Отчитане на придобиването на ДМА и НМА


Категория на документа: Счетоводство


Организацията на отчитането на разходи за дейността се намира в тясна връзка с методиката за калкулиране на себестойността на продукцията и услугите. В зависимост от нуждите на калкулирането се осъществява конкретна организация на аналитично отчитане на цената. Тази калкулация се обуславя и от други фактори. Тя зависи от организацията и технологията на производството, от структурата на предприятието, от броя на произвежданите изделия, от типа на производството.
В зависимост от съчетаването на посочените фактори се прилагат различни методи за отчитане на разходите и за калкулиране на себестойността на стоките и услугите. Трудно може да се разграничи кой е само метод за калулиране и кой е само метод за отчитане. Методът за отчитане на разходите характеризира определена система и определана организация на аналитичното отчитане на разходите на отделни обекти. Методът за калкулиране на себестойността характеризира прилагането на определени способи за изчисляване на общата себестойност и отделно на единица продукция или услуги.
В зависимост от условията в предприятието се прилагат следните методи на отчитане на разходите за дейността:
1. Метод за отчитане по изделия – при него аналитично отчитане се организира отделно за всяко изделие, за всеки вид работа, откриват се отделни аналитични сметки за разходите по изделия. Така се формира себестойността на цялото количество продукция и обема услуги.
2. Поръчков метод – за всяко изделие, което има характер на индивидуално или за серия от еднородни изделия се прави обща аналитична сметка. В този случай аналитичните сметки се наричат поръчки. Прилага се например в корабостроенето, или за ремонт. В първичните документи се посочва и номерът на поръчката. Себестойността на поръчката се изчислява след като завърши нейното изпълнение като обща сума на разходите.
3. Групов метод – прилага се когато се произвеждат различни, но много сходни продукти. В този случай се открива обща аналитична сметка за всички сходни изделия, за цялата група. С този метод се съкращават разходите за отчитане.
4. Метод на отчитане по производство – прилага се когато аналитичното отчитане на разходите не може да се организира съобразно нуждите на калкулирането. Този метод е характерен за крупните производства.
5. Офазен метод (преработков) – прилага се когато даден продукт се произвежда посредством последователната обработка на едни и същи изходни материали и когато тази преработка преминава през няколко фази на единен производствен процес. При него се откриват отделни аналитични сметки за всяка фаза и ако е необходимо се откриват аналитични сметки по изделия. Прилага се в два варианта – полуфабрикатен и безполуфабрикатен. Характерно за втория е обстоятелството, че разходите извършени в отделните фази се прехвърлят последователно към следващите чрез групиране. При полуфабрикатния вариант се калкулира себестойност на продукцията във всяка фаза, от която се продават полуфабрикатите. Разходите в следващата фаза се прехвърлят с обща сума.
6. Нормативен метод (стандартен) – прилагането му предполага наличието на разработени норми за отделните видове разходи. Разходите по този метод се отчитат в две групи – по норми и по отклонения от нормите. При калкулирането обаче се вземат предвид и отклоненията от тези норми (икономии или преразходи). Този метод няма абсолютно самостоятелно приложение. Прилага се с посочените до тук методи.
Методи на калкулиране:
1. Пряк (директен) метод – прилага се при индивидуалните производства когато аналитичното отчитане на разходите се извършва по поръчки. Обекта на отчитането съвпада с обекта на калкулирането. Себестойността се получава като сбор от всички разходи отчетени по съответните калкулационни статии за съответната поръчка. Когато отчитането се организира по серии или по отделни изделия в дадена поръчка, общата сума на разходите се разделя на количеството изделия.
2. Сумарен метод – прилага се при производството на сложна продукция, когато тя се получава посредством монтирането на предварително произведените части и когато аналитичното отчитане на разходите се организира по отделно за всеки детайл. Себестойността на крайното изделие се получава чрез сумирането на разходите, тоест себестойността на отделните части на изделието.необходимо е първо да се калкулира себестойността на отделните части чрез прилагане на някои от останалите методи за калкулиране.. Този метод се прилага винаги в съчетание с някой друг метод. Прилага се най-вече в промишлеността.
3. Пропорционален метод – прилага се когато от едно и също производство като резултат от обработката и обикновено едни и същи изходни материали се получават по няколко продукта. Или пък се прилага групово отчитане на разходите, а себестойност се изчислява по отделни изделия. В този случай разходите се откриват общо за производството. Прилага се метод за отчитане на разходите по производство. Себестойността на отделните продукти както общо така и по статии на калкулацията, се определя чрез разпределяне на общата сума на фактически отчетените разходи между отделните продукти или изделия, пропорционално на някаква база. В качеството на бази за разпределение могат да се използват продажните стойности на изделията, общата им планова или нормативна себестойност, общото тегло, общата заета площ и др. базите за разпределение на разходите не се регламентират никъде. Предприятията сами решават как да се разпределят разходите.
Методиката за разпределяне на разходите между отделните продукти е следната:
1. количеството продукти от всеки вид, но поотделно се умножават по съответния натурален или стойностен показател въз основа, на който се формира базата. В резултат на това се получават така наречените базисни показатели за всеки отделен продукт.
2. получените базисни показатели за отделните продукти се сборуват и се получава общата база за разпределение на разходите.
3. общата сума на фактически отчетените разходи за всички продукти се разделя на общата база за разпределения. Получава се коефициент за разпределение, който изразява полагащите се разходи на единица от общата база.
4. базисните показатели за всеки продукт по отделно се умножават по коефициента за разпределение и се получава сумата на полагащите се разходи за всеки конкретен продукт, получава се общата себестойност за всеки отделен продукт.

5. полученото се разделя на количесвото произведени продукти.
Пример: в производство Х са извършени разходи на обща сума 5200 лв. Произведени са 400 бр продукт А, 500 бр продукт Б и 600 бр продукт В. Продажните стойности са 1 лв за А, за Б 5 лв, за В 6 лв.
400 бр А х 1 лв = 400
500 бр Б х 5 лв = 2 500

600 бр В х 6 лв = 3 600
Получените стойности се сборуват, което е общата база за разпределение - общо – 6500.
5 200/3 600 = 0,8 – на 1 лев продажна стойност се полагат 80 стотинки разходи
Базисните показатели са реализационните стойности.
За А – 400 х 0,8 = 320
За Б – 2 500 х 0,8 = 2 000
За В – 3 600 х 0,8 = 2 880
Като се сборуват тези суми се получават разходи равни на 5 200.
За А 320/400 = 0,80
2 000/400 = 4,00
2 280/400 = 4,80
4. Метод по коефициент – прилага се в комплексните производства. При него общата сума на разходите се разпределя между продуктите на базата на предварително определени разработени коефициенти. Те изразяват съотношението на разходите за отделните продукти. Те се определят на база на различни признаци, характеризиращи особености на производство и съотношението на разходи за различни продукти – тегло, трудоемкост. Методиката за определяне на себестойността се определя като:
1. количеството продукти от всеки вид се умножава с установените коефициенти, като резултат от това се получава количеството условни продукти от всеки вид.
2. сумират се всички условни продукти и така получаваме обемът на цялото количество продукция в условни единици.
3. общата сума на фактическите разходи за всички продукти се разделя на цялото количество продукция в условни единици. Като резултат от това се получава себестойността на една условна единица.

4. изчислената себестойност за една условна единица се умножава по условните единици продукция,но от всеки един вид поотделно. По този начин се получава общата себестойност на цялото количество продукция по видове.

5. общата себестойност на всеки вид изделие поотделно се разделя на количеството изразени в натурални единици, като се установява себестойността на всеки продукт.
Пример: условие като горното
коефициент за А – 0,08, за Б – 0,42, за В – 0,5
А 400х 0,08=32
Б 500х 0,42=210
В 600х 0,5=300
1.За А - 400 * 0,08 = 32 условни единици
За Б – 500 * 0,42 = 210
За В – 600 * 0,5 = 300



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Отчитане на придобиването на ДМА и НМА 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.