Първото докосване на българина до двустранното счетоводство


Категория на документа: Счетоводство


СТОПАНСКА АКАДЕМИЯ "Д. А. ЦЕНОВ" - СВИЩОВ
Факултет "Стопанска отчетност"
Специалност "Счетоводство и контрол"

Д О К Л А Д
по
История на счетоводството
на тема
"Първото докосване на българина до голямата счетоводна теория на XIX век"

Изготвили:

Александрина Маркова, 24 група

Петя Николаева, 24 група

Александър Петров, 24 група

Свищов

2013г.

"Улесненото счетоводство или нов метод на обучение ..." на Едмонд Дьогранж

"Без страх от грешка може да се твърди, че счетоводството е много старо, почти толкова, колкото търговията, на която то е факел, огледало или фар, за да използвам изразните средства на античните народи. Въпреки това, положението на счетоводството в йерархия на човешките знания продължава да бъде неуточнено. То изкуство ли е или наука? Или просто метод, техника? Клон на математиката, раздел на правото или на икономиката е счетоводството?"

С тези интересни въпроси, насочващи към интердисциплинарната същност на счетоводството, поставени от съвременния изследовател проф. Реймонд дьо Рувър, член на Белгийската академия на науките, започва предговорът на едно приносно и крайно полезно издание, озаглавено "Счетоводството през вековете". Книгата се появява през 1970г. и включва подробен каталог на най-значимите счетоводни издания в модерната човешка история, подредени в изложба на Кралската библиотека "Алберт I" в Брюксел по повод на Първия международен симпозиум на историците на счетоводството (3 октомври - 8 ноември 1970г.). Самият каталог е дело на друг голям познавач на историко-счетоводната материя - експерт-счетоводителя Ернест Стевелинк, по чието име това ценно издание се цитира вече повече от три десетилетия.

Една от проявите на модерността в човешката история, на големите промени на прага между Средновековието и Новото време е свързана с развитието на счетоводството, с появата и усъвършенстването на двустранното счетоводство. Много са факторите, които водят до засилени позиции в ежедневния бит на иначе познатото от Античността сметководство - географските открития и разширеното пространство на старите цивилизации, развитието на техниката и най-вече разгръщането на европейската търговия, покоряваща нови и нови пазари. Дълго време счетоводството е само спомагателна, слабо прецизирана техника. С появата обаче на манифактурата и на пазарно ориентираното производство, с изграждането на търговските дружества и на големите компании, с настъпването на ерата на индустрията то достига до един твърде висок ранг в обществознанието - ранг, на който и днес има право. Предизвикателствата пред счетоводството пораждат появата на счетоводители, по-склонни към експериментиране. Именно с тяхното участие то трайно, но необратимо се превръща в наука.

В съвременната специализирана литература създателите на модерното счетоводство, авторите, издали своите учебници и ръководства в периода от началото на XVІ до XІXв., са подредени тематично и хронологически в четири групи: "предшествениците" - тези, които в ранния XVІв. засилват обществения интерес към важната мисия на сметководството, но достигат в своите трактати до представяне на простото счетоводство; "пионерите" - първите (начело с големия Лука Пачиоли), които разработват и пропагандират двустранното счетоводство; "продължителите" - техните последователи, които допринасят за широкото разпространение на тази техника, популярна още като "италианско счетоводство", а някои от тях успяват и да я усъвършенстват, и "реформаторите", които предлагат нови варианти, за да може счетоводството да бъде адаптирано към нуждите на индустриалното общество. Тези последните, теоретиците на XIXв., превръщат счетоводството от статична в постоянно видоизменяща се материя. Извървян е дълъг път - ако в Античността сметководството е било поверявано на грамотните роби, в следващите векове - на париите, то в модерните времена счетоводството се превръща в университетска дисциплина. Най-сетне е открито, че то има и своя история.

В средата на XIXв., във времето, когато българите за първи път се докосват до теорията на двустранното счетоводство, в Европа за първи път се обръщат с поглед към историята на двустранното счетоводство. През 1869г. в публична лекция, изнесена в Миланската счетоводна академия, проф. Лучини насочва вниманието на своята аудитория към едно печатно съчинение по математика от далечната 1494г., в което има самостоятелен раздел, посветен на сметководството. Авторът на книгата е съвършено непознатият за счетоводителите на XIXв. Лука Пачиоли, който без да използва употребяваната и до днес счетоводна терминология и без дори напълно да съзнава своята новаторска мисия, поставя едно голямо начало. Тосканец по рождение, но работи дълги години във Венеция, член на Францисканския орден, учител и писател, съвременник и приятел на Леонардо да Винчи, Пачиоли, става автор на първия издаде трактат по двустранно счетоводство, преведен на множество езици, включително на руски и на японски. Изданието на тосканеца стои в началото на цялата обемна счетоводна литература, появила се в Европа и Америка през следващите три-четири века, благодарение на която не само се слага край на онази "средновековна" патриархална практика да се крият тайните на занаята, но и чрез която теорията на счетоводството се превръща в сериозна научна дейност, в която все по-ярко рефлектират поривите на стопанското и политическото развитие, на различните културни идентичности.

През XVІ-XVІІІ в. автори на счетоводни ръководства и учебници в Европа стават хора от най-различни професии, много често стоящи твърде далеч от търговията и производството, но приобщени към просветителските стремления на своето време - сред тях срещаме духовници, лекари, доктори по право, писари, нотариус, данъчен чиновник, земемер, директор на леярна и пр. Сред тях е и добре познатият писател Даниел Дефо (1660-1731г.), авторът на изключително популярната книга, разказваща за приключенията на корабокрушенеца Робинзон Крузо. Самият Дефо, авантюрист като своя герой, се изявява и като търговец, но очевидно не това е неговото голямо признание в живота, защото на два пъти преживява тежките удари на фалита. И вече в мъдра житейска възраст той използва писателският си талант, за да напише и издаде съчинение, с което да разкаже на младите начинаещи за тънкостите в търговския занаят, за банкрута и неговите последици. Тази негова книга, макар и далеч по-малко позната от " Приключенията на Робинзон Крузо", не остава незабелязана за изследователите на счетоводната и търговско-правната литература, понеже е типичен "паметник" на Европейското просвещение, макар и в една твърде конкретна материя.

Направеният тук бегъл преглед на иначе добре познатите исторически корени на счетоводната теория в нейните европейски измерения не е самоцелен. Така можем по-ясно да очертаем времето и начина, по който българинът за първи път се докосва до двустранното счетоводство, до счетоводната литература на новото време. Това става през епохата на Българското възраждане и по-конкретно през втората и третата четвърт на XIXв., когато се появяват у нас първите компилативни и преводни съчинения по търговия и счетоводство. Интересът към тази тематика в българското възрожденско общество, повтаряйки европейския модел, е породен от просвещенските тенденции на епохата. И вероятно няма нищо случайно в това, че сред първите чужди автори, преведени и издадени на български език през Възраждането, е споменатият Даниел Дефо. Всъщност Дефо е и един от онези европейски писатели, които предизвикват най-голям интерес у нас още в зората на българското книгоиздаване. Благодарение усилията на Петко Р. Славейков през 1869г. се появява книгата с интересното заглавие: "Робинзон на острова си. Приказка твърде нравоучителна...". Това е второто издание на тази творба. За първото спомага друг голям деец на Възраждането - десет години по-рано Иван Богоров я превежда и помества в своя "Цариградски вестник" (така за първи път роман се появява на страниците на български вестник), веднага след това я издава като самостоятелна книга. Търговското ръководство на Дефо остава непознато за нашите възрожденски книжовници, които се впускат в търговската тема, но макар и неволно, като по някакво неписано правило, сред тях има такива, които споделят съдбата на своя именит предшественик - реализирали се в сферата на търговската теория и неуспели в търговската практика. И най-типичният пример в това отношение е именно първият преводач на Даниел Дефо - д-р Богоров. Д-р Иван Богоров е известен със своите новаторски идеи в стопанската сфера, отредили му квалификацията "пръв български икономист" - голям радетел на търговското сдружаване като модерна форма, която може да изведе човечеството от мизерията, инициатор на акционерни дружества и на фабрични предприятия, книжовник, който упорито работи за търговската просвета на българското възрожденско общество. В началото на 70-те години на ХIХ в. той е във Виена, където основното му занимание е да съставя френски речници, но паралелно с това се пробва и в спекулациите с борсови книжа на местната борса. По време на кризата през 1873г. д-р Богоров загубва цялото си състояние и едвам успява да набави оскъдни средства, с които да се прибере до Цариград.

В повторение на вече познатия европейски модел и сред първите български автори на ХIХ в., посветили се на търговската и счетоводна тема, се наблюдава голямо разнообразие на професии. Сред тях са имена като Христаки Павлович, Михалаки Попович, братя Караминкови, Атанас Гранитски, Стоян Веженов, Димитър Енчев и др., някои от които се изявяват на търговското поприще, но без това да е задължително условие за проявения от тях интерес към проблематиката. По-голямата част от тези автори са учители, книжари и издатели, писари в търговските кантори - хора с подчертано просвещенско отношение към материята, които се чувстват призвани да направят достояние на своите сънародници най-добрите образци на издаваните в напреднала Европа учебници по търговия и наръчници по счетоводство. Някои от тях наистина успяват.

Сред успешните попадения трябва да отнесем книгата на Стоян Веженов: "Ръководство за дръжание търговски книги (тефтери) от Едмонд Дьогранж", която е безспорно най-добрия вариант на ръководството по двустранно счетоводство (по диплография, ако трябва да употребим използвания през епохата термин), издаден на българския книжен пазар през Възраждането.

Кой е Стоян Веженов? Роден през 1842г. в Клисура - град от будния подбалкански район, превърнал се в едно от големите средища на Българското възраждане, Веженов получава много добро за времето образование в пловдивското училище "Св. св. Кирил и Методий", където негов учител е Йоаким Груев. През 60-те и 70-те години на века учителства в Копривщица, Стара Загора (където е един от основателите на градското читалище), Русе и Оряхово (Русенско), работи като управител на книжарницата на своя съгражданин и добър познат Хр. Г. Данов в Русе (1872-1876г.), по време на което превежда и издава "Ръководството" Дьогранж (1873г.), сътрудничи на възрожденските издания "Македония", "Читалище". "Напредък", "Нова България", редактира сп. "Летоструй". Владее френски, немски, турски и руски език. След Освобождението (1878г.) е помощник-прокурор и поддиректор на финансите на Източна Румелия в Пловдив, а след Съединението (1885г.) работи като главен счетоводител в Министерството на финансите и съветник в Сметната палата в София. Дарява богатата си лична библиотека на новосъздадената в Княжеството Народна библиотека. Счетоводната тематика в творчеството на Стоян Веженов не се изчерпва с превода на Дьогранж. В последните две десетилетия от своя богат на събития и културно-просветни изяви живот той пише и издава "Образци за търговски сметки", "Начала на държавно счетоводство"(Пловдив, 1887г.) и "Таблица за пресмятане на лихви по съкратени начини"(Пловдив, 1903г.). Умира в София на 13 януари 1907г.

Изборът на Вежинов за превод на ръководство по счетоводство е повече от удачен и показва осведомеността и много добрата ориентация на възрожденеца в проблематиката. Едмонд Дьогранж-баща, авторът на френския оригинал, е един от видните представители на реформаторското направление в европейската счетоводна теория.

Какво всъщност знаем за Едмонд Дьогранж? Оскъдна е запазената за него информация, макар и да става въпрос за публично известна личност, живяла във Франция в края на ХVIII и началото на ХIХ в. Дори правописът на фамилното му име не е точно установен и се среща под няколко варианта: Degrange, De Grange или Degranges, а Едмонд Дьогранж-син, който преписва многократно най-известния труд на своя баща се подписва още като: Edmond de Granges de Rancy (Едмонд дьо Гранж дьо Ранси). Дьогранж се включва дейно в началните събития на Великата френска революция (1789-1799г.). Пристрастията му са на страната на жирондинците, но има щастието да избегне фаталната участ на многото свои съидейници в дните на якобинския терор, заплатили за политическата си дейност с цената на живота си. Вероятно именно тези обрати и пролятата кръв го отблъскват от политиката, веднага след което той се отдава на преподаване и на писане на трудове на търговска тема. От втората половина на 90-те години на ХVIIIв. до края на своя живот той съчетава основните си преподавателски и писателски занимания с длъжностите на търговски арбитър и на финансов съветник. В своите книги се подписва още като "член на академичното общество на науките в Париж". Умира през 1818г.

Свързан едновременно със "Стария" и с "Новия" режим - израснал и възпитан в "Стария", но отворен за идеите на "Новия", Едмонд Дьогранж се утвърждава като най-популярния френски представител на модернизиращото се на прага между ХVIII и ХIХ столетие счетоводство. Преходът се налага от големите промени в стопанската, политическата и културна сфера, провокирани от Великата френска революция. Революцията преобразява човешката цивилизация. Най-напред в Европа, а след това и вън от стария континент се сменят режими, правителства, закони, парични единици, обичаи. В края на ХVIIIв. франкът заменя ливрата и много бързо се превръща в основна разплащателно средство, а десетичната система отменя дванадесетичната. Дори само тези промени са достатъчни, за да станат потребни нови трактати по счетоводство с нови, видоизменени и актуализирани примери в тях.

През 1795г. се появява първото издание на книгата на Едмонд Дьогранж, озаглавена: "Улесненото счетоводство или нов метод на обучение в полза на хората, посветили се на търговията". Първоначално книгата е малка (най-често цитираното издание от Година Х по революционния календар (1801) е само от 112 страници), но в последствие авторът я разширява по обем, и по съдържание. В нея се включва нещо ново, което провокира големия интерес към съчинението - комбиниран модел на журнал (дневник) и главна книга. По думите на самия автор този модел е особено полезен за хората от малките селища, които нямат възможност да ползват съветите на учители по счетоводство.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Първото докосване на българина до двустранното счетоводство 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.