Периодизация в развитието на счетоводството


Категория на документа: Счетоводство



За произхода на двойното счетоводство е известно твърде малко в сравнение с всеки един от следващите етапи в развитието на счетоводството. Всичко с което разполагат историците са търговските книги на някои средновековни предприятия, съхраняващи се в архива на някои градове в северна Италия. Първата добре оформена печата книга по счетоводство (Summa de Arithmetica, Geometria, Proportioni et Proportionalita) се появява близо два века след най-ранните свидетелства за възникването на двойното счетоводство и не съдържа никакви данни за точната поява на двойното счетоводство. Ето защо на съвременния етап, както вече беше посочено не може с точност да се установи кога е възникнало двойното счетоводство, нито кой е неговия създател. Съществуват няколко хипотези относно появата на двойното счетоводство, две от които са най-разпространени и имат най-съществено значение. Първата хипотеза свързва появата на двойното счетоводство с епохата на древния Рим, а според втората хипотеза, счетоводството възниква през XIII век в Северна Италия. Втората хипотеза в настоящия момент е общоприета и в много случаи се разглежда като единствена.

Хипотеза за възникването на двойното счетоводство през Средновековието. Разглеждайки тази хипотеза, ще спрем вниманието си върху три основни момента:
- проблемът за автора (създателя) на двойното счетоводство;
- етапите в развитието на двойното счетоводство;
- факторите, способстващи за неговото появяване

Разглеждайки въпроса за авторството следва да се отбележи, че авторът на двойното счетоводство както е неизвестен и изобретателя на колелото. От края на XIX историците застъпват тезата, за колективния автор на двойното счетоводство. Приема се, че е безсмислено да се търси кой точно е автора на двойното счетоводство. Двойното счетоводство се явява продукт на колективното творчество и неговата поява следва да се разглежда само като плод на колективните усилилия на търговците от северна Италия. На настоящия етап се приема, че двойното счетоводство се появява в резултат на усилията на търговците от италианските градове-републики, като то е възникнало спонтанно, самопроизволно, поради нуждите на практиката. Следва да се отбележи, че тази хипотеза (за колективния автор) не е подкрепена с достатъчно факти, но като че ли тя няма алтернатива. Действително двойното счетоводство е представлявало интерес именно за търговците и индустриалците и е твърде възможно то да е плод на техните колективни усилия. Този факт поражда и редица други въпроси като: Как се е разпространявало знанието за двойното счетоводство, тъй като данните сочат, че то възниква далеч преди появата на книгоотпечатването и печатницата на Гутенберг.

Според един от изследователите на историята на счетоводството и привърженик на хипотезата за средновековния произход на двойното счетоводство, Р. де Рувер, то възниква между 1250 и 1350 г. Същевременно цитираният автор не обръща внимание на един твърде съществен етап в развитието на счетоводството, а именно кога в счетоводството започва да се прилага стойностният (паричен) измерител, тъй като, както е известно без неговото използване двойното записване е невъзможно. Именно това дава основание на някои специалисти да считат, че въвеждането на паричния измерител представлява преломен момент в развитието на счетоводството и с неговата поява се поставя началото на преход от счетоводство на натурализма към счетоводство на реализма.

Според Рувер основните фактори, които са оказалия влияние и са предизвикали появата на двойното счетоводство са появата на отделните предприятия, кредитът и посредничеството. Сред тях с най-съществено значение сред посочените фактори е появата на отделните предприятия. Именно появата на предприятията като отделни стопански субекти, води и до появата на понятието "фирма," като под това понятие на съвременния етап се разбира наименованието на предприятието под което търговецът осъществява своята дейност и се подписва. Разбирането, че фирмата (предприятието) представлява самостоятелен стопански субект и че нейният капитал и финансовия резултат, който тя реализира в резултат на осъществяваната стопанска дейност принадлежат на нейните собственици предопределя и необходимостта да се създава информация п осчетоводен път за реализирани финансов резултат (печалба или загуба), промяната в дяловите вноски на съдружниците (акционерите) в резултат на направени допълнителни дялови вноски, напускането на съдружници или приемането на нови такива.

Кредитът и посредничеството са станали причина за появата на т. нар. лични и имуществени сметки (за отчитане на стоковите операции). Както може да се установи появата на счетоводството се предопределя донякъде и от установяване и следене на промените в дяловите вноски на отделните съдружници, определянето на финансовия резултат и разпределянето му пропорционално на дяловите на отделните съдружници. За решаването на тези задачи безспорно е необходимо наличието на систематическо счетоводство. Но за решаването на тези проблеми не е необходимо двойното записване. За следене дяловата вноска на всеки един съдружник е необходимо просто да бъде открита отделна негова лична сметка, което може да стане и в рамките на простото счетоводство. Финансовият резултат също може да бъде определен като се съпостави величината на чистото имущество (собствения капитал) в началото и края на отчетния период. Следователно определянето на финансовия резултат може да стане без помощта на двойното записване, посредством метода на съпоставянето на собствения капитал в началото и края на отчетния период. Този метод е сравнително прост, като дава възможност за достатъчно голяма степен на достоверност при определянето на финансовия резултат и е бил широко разпространен в практиката. Практически в Европа това е преобладаващия метод за определянето на финансовия резултат през XIX век. Двойното записване не е било необходимо да се прилага и при операциите, свързани с отпускането на кредити и посредническите операции. Проблемите, свързани с тяхното отчитане се решават и с помощта на простото счетоводство. Следователно простото счетоводство е било широко разпространено в продължение на векове както в практиката на малките, така и в практиката на големите предприятия. Едва в първата половина на ХХ век, воденето на двойното счетоводство е регламентирано по законодателен път като задължително, което практически води до отпадането на простото счетоводство като система за отчитане.

Два са основните фактори, които са способствали появата на двойното счетоводство. 1. Авторитетът на Венеция и осъществяваните търговски връзки с нея и 2. вярата в чудодейните възможности на двойното счетоводство като система за отчитане.

През XVи XVI век Италия се явява финансов и търговски център на Европа, като търговски връзки с италианските градове - републики са поддържали много търговци от различни краища на света. Особено близки търговски отношения са се установили между Венеция и Германия, като на тази база венецианските търговци са получили монополното право да осъществяват посреднически връзки между немските търговци и индустриалци и редица други страни, най-вече тези от близкия изток. Ползвайки се с благоразположението на венецианците, немците са се постарали да заимстват от тях твърде много неща, свързани с търговските обичаи и начина на сключването на сделките, а също така и с начина на воденето на двойното счетоводство. Именно крупните немски търговци са били и разпространителите на системата на двойното счетоводство в Европа.

На съвременния етап съществуват известни доказателства, оборващи хипотезата за средновековния произход на двойното счетоводство. Естествено вън от всякакво съмнение е факта, че за да възникне и се развие една отчетна система от вида на двойното счетоводство един период от 50 или 100 години съвсем не е достатъчен. Изследвайки търговски и счетоводни книги от Средновековието може да се установи, че в крупните флорентински предприятия е изчисляван финансов резултат и това е ставало за целите на управлението на предприятието, т.е без всякаква държавна намеса и изискване от страна на държавата. Описаната от Лука Пачоли венецианска система не позволява установяването на финансовия резултат по счетоводен път, тъй като в нея отсъстват такива счетоводни сметки като сметка амортизация на дълготрайни активи, финансово- резултатни и операционни сметки, които се появяват благодарение на усилията на счетоводните специалисти от Европа и Америка едва през втората половина на XIX век. Както вече беше посочено подобни методи са се прилагали в предприятията на Датини още в края на XIV век. Нещо повече. В предприятията на Фаролфи в края на XIII век е извършвало разпределение на разходи между отделните отчетни периоди, което е извършено с една единствена цел, а именно правилно определяне на финансовия резултат. От тук може да се направи извода, че в предприятията на Фаролфи са използвали финансов- резултатни и бюджетно - разпределителни сметки, много по-рано от възникването на двойното счетоводство.

В заключение следва да се отбележи, че хипотезата за възникването на двойното счетоводство през Средновековието може да се сита за правдоподобна, ако историците не разполагаха с търговските книги на предприятията на Фаролфи и Датини,. Наличието на тези търговски книги обаче най-малкото поставя тази хипотеза под съмнение.

Хипотеза за античния (римски) произход на двойното счетоводство.

За първи път тази хипотеза е формулирана от холандския изследовател на историята на счетоводството Симон Стевин. Според посочения автор двойното счетоводство не води своето начало от северна Италия, каквато е и общоприетата хипотеза, а подобен способ на двойно отразяване на стопанската дейност на търговците е съществувала в древния Рим по време на императора Юлий Цезар или дори далеч преди него. На съвременния етап тази хипотеза има сравнително малко привърженици. Най-сериозният й опонент е американският историк Литълтон, според когото не е възможно двойното счетоводство да е възникнало в древния Рим, тъй като не са налице предпоставките за това - силно развита търговска дейност, развитие на банковото дело и кредита, както и добре развити стоково-парични отношения. Предпоставките за това са възникнали именно през XIII век в северна Италия. Разбира се специалистите, поддържащи тази хипотеза се стремят да докажат, че в древния Рим са съществували условия и предпоставки за появата на двойното счетоводство, които дори превъзхождат условията и предпоставките на средновековна Италия. За подобно твърдение съществуват следните доказателства.

1. Данните за състоянието на богатите семейства на база покупателната им способност показват, че състоянието на много от богатите семейства в древността, превъзхожда и то значително състоянието на богатите семейства през Средновековието. Например една от най-известните фамилии в северна Италия - семейство Барди не попада и в първата десетка на богатите семейства на древния Рим.

2. До настъпването на промишлената революция основните способи за забогатяване са плячката, която е заграбена в резултат на победата в едни и ли други военни действия, както и ползването на определени привилегии, постигани също с помощта на военна сила. Следва да се има предвид обстоятелството, че в това отношение възможностите на древния Рим превъзхождат значително италианските градове-републики, особено като се има предвид факта, че древния Рим е упражнявал значително икономическо господство над почти целия средиземноморски регион за един продължителен период от време.

3. Римските капитали са инвестирани в различни начинания, а не само в търговия и банкови операции, каквито са преобладаващите сфери на влагането на паричните средства през средновековието. Не без основание изследователите на античния Рим посочват, че производството в древния Рим е достигнало такова развитие, че до голяма степен превъзхожда капиталистическото производство. Естествено в съвременните условия не разполагаме с достоверни данни за оборотите, реализирани в резултат на осъществяваните търговски сделки в древния Рим и северна Италия, но всички косвени доказателства, потвърждават тезата, че в древния Рим са се извършвали търговски сделки, превишаващи значително обемите на търговската дейност, осъществявани в Италия през Средновековието. Известно е, че реализираните търговски обороти са право пропорционални на броя на градското население. Според повечето историци населението на древния Рим наброява милион - милион и половина жители и много често античния Рим е наричан първият мегалополис в историята на човечеството. Благодарения на римските завоевания целият средиземноморски регион постепенно се превръща единен пазар, в пределите на огромната империя възниква система на едни почти съвършени стоково-парични отношения, за което допринася и добре проектираните и построени пътища в рамките на римската империя.

Сериозно препятствие за развитието на търговията в средновековна Италия представлява ограничената територия на италианските градове -републики. Като друго препятствие за развитието на търговията в Италия се посочва множеството мота и такси, които следва да бъдат заплащани от търговците при транспортирането на стоките примерно от Венеция до Флоренция.

Най-убедителното доказателство за незначителните мащаби на осъществяваната търговска дейност в средновековна Италия са данните за броя на населението. Както посочват специалистите, погрешно е да се смята, че през средновековието са съществували градове с население 50 или 100 000 души. Дори най-крупните търговски центрове наброяват не повече от 8-10 000 жители, като в изключително редки случаи, техният брой достига до 20 000 души. Населението на по-голямата част от градовете не превишава 5000 души, като само в Лондон населението достига 35 000 души, а жителите на Флоренция през 1339 г., наброяват 90 000 души. По мнението на специалистите през XIV век населението на Генуа, Венеция, Милано и Болоня наброява около 40 - 50 000 души.

Освен търговията в древния Рим силно развитие получава и банковото дело. Държавата взема активно участие за развитието на този отрасъл на стопанството, като позволява на частните крупни банкери от античния Рим, отпускането на заеми на чуждестранни клиенти (в т.ч. и правителства) при минимален риск. Освен това държавата осъществява контрол върху банките, привличащи паричните средства на населението. Римските юристи подчертавали необходимостта от воденето на рационално счетоводство по отношение на осъществяваните банкови операции и оповестяването на данните за отпуснатите кредити и осъществяваните банкови сделки. От тук може да се направи извода, че осъществяваните през средновековието банкови операции отстъпват по своя обем и разнообразие на банковите операции на древния Рим.

Още едно доказателство, подкрепящо римската хипотеза за възникване на двойното счетоводство е високото равнище на отчетност и необичайното широкото му разпространение. Отличителна негова особеност се явява обстоятелството, че търговските книги се водят не само за целите на държавата, но и от отделните домакинства. За съжаление понастоящем не са намерени търговски книги, водени от отделните домакинства и засега не е известно да съществува друга страна в света в която да се води т. нар. домашно счетоводство, т.е счетоводство на отделните домакинства.

Имайки предвид горепосоченото може да се обобщи, че всички икономически, културни и социални предпоставки на древния Рим, превъзхождат италианските градове - републики от северна Италия.

Като един от аргументите в полза на средновековния произход на двойното счетоводство обикновено се изтъква факта, че римляните не са били в състояние на използват паричния (стойностен) измерител. Съществуват обаче и доказателства, че това не е съвсем така. Например в средата на VI в. Преди новата ера, римският цар Сервий Тулий провежда икономическа реформа, в съответствие с която мъжкото население на древния Рим се подразделя на имуществени разряди в зависимост от стойността на имуществото с което разполага. За осъществяването на реформата всички мъже, явяващи се глава на семейството преминават през процедура за определяне стойността на тяхното имущество. Стойността на това имущество се явява и база за данъчното облагане на всяко едно от римските семейства. Подобна процедура, свързана с определяне имущественото състояние на всяко едно от римските семейства поставя държавата пред необходимостта от разработването на методика за изчисляване стойността на това имущество, която задължително е свързана с използването на стойностен измерител.

Може да се предположи, че в най-голяма степен за развитието на счетоводството в древния Рим са способствали развитието на търговската дейност и банковото дело. Банковото дело в античния Рим придобива такива мащаби, че от неговото развитие зависи благосъстоянието на голяма част от богатите римляни. Поради това държавата изпълнява известни регулативни функции по отношение на развитието на банковата дейност, в т. ч. и посредством нормативно регламентиране на счетоводството в банките.

Ако отново се върнем към широко разпространената хипотеза за средновековния произход на двойното счетоводство следва да отбележим, че основната причина за нейното по-широко разпространение се явяват намерените оригинални търговски книги на отделни италиански предприятия от XIII - XIV век. Тези книги са и основния аргумент на историците за средновековния произход на двойното счетоводство. Следва да се има предвид обстоятелството, че намерените търговски книги на отделни предприятия в северна Италия говорят предимно за начина на прилагането, но не и за произхода на двойното счетоводство Данни за неговия произход могат да се търсят главно в наличието на книги или предходни счетоводни форми, от които може да се съди за неговото развитие през различните периоди от време.

Следва да се има предвид и времето през което се появяват отделните търговски книги. На този въпрос понастоящем се обръща по-малко внимание, като единствено Валденберг посочва, че в продължение на много столетия липсват каквито и да било търговски книги и изведнъж през втората половина на XIII век, се появяват значителен брой търговски книги. Пълното отсъствие на търговски книги и счетоводно записвания се заменя в течение на няколко десетилетия със съвършени и завършени счетоводни форми, което е възможно само при заимстването на технологията на счетоводно отчитане, тъй като подобна технология, отличаваща се със своята теоретическа обоснованост и методологическа завършеност не би могла да бъде съставена, усвоена и приложена за един сравнително кратък период от време.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Периодизация в развитието на счетоводството 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.