Счетоводен отчет


Категория на документа: Счетоводство


3. Отчет за паричните потоци
4. Отчет/движение на собствения капитал
5. Приложение

Търговските банки представят в БНБ и някои допълнителни отчети.., определени в отделни наредби на Централната банка. Такива са например: Отчет за рисковия компонент и адекватността на банката, Отчет за ликвидността, Отчет за установяване размера на вложенията и съотнасянето му към собствения капитал на банката, Отчет за откриите валутни позиции, Отчет за големите експозиции и формираните провизии и др. Тези отчети се смятат за неразделна част от годишния отчет на банката.

В настоящото изложение ще се запознаем по-подробно със същността и структурата на отчета за финансовото състояние на търговските банки или иначе казано счетоводния баланс на последните.

2. ОТЧЕТ ЗА ФИНАНСОВОТО СЪСТОЯНИЕ НА ТЪРГОВСКАТА БАНКА (СЧЕТОВОДЕН БАЛАНС)
2.1. Особености на банковото счетоводство

Търговските банки представляват акционерни дружества, които извършват публично привличане на влогове и използват привлечените парични средства за предоставяне на кредити и за инвестиции за своя сметка и на свои собствен риск. В съответствие с изискванията на Закона за счетоводството, международните и национални счетоводни стандарти, банките са задължени да водят отчетност на финансовото си състояние, или иначе казано счетоводен баланс. Същността на счетоводната характеристика на банковите сделки се съдържа в потребността от по-пълно и всеобхватно характеризиране на осъществените банкови операции и създаване на информация за имущественото и финансовото състояние на отделните банкови предприятия.

Счетоводството е един исторически феномен с научнообосновани методи и способи, които се характеризират с оригиналност, зрялост и самостоятелност. Чрез него се конкретизират, илюстрират и формализират различни страни и аспекти на икономическите процеси в тяхната сложност и многообразие. Създаваната чрез банковата счетоводна система пълна и всеобхватна информация е потребна и се използва за ефективното управление на банковото предприятие и банковата система като цяло и за формулиране на управленски решения.

Методологическите основи на банковото счетоводство се базират и изграждат на Закона за счетоводството, Международните счетоводни стандарти и Националните счетоводни стандарти. Определена роля в изграждането на методологическата основа на банковото счетоводство изпълнява и Българската народна банка. Чрез разнообразни норми тази банка създава еднаква база за извършване на счетоводната дейност в отделните банкови звена. Счетоводната отчетност е основна и най-важна система за производство на отчетна информация в банковото предприятие. Отчетността заема централно място в банковото дело. Най-важните характеристики на счетоводството в банките могат да се очертаят като: актуалност, което определя ежедневната завършеност, изразяваща се в извършването на оборотна ведомост и установяването на остатъците по синтетичните и аналитичните сметки. Банковото счетоводство се характеризира и с факти и явления, които надхвърлят пространствените граници на банките. Воденето на голям обем от аналитични сметки е третата характеристика. Тя се изразява с това, че взаимоотношенията между банките и техните клиенти се характеризират с няколко аналитични сметки, сред които депозитни, разплащателни, заемни и други. Ежедневно трябва да се поддържа равновесието между аналитичните и синтетични сметки, което е едно от основните счетоводни правила. Интензивните информационни потоци между отделно-обособените банкови звена се дължи на факта, че ежедневно между последните възникват големи по обем разчетни взаимоотношения, които са породени от функциите им по уреждане на разплащанията между клиентите. Банките в България освен операции, деноминирани в националната ни парична единица, извършват и сделки с чуждестранни парични средства. Тук се проявява петата характеристика на банките, отразяваща се в голям обем на валутни отчетни обекти. В банковата система счетоводната отчетност е силно унифицирана и стандартизирана. Това се определя от необходимостта за комуникиране между счетоводните системи на отделните банкови звена, което е предпоставка за нормалното осъществяване на банковите функции.

Както вече споменахме, основна характеристика на бизнеса на търговските банки е, че те привличат спестявания от една група пазари, наречени депозитни пазари, след което ги инвестират на друга група пазари, наречени кредитни пазари и пазари на дългови ценни книжа. Също така банковите пасиви и банковите активи са свързани поради това, че общата сума на пасивите и банковия капитал представляват общото количество пари, което търговската банка използва за придобиването на активи. Втората отличителна черта на банковите активи и пасиви е, че лихвите, които банката печели върху своите активи са главният източник на приходи за плащане на лихвите върху нейните пасиви. Известно е, че банковите пасиви имат по-къс матуритет в сравнение с този на банковите активи.

Балансът представлява финансов отчет за състоянието на определена бизнесфирма или организация към определена дата, която обикновено е към края на финансовата година. В балансовият отчет на търговските банки се включват всички източници на банкови капитали. Източниците, от които банките черпят средства са масовите потребители, наречени дребни депозитори, компании - малки, средни и едри депозити, други банки, източници на междубанкови депозити, емисия на дългови инструменти, емисии на дялови ценни книжа, парични средства, заеми, инвестиции в инструменти на капиталовия пазар, дълготрайни активи и други. Счетоводния баланс или наричан още отчет за финансовото състояние на търговските банки, осигурява информация за финансовата позиция на банката в края на счетоводния период. Основните изисквания и елементи, които трябва да се спазват при съставянето на счетоводния баланс са регламентирани от Международен счетоводен стандарт 30, наричан за кратко МСС 30 Оповестяване в счетоводните отчети на банките и сходни финансови институции.

2.2. Същност на счетоводния баланс

Думата баланс има латински произход. Съчетание на латинските думи bis - двойно, lanx - везни, блюда, т.е. двойна везна, двойно равенство на две величини. В счетоводната литература от Д. Добрев има значими разработки за същността на баланса: като съпоставяне на притежание на имущество в техния конкретен състав, с правата на тези притежания, по техния произход; и като равенство между имуществото (актива) и общия капитал (пасива). Според Д. Добрев в основата на баланса стои едно съпоставяне на имуществени форми с капиталови източници.
Според съвременното разбиране за счетоводен баланс са известни следните характеристики:
1. Счетоводният баланс е форма за практическо прилагане на балансовия метод, който е неговото съдържание. Счетоводният баланс с приложения в него метод е инструментариум на периодичното счетоводно отчитане. Чрез него счетоводството прави периодично обобщаване на настъпилите през отчетния период стойностни изменения в активите и пасивите на предприятието.
2. Счетоводният баланс е технически инструмент на счетоводството за представяне на двуаспектно разграничаване имуществото на предприятието - систематизирано и квалифицирано по функции и цели.
3. Чрез счетоводния баланс счетоводството представя стойността на двуаспектно разграничено имущество на предприятието към даден момент, т.е. в статика. Същността на балансовия метод е стойностно представяне към определен момент на двуаспектно разграниченото имущество на предприятието.
4. Счетоводен баланс се съставя към строго определен момент от всяко предприятие, което е обособено в счетоводно отношение.
5. Счетоводният баланс се съставя от крайните дебитни и кредитни остатъци на годишната окончателна оборотна ведомост, която е изготвена въз основа на изпълнено годишно счетоводно приключване на дейността на предприятието.

Най-общо може да се обобщи, че счетоводния баланс е технически инструментариум на счетоводството за стойностно представяне към даден момент и в определен порядък - раздели, групи и балансови статии. Счетоводен баланс също така е средство на счетоводството, чрез което се установява размера на двуаспектното проявление на капитала на предприятието в парично изражение, в определен порядък и към определен момент. В нашата страна е възприето А да е структуриран по-бавно към бързоликвидни ресурси, а П от бавно към бързо изисквуеми източници. Ликвидността е способността на А в рамките на един стопански кръгооборот да трансформира материално-веществената си форма в парична. Дълготрайните А се използват продължително време(над 12м) и това обстоятелство ги характеризира като бавно ликвидни.

2.3. Съдържание на отчета за финансовото състояние на търговските банки

Счетоводния баланс е таблица, чийто строеж и съдържание са нормативно регламентирани. Съгласно Закона за Счетоводство - чл. 27, ал.1, тя има балансова и задбалансова част; според ал. 2 на чл. 27 се съставя в двустранна и едностранна форма, чийто съдържание за предприятията с нефинансова дейност се регламентира с т. 15.2 от НСС1 Представяне на финансови отчети. Самият строеж на счетоводния баланс ще се разгледа в следващия параграф. Тук ще обърнем внимание на съдържанието на отчета за финансовото състояние на търговските банки.

Както и счетоводните баланси на останалите финансови и нефинансови институции и предприятията, така и балансът на търговските банки1 се състои от активна и пасивна част, като в пасивната част на баланса се отразява собствения капитал.

Както вече стана ясно отчета се изготвя на базата на законовите стандарти, като най-важните от тях са МСС 1 - Представяне на финансови отчети и МСФО 7 - Финансови инструменти: оповестяване. Все пак независимо дали балансът се изработва за предприятие, финансова или нефинансова институция, той трябва да включва минимална информация, която се разпределя както следва: имоти, машини и съоръжения; инвестиционни имоти; нематериални, биологични и финансови активи; материални запаси; търговски и други вземания; пари и парични еквиваленти; търговски и други задължения; провизии; финансови пасиви; пасиви и активи за текущи данъци; отсрочени данъчни пасиви и активи; пасиви, включени в групи за освобождаване; малцинствено участие; регистриран капитал и резерви, отнасящ се към собствениците на собствения капитал. Особеното тук е, че не всички посочени примери влизат в състава на счетоводния баланс на банката, в частност на търговската банка, докато други трябва малко да бъдат преработени, за да съвпаднат с дейността на банките.

При банките свободата при съставянето на счетоводния баланс е позволена до толкова, до колкото закона го позволява. При нея активите се подреждат по степен на ликвидност като се започне от възможно най-ликвидните и се стигне до най-неликвидните активи в баланса. Пасивите в отчета за финансовото състояние на търговските банки се подреждат по степен на изискуемост като отново се започне от най-бързо изискуемите и се стигне до по-малко изискуемите пасиви в баланса. Освен актива и пасива, отражение в отчета за финансовото състояние на търговската банка и на която и да е друга институция или предприятие, намира и собствения капитал. Той се отразява от страната на пасива на баланса.

2.3.1. Активи на търговските банки

Най-общо активите на търговските банки се разделят на четири основни групи. Това са резерви, заеми, инвестиции в ценни книжа и други активи. В състава на резервите на търговските банки се включват: наличните пари в касите на банката; средства, държани в ЦБ под формата на задължителни резерви и сетълмент депозити; кореспондентски сметки в чужди банки и краткосрочни ценни книжа - инструменти на паричния пазар. Касовите наличности и приравнените към тях средства - като към последните се разбират платежните инструменти, намиращи се в процес на инкасиране - осигуряват ликвидност, която може да се използва когато вложители теглят фондове от банката. Транзакционните депозити се теглят доста по-често от инвестиционните сметки налага банките да поддържат и по-голямо количество налично-парични активи.

Вторият елемент на резервите на търговските банки са средствата, държани в централната банка. Това предстваляват задължителните минимални резерви. Тези резерви се държат по безлихвена сметка в Централната банка. Размерът на резервите се изчислява като процент от депозитната банка на банките. Величината на процента се определя от управителния орган на централната банка. Задължителните резерви изпълняват две функции. Първата е, че те са един от инструментите на централните банки, които служат за провеждане на тяхната монетарна политика. Втората е, че се използват като източник на ликвидност в периоди на банкови паники и фалити. Сетълмент депозитите в централната банка служат за реализирането на безналични те плащания.

Чрез кореспондентските сметки в чужди банки се реализират международните плащания. Това се осъществява чрез системата SWIFT - Society for Worldwide Interbank Financial Telecommunication. Касовите наличности, задължителните минимални резерви в централната банка, сетълмент депозитите и кореспондентските сметки играят ролята на първични резерви за ликвидност. Те обаче не са доходоносни за разлика от следващият елемент в актива на баланса, а именно съкровищните бонове. Инструментите на паричния пазар и съкровищните бонове служат за осигуряване на ликвидност и доходност на банките, тъй като търгуваните инструменти на паричния пазар, сред които съкровищни бонове, депозитни сертификати и други, се отличават с висока ликвидност и изплащане на доходи под формата на лихва. Всички инструменти, които намират място в тази група играят ролята на вторичен резерв на ликвидност.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Счетоводен отчет 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.