Оповестяване във финансови отчети изготвени съгласно МСС 1 и МСС 8


Категория на документа: Счетоводство



Изисквания към отчета за финансовото състояние

Отчет за финансовото състояние - като минимум, информацията, представяна в отчета за финансовото състояние включва единични статии, представящи количествата имоти, машини и съоръжения; инвестиционни имоти; нематериални активи, финансови активи, биологични активи, материални запаси, търговски и други вземания, пари и парични еквиваленти, търговски и други задължения и др.

Настоящият стандарт не предписва определен ред или формат за представяне на статии, а само изброява такива, които са достатъчно различни по характер или функция, за да изискват отделно представяне в отчета за финансовото състояние. За оценка на различните класове активи и пасиви се използват различни бази за оценка, което подсказва, че те се различават по своя характер и функция и следователно трябва да се представят като отделни статии.

Предприятията представят текущи и нетекущи активи и текущи и нетекущи пасиви като отделно класифицирани в своя отчет за финансовото състояние. Предприятието класифицира даден актив като текущ, когато: очаква да реализира актива или възнамерява да го продаде или употреби в своя нормален оперативен цикъл; държи актива предимно с цел търгуване; очаква да реализира актива в рамките на 12 м. след края на отчетния период; активът е пари или парични еквиваленти. Всички останали активи биват класифицирани като нетекущи.

Предприятието класифицира даден пасив като текущ, когато: очаква да уреди пасива в своя нормален оперативен цикъл; държи пасива предимно с цел търгуване; пасивът следва да бъде уреден в рамките на 12 м. след края на отчетния период; няма безусловно право да отсрочва уреждането на пасива за период най-малко 12 м. след края на отчетния период. Всички останали пасиви биват класифицирани като нетекущи.

Предприятие, оповестяващо сравнителна информация, следва да представи минимум два отчета за финансовото състояние, два от всеки от другите отчети и свързаните с тях пояснителни приложения. когато предприятие прилага счетоводна политика със задна дата или извършва преизчисляване със задна дата на статии в своите финансови отчети или когато прекласифицира статии във финансовите си отчети, то представя като минимум три отчета за финансовото състояние, два от всеки други отчети и свързаните с тях пояснителни приложения. В този случай предприятието представя отчети за финансовото състояние към:

- края на текущия период;

- края на предходния период (което отговаря на началото на настоящия период);

- началото на най-ранния сравним период.

Изисквания към отчета за всеобхватния доход

Отчет за всеобхватния доход - предприятието следва да представи всички статии на приходи и разходи, признати през даден период в единен отчет за всеобхватния доход или в два отчета: отчет, показващ компонентите на печалбата или загубата (отделен отчет за доходите) и втори отчет, започващ с печалбата или загубата и показващ компонентите на другия всеобхватен доход.

Предприятието може да представя компонентите на печалбата или загубата или като част от единния отчет за всеобхватен доход, или в отделен отчет за дохода. Когато се представя отчет за дохода, той представлява част от пълния комплект финансови отчети и се представя непосредствено преди отчета за всеобхватния доход.

Общият всеобхватен доход се състои от всички компоненти на "печалбата или загубата" и на "друг всеобхватен доход".

Като минимум отчетът за всеобхватния доход включва статиите, които представляват сумите за периода свързани с: приходи; финансови разходи; дял от печалбите и загубите на асоциирани и съвместни предприятия, отчетени по метода на СК; разходи за данъци; печалбата или загубата; всеки компонент на друг всеобхватен доход, класифициран по характера му; дял от другия всеобхватен доход асоциирани и съвместни предприятия, отчетени по метода на СК; обща сума на всеобхватния доход.

Предприятието признава всички елементи на приходите и разходите през периода на печалбата или загубата, освен ако даден МСФО не изисква или разрешава друго.

Някои МСФО определят обстоятелства, при които предприятието признава конкретни позиции извън печалбата или загубата през текущия период. МСС 8 определя две такива обстоятелства: корекция на грешки и ефектът от промени в счетоводната политика. Други МСФО изискват или разрешават компонентите на друг всеобхватен доход, които отговарят на дефиницията на Общите приложения за приходи и разходи, да бъдат изключени от печалбата или загубата.

Предприятието следва да оповести сумата на данъка върху дохода, отнасящ се до всеки компонент на друг всеобхватен доход, включително корекции от прекласификация, или в отчета за всеобхватния доход, или в пояснителните приложения.

Предприятието може да представи корекциите от прекласификация в отчета за всеобхватен доход или в пояснителните приложения. Ако корекциите бъдат представени в пояснителните приложения, то трябва да представи компонентите на другия всеобхватен доход след всички свързани корекции от прекласификация.

Предприятието представя анализ на разходите, признати в печалбата или загубата, използвайки класификация, която се основава или на същността на разходите, или на тяхната функция в рамките на предприятието, в зависимост от това коя от двете предоставя надеждна и по-значима информация. Разходните статии се класифицират допълнително с цел да се посочи обхватът на компонентите на финансовите резултати от дейността, които могат да се различават по отношение на честота, потенциал за печалбата или загубата и предвидимост. Тази информация се предоставя по един от възможните два начина:

- анализ на разходите по метода "същност на разходите";

- анализ на разходите по метода на "разходи по функционално предназначение" или "себестойност на продажбите".

Първият анализ на разходите е по метода "същност на разходите". При този метод се обобщават разходите отнасящи се до печалбата или загубата според същността им (например амортизации, разходи за материали, транспортни разходи, разходи за персонала, разходи за реклама) и не се преразпределят по различни функции в предприятието. Този метод е лесен за използване, тъй като не е необходимо преразпределение на разходи за дейността по функционални групи.

Вторият начин на анализ е познат като метод на "разходи по функционално предназначение" или "себестойност на продажбите" и групира разходите според тяхната функция като част от себестойността на продажбите или например разходите за продажби или административната дейност. Като минимум предприятието оповестява себестойността на продажбите си по този метод отделно от другите разходи. Този метод осигурява по-значима информация на ползвателите, отколкото предходния, но преразпределянето на разходите по функции може да изисква произволни разпределение и предполага значителна субективна преценка.

Предприятията, класифициращи разходите си по функционално предназначение, оповестяват допълнителна информация за същността на разходите, включително амортизационните разходи и разходите за персонала.

Изборът между двата метода зависи както от историческите и отраслови фактори, така и от характера на предприятието. Тъй като и двата начина на представяне имат своите предимства за различните типове предприятия, в настоящият стандарт се изисква ръководният екип да избере начина, който ще осигури най-значимо и надеждно представяне.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Оповестяване във финансови отчети изготвени съгласно МСС 1 и МСС 8 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.