Пазар на труда - заплащане на труда. Системи за тарифиране на труда.


Категория на документа: Счетоводство


28.ПАЗАР НА ТРУДА-ЗАПЛАЩАНЕ НА ТРУДА.СИСТЕМИ ЗА ТАРИФИРАНЕ НА ТРУДА
Пазарът на труда е факторен пазар.Особено важна е икономическата същност на работната заплата, която в условията на трудов пазар е следствие от взаимодействието между търсенето и предлагането.
По смисъла на икономическата теория трудът е стока.Този вид стока се реализира, като процес, протичащ след сключването на сделката за покупко-продажба.На пазара на труда се сключва договор за придобиване на труда на даден зает- обикновено този труд се реализира практически, като услуга.Възнаграждението(заплата,надница,хонорар) е резултат от величината на труда и е негова парична оценка(цена).
Работникът получава възнаграждението си след като е положил съответния труд, с отчитането на разходите му за труд и резултата от този труд- може да се получи така, че заплащането да не съответства на стойността на работната сила на даден работник.Един работник може да инвестира в стоката работна сила повече, отколкото е паричния израз на нейния резултат и обратно.Усещайки връзката на разходите около своя труд с размера на своето трудово възнаграждение, работникът се труди по начин, при който разходите му за труд да съответстват на стойността на неговата работна сила.Така се получава по-голямо съответствие между трудовото възнаграждение и цената на предлагания от работника труд.
Трябва да правим разлика между номиналното и реално възнаграждение(заплата).Под номинална заплата разбираме това абсолютно количество пари, което работниците получават, като възнаграждение за своя труд.Реалната пък е онази съвкупност от средства за живот, които работниците могат да придобият на пазара срещу своите пари, получени от тях като възнаграждение за положения труд. При определяне на реалното"съдържание" на заплатата трябва да отчитаме, също така и "чистата" работна заплата, която от своя страна представлява номиналната заплата, от която изваждаме подоходния данък и социалните плащания.
Главните потребители на пазара на труда са предприемачите, които артикулират основното търсене на тази стока.Предприемачите се стремят да придобият стоката работна сила на такива условия, че заплатата да съответства на пазарното търсене.Тази цена отразява полезността на труда в качеството му на фактор на производството.Трудът е функция на работната сила - затова търсенето има в основата си полезността на работната сила като способност и готовност на дадения индивид да се труди или по-точно, склонността му да създава в процеса на своята дейност нужния на предприемача продукт.Главната полезност на труда, като стока е способността му да създава по-голяма стойност, отколкото е тази на работната сила.Съобразно цената на търсенето на труда се определя и количеството нужни работници.
Работната заплата влиза в ролята на цена на труда, поставя нейните размери в тясна връзка с положението на трудовия пазари предимно с търсенето и предлагане то на труд.Търсенето на конкретен труд като квалификация, количество и интензивност се определя от това общо количество труд, което предприемачите са готови и са в състояние да оползотворят в даден момент и при дадени конкретни условия.От своя страна количеството на труда се определя от броя на заетите работници, от времето, през което те упражняват своя труд, от интензивността на труда и т.н.Предлагането на конкретен труд представлява количеството труд, което дадена категория работници са готови и способни да упражнят в даден времеви период и на определени условия.
Под съвкупно търсене на труд разбираме наличното парично обезпечение на потребността от определено количество труд от различни категории работници, която изпитват работодателите на даден пазар в даден период от време и при дадени условия.
При съвкупно предлагане на трудовия пазар разбираме количеството труд, което е готово и способно да упражни населението в трудоспособна възраст в рамките на дадена икономика през определен период и при дадени условия.
Под съвкупно търсене и съвкупно предлагане трябва да разбираме националното равнище на работна заплата, което може да бъде разглеждано, като някакво общо усреднено ниво на заплащане в конкретна държава.Това понятие познаваме, като средна работна заплата, характеризираща икономиката през даден времеви интервал.По-квалифицираният работник може да претендира за заплата над средното равнище, докато неквалифицираният се задоволява с такава под средното равнище.
Търсенето и предлагането на пазара на труда се намират в зависимост от много фактори.Зависимостта при търсенето е обусловена от: търсенето на стоките, произвеждани чрез труда, възможността да се замести труда с капитал, политиката на държавата, социалното законодателство.На съвкупното предлагане на труд влияние оказват: социалната структура на населението, демографската структура на населението, изплащането на помощи, общественото здравеопазване, съотношението между работна заплата и доходите от бизнес. Търсенето и предлагането на конкретен вид труд зависи от: търсенето на продукцията, произвеждана чрез този труд, обема на използваните веществени фактори на производството, както и от смесеността на работа във фирмите, работната заплата, съотношението между разходите за заплата на работниците и тези за техника, способна да замени работниците, възможностите за тяхната замяна с други работници, системата на образование и предимно на професионално образование , мобилността при съответните категории работници, различията в нивото на заплащане. В съотношението между търсенето и предлагането на пазара на труда влияние върху работната заплата оказват и Профсъюзите, Обединенията на предприемачите и държавата. В стопанската практика са познати 2 основни форми на заплащане на труда- според времето и според резултата от него.Заплатата според отработеното време представлява форма, при която заплащането се поставя в зависимост от продължителността на работното време, през което работника полага труд в полза на фирмата.Повременната работна заплата се прилага при наличие на следните условия:1.Когато резултатът на труда не подлежи на точно определяне.2.Когато интензивността на труда се диктува от технологичния процес и не зависи пряко от усилията на работника.3.Когато прекомерната интензивност на труда не е желателна, тъй като тя създава опасност за здравето и живота на заетите.Главният недостатък на повременната работна заплата се заключава в това, че тази форма не стимулира в достатъчна степен заетите да полагат максимален като количество и качество труд за единица време..Този недостатък може да бъде отстранен чрез сделната работна заплата. При нея заплащането се поставя в зависимост от количеството и качеството на произвежданите продукти(оказваните услуги).Тази форма на заплащане на труда притежава предимства с повременното заплащане, които се заключват в това че се стимулира по-голяма напрегнатост в трудовия процес, насърчава се работника да изпълни и преизпълни нормата си.Достойнствата на сделното заплащане могат да се превърнат в недостатъци, ако то стане причина да се работи неразумно, като по този начин се застраши здравето и се изсмучат силите на работниците, от което полза нямат нито обществото, нито работодателите.Сделната заплата може да породи конфликт между заетите и предприемачите, ако последните променят разценките надолу.В съвременните условия трудът на по-голямата част от работещите в материалното производство в развитите държави бива заплащан чрез повременно трудово възнаграждение.Днес както повременното, така и сделното заплащане се прилагат рядко в своя чист вид.Вместо повременна заплата се използва формата за повременно-премиално заплащане на труда.Има и противоположни схеми - повременно-санкциониращи системи на заплащане.Най често в съвременните условия се прилага сделно-премиалната система.Използва се и сделно-прогресивна система на заплащане, и сделно - регресивна система за заплащане на труда.Въвв фирмите се използват и интегралните многофакторни системи за заплащане.Разглежданите системи на заплащане на труда могат да се прилагат не само към отделните заети, но и към екипите в които работят - различни видове колективно заплащане на труда.Подобни форми на организация и заплащане на труда повишават неговата производителност, намаляват конфликтите на работното място, намаляват противоречията между изпълнителски и ръководни кадри, тъй като всички въпроси за заплащане на труда се прехвърлят за решаване към самите участващи в неговото полагане. Очертава се тенденцията съвременните организационни форми и системи в заплащането на труда да придобиват не само икономическо, но и социално значение.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Пазар на труда - заплащане на труда. Системи за тарифиране на труда. 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.