Проблеми на отчитането на производствените разходи и на калкулирането на себестойността на продукцията


Категория на документа: Счетоводство


В края на отчетния период разходите за незавършено производство остават като салдо по сметката.
Тя се дебитира с разходите за спомагателна дейност срещу кредитиране на сметки от група 60 Разходи по икономически елементи.
Кредитира се при отнасяне на съответната част от разходите по предназначение срещу дебитиране на сметки 611 Разходи за основна дейност и гр. 70 Приходи от продажби.

Сметка 613 Разходи за придобиване на ДМА. Сметката се използва,когато придобиването на дълготрайни материални активи е продължителен процес. Чрез нея се отчитат фактически извършените разходи за строителство на различни обекти по стопански начин и чрез възлагане; разходите за доставката и монтажа на ДА; р/дите за придобиване на машини, съоръжения и оборудване, предназначени за строящи се обекти; изплатените суми за проучване и проектиране; р/дите за плододаващите трайни насаждения до влизането им в плодоносна възраст; др р/ди за придобиване на ДМА.
Аналитичното отчитане по с/ка 613 се организира по отделни обекти, местонахождение, видове р/ди и др. признаци по преценка на пр-ето.
Дебитира се с осъществените разходи по придобиване на ДМА срещу кредитиране на сметки от група 60 Разходи по икономически елементи или сметка 401 Доставчици - за получените външни услуги. Като приключи процесът на придобиването сметката се кредитира срещу дебита на сметки от гр. 20 ДМА

Сметка 614 Административни разходи. Отчитат се разходите, които са свързани с подпомагане и осигуряване на общото управление и функциониране на предприятието.
Аналитичното отчитане може да се организира по разходи, групирани от предприятието.
Сметката се дебитира срещу кредита на сметки от група 60 Разходи по икономически елементи и се кредитира при нейното приключване срещу дебитиране на сметки от група 70 Приходи от продажби.

Сметка 615 Разходи за продажба на продукция. Отчитат се разходите, свързани пряко с продажбата /пласмента/ на продукция, стоки, услуги и начислените разходи за провизии съгласно изискванията на приложимите счетоводни стандарти.
Сметката се дебитира срещу кредита на сметки от група 60 Разходи по икономически елементи, или сметка 611 Разходи за спомагателна дейност. Кредитира се при нейното приключване срещу дебита на сметка 701 Приходи от продажби на продукция.

Сметка 616 Разходи за ликвидация на дълготрайни материални активи. Сметката се използва, когато ликвидацията е продължителен процес и е свързана с осъществяване на разходи по демонтаж, събаряне, унищожаване и от ликвидацията се получават приходи от материали за вторична употреба и резервни части. Аналитичното отчитане на с/ката става по отделни ликвидационни обекти. Тя се дебитира срещу кредитиране на сметки от група 60 Разходи по икономически елементи, а се кредитира при приключването й срещу дебитиране на сметка 705 Приходи от продажби на ДА.
Предприятията сами определят кога и по какъв начин се извършва ликвидацията на ДМА. Ликвидирането на съставни части от сложен инвентарен обект е частична ликвидация и се отчита както пълната ликвидация.

Сметка 617 Разходи по д/сти в предприятия с нестопанска цел. Чрез нея пр-ята с нестопанска цел отчитат р/дите, свързани с осъществяването на тази д/ст. По дебита на сметката се отчитат начислените разходи за стопанска дейност, отчетени чрез с/ките от гр. 60 Р/ди по икономически елементи. С/ката се кредитира при нейното приключване със с/ките от гр.70 Приходи от продажби.

Сметка 618 Разходи при ликвидация и несъстоятелност.Чрез тази с/ка се отчитат р/дите на предприятията (без финансовите), обявени в ликвидация и в несъстоятелност, извършвани във връзка с осъществяването на ликвидацията или несъстоятелността.
Когато в процеса на ликвидация или несъстоятелност се извършва и стопанска д/ст, определена в решението на съда, р/дите за тази д/ст се отчитат чрез с/ка 611 Разходи за основна д/ст.

За отчитане на разходите за бъдещи периоди вече е обособена самостоятелна група 65. В тази група са включени сметки, чрез които се отчитат разсрочените разходи, които се отнасят за следващи отчетни периоди.
Сметка 650 Разходи за бъдещи периоди. Чрез нея се отчитат разсрочените разходи , свързани с основната дейност на предприятието, които се признават за текущи разходи през следващи отчетни периоди.
Аналитичното отчитане към с/ка 650 трябва да осигурява информация за вида и произхода на финансовите разходи, за периода на възникване, срока на погасяване и др.
По дебита на с/ка 650 се отразяват начислените разходи, отнасящи се за следващи отчетни периоди, срещу кредитиране на сметки за отчитане на парични средства, задължения и др. При отразяване на разходите се определя и срокът за тяхното погасяване (изписване). По кредита на с/ката се отразява отписването на съответната част от разходите по предназначение, като се дебитират с/ки от гр.60 Разходи по икономически елементи.
Сметка 651 Разходи за учредяване и разширяване.Чрез тази с/ка се отчитат разходите за учредяване на предприятието, извършени преди започване на нормалната му дейност. По дебита на с/ката се отразяват фактически извършените разходи по учредяването и разширяването на предприятието. По кредита й намира израз отписването на разходите при тяхното отчитане като други разходи съгласно утвърден погасителен план.

Сметка 652 Финансови разходи за бъдещи периоди. Чрез нея се отчитат разсрочените финансови разходи, които се признават за текущи през следващи отчетни периоди. Аналитичното отчитане към с/ка 652 трябва да осигурява информация за вида и произхода на финансовите разходи, за периода на възникване, за срока на погасяване и т.н. Разсрочените финансови разходи, произтичащи от операции с финансови инструменти, се признават за текущи финансови разходи през периода на техния падеж или продажба в съответствие с изискванията на приложимите СС.
По дебита на сметката се посочва сумата на разсрочените финансови разходи, а по кредита-сумата на признатите финансови разходи за текущи разходи срещу дебитиране на сметки от група 62 Финансови разходи. 8

ГЛАВА 2
ПРОБЛЕМИ ПРИ КАЛУЛИРАНЕТО НА СЕБЕСТОЙНОСТТА НА ПРОДУКЦИЯТА

2.1 Същност и видове калкулации. Калкулационни единици.

В счетоводната литература се срещат различни дефиниции на понятието "калкулация".
Така например И.Душанов под "калкулация" разбира средство на счетоводството за системно обхващане и точно разграничаване на разходите на предприятието съобразно направлението на извършването им, с цел - изчисляване на себестойността, респ. цената на определена калкулационна единица.9
Подобно е и определението, дадено от И.Личев, а именно: калкулацията представлява съвкупност от планомерни пресмятания на разходите на една организация и на тази основа намиране на себестойността на произведените продукти, извършените услуги, продадените стоки.10
Н.Градев определя калкулирането като способ на систематизиране (групиране) и акумулиране на разходите и изчисляване на цената на придобиване или себестойността на различните материални и нематериални активи, когато тяхното придобиване или създаването им в самото предприятие е свързано с многократното извършване на разходи.11

За да се изясни същността на процеса "калкулиране" е необходимо да се изяснят и някои други понятия:
Обект на калкулиране е признакът, който служи като основание за класифициране на разходите. Той може да бъде готов продукт или продукт с частична завършеност, вид работа или услуга. Мярката, в която се изразява един калкулационен обект, се нарича калкулационна единица. Тя не може да характеризира икономическата същност на обекта, а служи за негов измерител и се определя от натурално-веществената му форма. Калкулационната единица може да бъде: натурална (тон, метър, брой); условна единица (машиночас, нормочас, декар мека оран); експлоатационна единица (използване на полезна търговска площ).12 Себестойността на една калкулационна единица зависи преди всичко от калкулационната сума. Тя представлява сумата от всички разходи, извършени за производството на съответния обект или обекти на калкулацията.
Към тези понятия Ж.Бонев13 прибавя и следните: Калкулационен период - периодът, за който се изчислява себестойността. Това е възможно да бъде различен отрязък от времето, в рамките на който се извършва калкулирането на разходите. Той не зависи от калкулативния обект, а предимно от характера и организацията на дейността, както и управленските потребности. Метод на калкулиране - отразява системата от взаимосвързани логически и изчислителни операции, за определяне на себестойността на възприета калкулационна единица за даден калкулационен обект и необходимата за това организация. Калкулация - продукт на процеса на калкулирането, материален носител на информация относно извършените логически и изчислителни процеси и крайният резултат при установяване на себестойността. От тук се вижда, че Ж.Бонев не отъждествява двете понятия - калкулация и калкулиране.
Видове калкулации
Според И.Личев калкулациите биват:
А) В зависимост от времето, за което се изготвят:
- стандартна калкулация - въз основа на изработени преди това стандарти за разходи за материали, труд и режийни разходи;
- отчетна калкулация - отразява фактически направените разходи за произвеждането на даден продукт, за извършена услуга или продадена стока.
Б) Според съдържанието различаваме:



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Проблеми на отчитането на производствените разходи и на калкулирането на себестойността на продукцията 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.