Първия допир на българина до голямата счетоводна теория


Категория на документа: Счетоводство



Чрез този свой трактат, Лука Пачоли поставя началото на голямата счетоводна теория появила се в Европа и Америка. През следващите 3-4 века, благодарение на която не само се слага край на онази Средновековна патриархална практика, да се крият тайните на занаята, но и чрез която теорията на счетоводството се превръща в сериозна научна дейност, в която все по-ярко рефлектира поривите на стопанското и политическото развитие, на различните културни идентичности.

През XVI - XVIII век автори на счетоводните ръководства и учебници в Европа, стават хора от най-различни професии, много често стоящи твърде далеч от търговията и производството, но приобщени към просветителските стремления на своето време - сред тях срещаме духовници, лекари, доктори, по право, писари, нотариуси, данъчен чиновник, земемер и прочие. Сред тях е и добре познатия писател Даниел Дефо. Самият Дефо, авантюрист като своя герой, се изявява и като търговец, но очевидно не това е неговото призвание в живота, защото на два пъти преживява тежките удари на фалита. И вече в мъдра житейска възраст той използва писателския си талант, за да напише и издаде съчинение , с което да разкаже на младите начинаещи за тънкостите на търговския занаят. Тази негова книга не остава незабелязана за изследователите на счетоводната и търговско-правната литература, понеже е типичен "паметник" на Европейското просвещение, макар и в една твърде конкретна материя.

Навлизане на счетоводството в ежедневието на българите

Въпреки че разгледахме добре познатите исторически корени на счетоводната материя не е самоцелно. По този начин ние по-ясно можем да очертаем времето и начинът, по който българинът за първи път се докосва до двустранното счетоводство и до счетоводната литература на Новото време. Това става през епохата на Българското възраждане и по конкретно пред втората и третата четвърт на XIX век, когато се появяват у нас първите компилативни и преводни съчинения по търговия и счетоводство. Интересът към тази тематика от българското възрожденско общество, повтаряйки европейския модел, е породен от просвещенските тенденции на епохата. И вероятно няма нищо случайно в това, че сред първите чужди автори преведени и издадени на български език през Възраждането, е упоменатия Даниел Дефо. Всъщност Дефо е един от онези европейски писатели, които предизвикват най-голям интерес у нас още в зората на българското книгоиздаване. Търговското ръководство на Дефо остава непознато за нашите възрожденски книжовници, които се впускат в търговската тема, но макар и неволно, като по някакво неписано правило, сред тях има такива които споделят съдбата на своя именит предшественик - реализирали се в сферата на търговската теория и неуспели в търговската практика. И най-типичният пример в това отношение е именно първият преводач на Дефо - д-р Богров. Д-р Иван Богров е известен със своите новаторски идеи в стопанската сфера, отредили му квалификацията "пръв български икономист".

Повторение на вече познатият европейски модел и сред първите български автори на XIX век посветили се на търговската и на счетоводната тема, се наблюдава голямо разнообразие на професии. Сред тях са имена като Христаки Павлович, Михалаки Попович, братя Караминкови, Анастас Границки и Стоян Веженов, Димитър Енчев и др., някои които се изявяват на търговското поприще, но без това да е задължително условие за проявения от тях интерес към проблематиката. По-голямата част от тези автори са учители, книжари и издатели, писари в търговските кантори - хора с подчертано просвещенско отношение към материята, които се чувстват призвани да направят достояние на своите сънародници, най-добрите образци на издаваните в напреднала Европа учебници по търговия и наръчници по счетоводство.

Някои от тях наистина успяват. Сред успешните попадения трябва да отнесен книгата на Стоян Веженов: "Ръководство за държание търговски книги (тефтери) от Едмонд Дьогранж", която е безспорно най-добрия вариант на ръководството по двустранно счетоводство (по диплография, ако трябва да употребим използвания през епохата термин) издаден на българският книжен пазар през Възраждането. Счетоводната тематика на Стоян Веженов не се изчерпва с превода на дьо Гранж. В последните две десетилетия от своя богат на събития и културно просветни изяви и живот той пише и издава: "Образци за търговски сметки", "Начала на държавно счетоводство" (Пловдив, 1887г.), "Таблица за пресмятане лихви по съкратени начини" (Пловдив, 1903г.). Умира в София на 13 януари 1907г.

Изборът на Вежанов за превод на ръководството е повече от удачен и показва осведомеността и много добра ориентация на възрожденеца в проблематиката. Едмонд Дьогранж-баща, авторът на френския оригинал е един от видните представители на реформаторското направление в европейската счетоводна теория.

Едмонд Дьогранж - "Улесненото счетоводство или нов метод на обучение в полза на хората, посветили се на търговията"

През 1795г. се появява първото издание на книгата на Едмонд Дьогранж, озаглавена: "Улесненото счетоводство или нов метод на обучение в полза на хората, посветили се на търговията".

Първоначално книгата е малка. Но успехът на "Услесненото счетоводство..." се дължи на опростеното и ясно изложение, завършващо с кратки обобщения на най-важното. Дьогранж уверява своите читатели, че ползвайки неговата книга и неговия метод, те могат да овладеят двустранното счетоводство само след няколко урока, най-много до месец докато при традиционното обучение е необходимо цяла година и усилена работа. Опростената система на френския автор се състои в редуцирането на всички сметки до 5 основни: общи стоки; каса; сметка, по която трябва да се отразяват събраните суми; сметка, по която трябва да се отразяват извършените плащания и сметка загуби и печалби.

Методът на Дьогранж придобива завършен вид в едно ново следващо издание, озаглавено: "Допълнение към улесненото счетоводство или нов метод на водене на двустранното счетоводство поредством един единствен регистър, в който всички сметки се уравняват ежедневно" - тази книга е малка и се явява като приложение към вече споменатата основна книга. В предговора към новото издание авторът обяснява мотивите за неговото създаване "Дължа този метод на изключителното нарастване на ангажиментите ми и на необходимостта да се съкратят писането на моите сделки. Принуден да се грижа преди всичко за значимите операции, които ми бяха поверявани. Аз редовно пренебрегвах тези които касаеха само мен, а така и моите книги оставаха най-нередовно водените. Заставен да възстановя порядъка с мъка за цели 14 дена. Уморен да започвам всеки път една дълга и досадна работа...". Самият Дьогранж е първият който изтъква предимствата на своя нов метод. Неговата първоначална цел е да съкрати обемът на писането и я постига. Съкращението с една трета е чувствително в тази насока. Но паралелно с това той постига и други предимства на счетоводната дейност нагледност дори в най-големите детайли на смеководството, свеждане до минимум възможността да се правят грешки, но ако все пак такива се направят, бързо и лесно да се коригират; икономия на времето необходимо за безбройните отметки в книгите.

Методът на Дьогранж привлича вниманието на неговите съвременници и последователи. Търсят се авторите, от които той взаимства идеите за тази нова техника. Вероятно един от тях е италианецът Бастиано Вентури, който още през 1655 г. предлага по-различен начин за водене на сметката "каса" в Книгата журнал посредством две допълнителни колони. Според някои изследователи Дьогранж е повлиян от хамбуркския счетоводител и автор Хинкщед, който е издаден през 1804 г. наръчник, малко преди появата на "допълнението", препоръчва сливането на Журнала с Главната книга, но според другите специалисти методът на французина е много по-завършен, ясен и практически приложим, поради което взаимствено от Хинкщед е изключено.

Самият Дьогранж по-ясно ни насочва към своите първоизточници. Той споделя, че е стигнал до този метод благодарение на знанията получени от баща му, който пък е усвоил техниката от моряците. Най-директно обаче е влиянието на англичанина Едуард Томас Джоунс, изобретателят на т.нар. от самия него "Английска система". Според Дьогранж имено книгата на Джоунс го е подбудила да напише "допълнението". Французинът твърди че преди това си е служил с този метод, но решава да го опише в брошурата от 1804 г. Едва след като се запознава с "английската система" и след като осъзнава, че за нея англичанина дори е получил в своята страна патент за изобретение.

В действителност Дьогранж идва в помощ на двустранното счетоводство в момент, в който той сериозно е атакуван от Едуард Джоунс-не случайно Джоунс подменя понятията, като пише за "английската система", която според него напълно заменя старото счетоводство.

Именно на осъвременяването на счетоводството се дължи фактът, че през целия XIX век "Улесненото счетоводство или нов метод..." се радва на вниманието на издатели, плагиатори, компилатори и преводачи. Това е ръководството към което има най-голям интерес, през този бурен век на модерността. Методът на Дьогранж залага в основата на Италианската школа на "синкеконтистите", която макар и в спорове и дискусии процъфтява именно през XIX век. Ще се стигне дори до там, че през 1852 г., белгиецът Ролан ще даде едно "по-авторитетно" с оглед променящата се конюнктура в света, но исторически несправедливо наименование на метода на Дьогранж за сливане на Журнала с Главната книга - ще го нарече "американски метод на счетоводството" и под това име ще се преподава от този момент нататък.

Първият интерпретатор и компилатор на книгата на Дьогранж е неговият син - издателят и авторът с най-големи заслуги за пропагандирането на новия метод в счетоводството. До смъртта на бащата през 1818г. книгата излиза в 9 издания. След тази дата щафетата поема Дьогранж-син, благодарение на чиито усилия до 1830 г. "Улесненото счетоводство или нов метод..." винаги с името на бащата като автор, достига своето 19 (или 18-то) издание.

Юлската революция от 1830 г. във Франция и последвалата стопанска криза нанася удар върху дейността на сина, който освен с книгоиздания се занимава основно с търговия и то като крупен собственик на кораби. Поредното издание на книгата е чак през 1840 г. в което Дьогранж-син има претенциите "...на мястото на стария паметник да издигне нова сграда, която по-добре да отговаря на потребностите на времето". Новата версия в много аспекти е пряк наследник на старата, но не може да се отрече, че синът прави известни промени и допълнения по нея и все пак начинът на изложение и форматът остават видимо същите, а като цяло не е променено и основното съдържание. Изданията следват старата номерация, като 24-тото издание е от 1853 г. По-късно има издание от 1867 г., и от 1868 г., от 1872 г.(поне тези са запазени и днес могат да се ползват в Националната библиотека "Франсоа Митеран" в Париж), а последното е от 1903 г. През 1873 г. в предговора на своята книга Стоян Веженов отбелязва, че съчинението на Едмонд Дьогранж има вече повече от 27 издания на френски език - очевидно, точно 27-то Веженов превежда на български език.

Българите и счетоводната литература

Братя Караминкови - Диплографията на братя Караминкови е не само първата българска счетоводна книга. С нея се слага началото на българската икономическа литература. Това е основата на значителна част от счетоводната, организационната и икономическата терминология, свързана с дейността на търговското предприятие. Диплографията подпомага българските търговци, задължени от току-що влезлия в сила първи турски търговски закон /1849 г./, да водят отчетни регистри /тефтери/. Книгата е написана на говорим български език и в същото време е едно ръководство по модерно двойно счетоводство на търговско сдружение. Примерите в Диплографията са само с предприятия на българи. В текста няма нито една турска дума или турско предприятие. На първо място в книгата се разглежда каква подготовка трябва да има човекът, който ще се занимава с воденето на търговски книги. На второ място се засяга това как трябва практически да се отразява двойното записване в Главната книга . На трето място се отделя внимание относно чистотата на търговските книги от поправки от какъвто и да е вид. Тази книга се изучава за първи път в българските училища след 1850 година, като първото училище, в което е организирано и започнало изучаването на счетоводството още през 1884 година е Държавната търговска гимназия "Димитър Хаживасилев" - гр. Свищов

Христаки Павлович - "Писмовник общополезен" е издаден в Белград 1835 г. в две части, като втората "Разни търговски писма" е изцяло посветена на търговската проблематика. Тази втора част са представени три таблици озаглавени съответно - Таблица на торговскийа инвентарион, Таблица даваноземателна, Друга таблица даваноземателна, които взети заедно оформят съдържанието на първото българско печатно ръководство по счетоводство.

Михалаки Попович - "Взаимнодвойноописание" от 1843 г. представлява на практика първото самостоятелно списание и подробно ръководство по счетоводство и търговска кореспонденция. Този ръкопис се състои от две части. Първа част "съдържа теория за - търговскаго взимнодвойноописание..." и втора част с примери и накрая търговски речник.

Използвана литература

1. сп. "Счетоводна политика" бр. 3-4, 2006 г.
2. "История на счетоводството" 2013 г.
3. Статии от Интернет
??

??



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Първия допир на българина до голямата счетоводна теория 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.