремят да привличат по-големи суми от парични средства от корпорации и други банки и финансови институции. Депозитните сертификати притежават и определени предимства. На първо място може да се отбележи, че те са много по-ликвидни от срочните депозити, защото сертификатите се търгуват активно от специализирани дилъри на ценни книжа. На второ място при инвестиции в депозитни сертификати инвеститорите могат свободно да договарят размера на дохода, в зависимост от кредитния рейтинг на банката.

Следващият елемент на недепозитните пасиви са банковите облигации. Тяхното емитиране става главно поради две основни причини. На първо място можем да отбележим, че акумулирането на дългосрочен ресурс, които е необходим за предоставянето на инвестиционни кредити на корпоративни клиенти. Облигациите, които банките емитират са под форма на необезпечени облигации, защото те не се обезпечават с никакви реални или финансови активи. На второ място може да се отбележи, че обичайните купувачи на банкови облигации са финансовите институции, към които спадат животозастрахователните компании и пенсионните фондове.

Депозитните пасиви се делят на транзакционни и инвестиционни. Транзакционните депозити се наричат още депозити на виждане или депозити до поискване. Обикновените транзакционни депозити не изискват минимален баланс и не носят лихва на своя притежател. Това е така, защото мотивът за създаването им е транзакционен. Търговските банки могат да увеличат размера на транзакционните депозити по два начина. Първият е чрез привличане на допълнителни индивидуални и корпоративни клиенти, които внасят пари в брой или получават преводи по текущите си сметки. Вторият начин е чрез процеса на кредитиране.

Инвестиционните депозити са другата съставна част на депозитните пасиви. Те се наричат инвестиционни, защото мотивът за създаването им е инвестиционен. Тези депозити имат две разновидности - спестовен и срочен депозит. Ако се съди по матуритета на двата вида депозити, то и спестовните, и срочните депозити са атрактивни от гледна точка на банката. Срочните депозити са с фиксирани падежи, докато спестовните нямат фиксиран падеж, но обикновено се приема, че те са средносрочни. Разликата между двата депозита е, че спестовните могат да се теглят по всяко време, докато срочните имат фиксиран матуритет. На падежната дата на срочния депозит, той бива изтеглен заедно с начислената към момента лихва. Ако се изтегли предсрочно, той се олихвява с лихвен процент по-нисък от този по спестовните депозити. Основното при депозитните сметки е, че при тях винаги се изплаща лихва.

Друг елемент на банковия пасив са РЕПО-операциите. Те представляват продажба на ценни книжа с уговорка за обратното им изкупуване на определена дата и договорена цена. Банките използват тези РЕПО-операции основно като източник на фондове, когато имат нужда от финансови средства за няколко дни. Съкровищните бонове, които са включени в РЕПО-сделката, служат като гаранция за кредиторите, които предоставят заемни средства на банките.

Заемните фондове формират петия елемент на пасива. Те се формират от сделки с необезпечени депозити, които са сключвани на междубанковия пазар. Пазарните фондове коригират дисбаланса в краткосрочната ликвидност на банките. Една банка може да бъде заемополучател на междубанковия пазар, а скоро след това същата може да стане и заемодател.

Структурата на банковите пасиви се намира в зависимост с големината на банката. По-малките банки формират пасивите си главно от спестовните и срочни депозити докато големите банки формират своя пасив чрез емисии на ценни книжа и разчитат повече на краткосрочни заеми от междубанковия паричен фонд.

2.3.3. Собствен капитал на банките

Собственият капитал е основният инструмент, необходим за създаването на която и да е банка или друга финансова институция. Той също така служи и за получаването на лиценз от страна на съответния регулаторен орган. Той служи като гаранция за успешното стартиране на банката. Капиталът представлява основа за формиране на първоначалното доверие в банката. Използва се и за покритие срещу рискове, които са типични за банковия сектор. От гледна точка на банковия баланс, собственият капитал представлява нетната стойност, получена от разликата между пазарната стойност на активите и пазарната стойност на пасивите. За разлика от останалите финансови институции, банките имат по-висок ливъридж, което е породено от факта, че те оперират повече с привлечен капитал отколкото със собствен. От друга страна колкото по-висок е делът на капитала в сравнение с потенциалните загуби, толкова по-голяма защита ще има банката. Ако загубите надвишат дела на капитала, банката ще изпадне в неплатежоспособност. Като цяло собственият капитал на банката изпълнява три основни функции. Това са защитна, оперативна и регулативна. Като основна функция на капитала се посочва защитната функция, която трябва да осигури защита срещу оперативните и другите видове загуби. Това става като се осигури резерв, с които банките да посрещат неочакваните загуби и на второ място като защитава неосигурените вложители. Оперативната функция на капитала се свързва с използването му като източник на средства за придобиване на дълготрайни активи. Третата функция на собствения капитал е регулативната. Тя се свързва със заинтересоваността на обществото от нормалното функциониране на отделните банки. Банковият капитал се използва и като основа от надзорните органи за оценка на състоянието на банките. Почти всички регулаторни норми се определят на основата на собствения капитал на банките.

3. Видове счетоводен баланс

Счетоводството у нас възприема двустранната форма на счетоводното отчитане. При нея отчетът за финансовото състояние на предприятието или финансовата институция се дели на лява и дясна половина. Лявата страна на баланса се нарича актив, а дясната пасив. Aктивът се квалифицира по признаците въплъщение и функционална роля, а пасива - по признаците произход и целево предназначение. Другият вариант на счетоводния баланс е той да бъде построен отвесно, т.е. актива и пасива да бъдат един по друг. От гледна точка счетоводния баланс на финансовите институции, в частност на търговските банки и банките като цяло, по-удачно е да се използва отвесният вариант на отчета за финансовото състояние на търговската банка. При него е по удобно да се правят сравнения с минали периоди, защото все пак едно от изискванията към баланса и към финансовите отчети като цяло, е той да бъде сравним. При двустранната форма на баланса сравнението с минал период става малко по-трудно поради наличието на две колони - две страни като едната е пасива, а другата на актива - което усложнява процедурата, тъй като при последващо сравнение ще се появят още 4 колони. Това прави баланса по-натрупан и по-трудно разбираем. Ето защо отвесната форма на отчитане финансовото състояние на банките е по-удачно и удобно.

По повод едни или други обстоятелства счетоводството съставя за тях различни видове баланси. Предназначението на всеки от тях е да задоволява към даден момент съответни потребности - представяне финансовото състояние на предприятието, предоставяне на балансовата информация на предприятието на банките, съдебните институции, външните потребители на такава информация и т.н.Според времето, за което е създаден баланса, той може да бъде начален или приключителен. Начален или още встъпителен е този баланс, който се съставя от счетоводството преди предприятието или финансовата институция да е станало действащо, т.е. до неговата съдебна регистрация. Приключителен баланс, е този, който е част от годишния финансов отчет на предприятието и се съставя в края на отчетния период. По закона по счетоводство това е 31 декември на отчетната година.

Признак за разграничаване на счетоводните баланси е дали съдържат регулиращи балансови статии. По този признак те са: брутен, когато в баланса са включени корективни балансови статии, и нетен, когато няма такива. Действащото законодателство у нас регламентира предприятията да съставят нетни баланси.

В зависимост от обхващаната информация балансите са единични, сборни, консолидирани и инфлационни счетоводни баланси. Единични счетоводни баланси - когато в тях се съдържа резултатна счетоводна информация на предприятието. Сборни баланси, които се съставят от предприятие или банка, които имат структурни подразделения - филиали, поделения, дъщерни дружества, клонове и други, които водят счетоводство за дейностите си. Консолидиран счетоводен баланс се изготвя от предприятие майка с дъщерни предприятия. Той представя обобщени стойности имущественото и финансовото състояние на групата предприятия в края на отчетния период. Инфлационен счетоводен баланс се съставя от предприятието или финансова институция, когато в период от минимум три последователни години процентът на инфлация за страната надвишава 100.

4. Приложение
Приложение 1
Балансово отчитане на търговските банки 2

Колона1
Колона2
АКТИВИ
СУМА
1. Касови наличности и приравнени към тях средства

2. Резерви в централната банка



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Счетоводен отчет 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.