Отчитане на капиталите


Категория на документа: Счетоводство


на информацията, определена в специализираните счетоводни стандарти за техните отчети.
В годишния счетоводен отчет задължително се записват: наименованието (фирмата) и юридическата форма на
предприятието, страната, в която се намира неговото седалище, адресът му, периодът, за който се отнася отчетът, датата, към
която е съставен и датата на съставянето му.
Елементите на счетоводните отчети (активите, пасивите, приходите и разходите) се посочват в счетоводния отчет при
условие, че:
А) има достатъчна вероятност предприятието да придобие или да се лиши от икономическа (стопанска) изгода;
Б) са достоверно измерими в стойностно изражение.
Цифровите данни се посочват в хиляди левове. Освен фактическата информация за текущия отчетен период, се изисква да
се посочват за сравнение и съответни отчетни данни за предходната (миналата) година, с което се обогатява съдържанието на
счетоводния отчет и се осигуряват възможности за извършване на по-задълбочен анализ непосредствено от него. Когато по
нормативен път са направени промени в съдържанието и формата на отделни елементи от годишния счетоводен отчет,
информацията за предходния отчетен период се прекласифицира в съответствие с тези изменения.
Новообразуваните предприятия изготвят годишни счетоводни отчети за периода от датата на тяхното учредяване до края
на отчетния период, без да посочват данни за предходен отчетен период.
Предприятията, които са обявени в ликвидация, съставят счетоводни отчети по ред, регламентиран с отделен стандарт –
НСС 23 – Счетоводно отчитане при несъстоятелност и ликвидация.
При съставяне на счетоводните отчети предприятията прилагат финансовата концепция за поддържане на собствения си
капитал, което се измерва в номинални парични единици или с постоянна покупателна способност.
2.2. Изисквания към изготвянето и информационни връзки на годишния счетоводен отчет
Предприятията _____съставят счетоводен баланс в двустранна или едностранна форма. Както се поясни, първата форма е
определена със Закона за счетоводството и се приема за основна, а втората е представена в националните счетоводни стандарти
и се разглежда като алтернативна.
Счетоводния баланс се състои от две части – балансова и задбалансова. Съдържанието на балансовата част е
структурирано по начин, който осигурява пълно разграничение на дълготрайните от краткотрайните активи и на дългосрочните
от краткосрочните пасиви.
Елементите на актива (дълготрайните и краткотрайните активи) са групирани в самостоятелни раздели. При обособяване
на групите и статиите в тези раздели на актива на баланса се изхожда от състава и формите на въплъщение на активите по
признака ликвидност.
Елементите на пасивната балансова част (собственият капитал, пасивите и приходите за бъдещи периоди, включително
финансиранията) са групирани в раздели при спазване на принципа за изискуемост (принципа на падежа). Финансовият
резултат, като елемент на собствения капитал, е представен в две групи:
- Резултат от предходни периоди с две статии: неразпределена печалба (със знак плюс) и непокрита загуба (със знак
минус);
- Резултат от текущия период също с две статии: печалба (със знак плюс) или загуба (с отрицателен знак – минус).
Информацията за стопанско-правните взаимоотношения (условните активи и условните пасиви) се представя с общи суми
в раздел „Задбалансови активи” и раздел „Задбалансови пасиви” на задбалансовата част на счетоводния баланс.
Посочените в съответните форми на баланса структурни части (раздели, групи и статии - пера) са задължителни. Допуска
се при специфичен характер на дейността си предприятията да добавят и нови балансови статии (пера) или условие, че тяхното
съдържание обаче не се покрива с посочените в дадената група.
При съставянето на счетоводния баланс може да не се посочват статии, за които няма съответна счетоводна информация.
Информацията за съставяне на счетоводния баланс се получава от счетоводните сметки, предвидени в прилагания
индивидуален сметкоплан. За някои от балансовите пера информацията се получава като сбор от крайните салда на няколко
сметки.
Балансовата стойност на активите и пасивите изразява тяхната оценка към момента на съставяне на счетоводния баланс. За
амортизируемите и провизируемите активи тази стойност се получава като разлика между отчетната им стойност и сумата на
коректива (начислените амортизации или провизии). Не се допуска компенсиране на суми между статиите на актива и пасива
на баланса, освен ако това е регламентирано с действащ национален счетоводен стандарт или пък отразява по-пълно и по-
точно характера на дейността на предприятието.
2.3 Изисквания към изготвянето и информационни връзки на отчета за приходите и разходите
В отчета за приходите и разходите се отразяват получените приходи и извършените разходи, включително начислените



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Отчитане на капиталите 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.