Приложими оценки при изготвяне на финансови отчети - същност, оповестяване


Категория на документа: Счетоводство


Икономически университет - Варна
Катедра "Финанси и кредит"

Приложими оценки при изготвянето на финансовите отчети-същност,оповестяване
(Курсова работа)

СЪДЪРЖАНИЕ

1.Оценяването в счетоводството.........................................................3

1.1.Същност на оценяването.............................................................3

1.2.Видове оценки в счетоводството....................................................3
2.Същност на финансовия отчет..........................................................5
3.Финансови инструменти..................................................................6
4.Приложими оценки при изготвянето на ФО от ПИБ в България............8
5.Използвана литература..................................................................15

1.Оценяването в счетоводството

1.1.Същност на оценяването

Характерна особеност на счетоводството е представянето на счетоводните обекти в паричен измерител, т.е. тяхното оценяване в пари.По този начин счетоводството изразява и приравнява в един-единствен измерител - парите,качествено различни по своя характер,същност,форма и предназначение обекти.Това позволява обработка и сводиране (обобщаване и представяне под формата на различни справки) на счетоводната информация,както и нейния анализ и сравнение не само в рамките на отделното предприятие,но и между различните предприятия.Основен критерий за счетоводно признаване на дадено стопанско явление,сделка или факт,засягащ предприятието,е доколко то надеждно може да бъде измерено,а оттук и оценено.Под термина "измерване" в счетоводството следва да се разбира даване на количествена оценка на счетоводните обекти съобразно определени правила,а под "оценяване" - изразяване на тази количествена оценка в паричен (стойностен измерител).

1.2.Видове оценки в счетоводството

Оценките в счетоводството могат да се класифицират по няколко критерия:
a) От времева гледна точка,т.е. дали се фокусират върху миналото,настоящето или бъдещето.Според този критерий оценките биват: историческа цена,текуща цена,нетна реализуема( или справедлива,пазарна цена),настояща цена.Първата е свързана с миналото,втората и третата с настоящето,а четвъртата- с бъдещето.По-нататък те ще бъдат разгледани поотделно.
b) От гледна точка на вида на сделката,т.е. дали е покупка или продажба:покупни цени и продажни цени.Обикновено историческата цена и текущата стойност са основа на покупните (доставните) цени,а справедливата и настоящата стойност- на продажните цени.
c) От гледна точка на характера на събитието,което предизвиква измерване и оценяване,оценките биват: такива,които се базират върху действително събитие (например историческата цена); оценки,базиращи се върху очаквани събития (настоящата стойност, и оценки,базирани върху хипотетични събития (текуша цена,нетна реализуема стойност).
d) От гледна точка на момента на определяне на оценките те биват: текущи и периодични.Текущите оценки са тези при придобиването на съответните активи и възникването на пасиви (цена на придобиване).Тъй като те се определят в момента на придобиване, са известни още като "историческа цена".По тях се води текущото счетоводно отчитане, затова те се наричат отчетни цени.Според чл.13,ал.1 на Закона за счетоводството ролята на историческата цена могат да изпълняват цената на придобиване,себестойността или справедливата стойност.

А в допълнителните разпоредби към Закона за счетоводството са дадени следните дефиниции за тези три вида оценки:
* " цена на придобиване" е покупната цена плюс всички разходи по привеждане на актива във вид,готов за ползване;
* "себестойност" е оценката на произведените (създадените) в предприятието активи,в която не се включват административните разходи,разходите за продажби,финансовите и извънредните разходи;
* " справедлива цена"- сумата,за която един актив може да бъде заменен или един пасив може да бъде погасен при пряка сделка между информирани и желаещи осъществяване на сделката купувач и продавач.Тя е продажна цена,борсова цена или пазарна цена;

Цената на придобиване се използва в случаите на оценка на активи,придобити чрез покупка от различни доставчици.Според вида на съответния актив цената му на придобиване включва: покупната стойност(наричана още фактура) и всички други разходи,свързани с доставката и привеждане на актива във вид за използване,например: транспортни разходи,застраховки,мита,такси,разходи по монтирането,търговски комисиони и др.Цената на придобиване на валутните средства се формира по фактическия курс на придобиването им,а на валутните вземания - по централния курс на БНБ към съответната валута в деня на възникване.Цената на придобиване на ценни книжа е покупната им стойност (без значение каква е номиналната им стойност).

Себестойността се прилага спрямо онези активи,които се създават в самото предприятие-продукцията,незавършеното производство,услугите,изграждането на дълготрайни активи и подобрения към тях по стопански начин (със собствени сили).Съгласно счетоводното ни законодателството тя включва само основните производствени(технологични разходи).Затова се нарича съкратена(частична,непълна себестойност).Основните производствени разходи са онези преки и непреки,които са технологично задължителни за създаването на съответната продукция,услуга или актив.Останалите стопански разходи-допълнителните (административно-управленски, разходи по реализацията),както и финансовите и извънредните разходи счетоводно не се включват в себестойността,а се покриват за сметка на реализираните приходи или с тях директно се намалява финансовият резултат на предприятието.

Справедливата стойност се прилага във всички случаи,когато не може да се приложи цена на придобиване (например активът е придобит безвъзмездно) или себестойността (активът не е произведен в предприятието); по отношение на биологичните активи и селскостопанската продукция,както и при т.нар. последваща (периодична) оценка на някои активи и пасиви.По-конкретно,по справедлива цена се оценяват придобитите под формата на дарение активи; установените при инвентаризация излишъци от активи; вземания от начетени лица при липса на активи; получени под формата на апортни вноски активи; получени при замяна несходни активи.Справедливата оценка се определя по няколко начина: чрез информация за борсовата или пазарна цена на актива; с помощта на експерт - лицензиран оценител,или по преценка на ръководството, ръководейки се от обективни съображения.

Последващите (или периодичните) оценки са тези, по които се представят активите и пасивите към даден по-късен момент, следващ тяхното придобиване.Обикновено това е към края на отчетната година,когато се изготвя годишният финансов отчет, или към края на някакъв междинен период,за който предприятието изготвя междинен отчет (месечен,тримесечен и т.н.).Тъй като между периода на придобиване на активите (респективно - възникване на пасивите) и момента на изготвяне на съответния отчет може да са настъпили значителни колебания и промени в техните пазарни цени, с цел достоверното им представяне счетоводните стандарти регламентират следните правила за последващата им оценка:
1. Дълготрайните материални и нематериални активи могат да се преоценят по справедлива стойност.Ако е налице спад в отчетните им стойности, те следва да се обезценят.
2. Финансовите инвестиции, държани до падежа, се представят по амортизирана стойност.
3. Инвестиционните имоти, спрямо които се прилага моделът на справедливата стойност, следва да се представят по нея.
4. Финансовите инвестиции, държани за търгуване, и тези, обявени за продажба, следва да се представят по справедлива стойност (борсова или пазарна).
5. Материалните запаси следва да се представят по по-ниската между отчетната и нетната им реализуема стойност.
6. Валутните средства и валутните разчети (вземания и задължения) следва да се представят по централния курс на БНБ към 31 декември към съответната валута.
2.Същност на финансовия отчет



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Приложими оценки при изготвяне на финансови отчети - същност, оповестяване 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.