Оценка, представяне и оповестяване на банковите провизии


Категория на документа: Счетоводство


Оценката на провизиите трябва да бъде направена като "най-добрата приблизителна оценка на разходите, необходими за покриване на текущите задължения към датата на баланс", респективно необходимата сума за погасяване на задължението към датата на баланса.

Във връзка с оценката следва да се изяснят и решават редица въпроси:
> Оценката се прави от ръководството на предприятието въз основа на "минал опит" в това отношение. При необходимост и по-сложни ситуации се ползва лицензиран оценител.
> Следва да се има предвид евентуалната несигурност по отношение на сумата, която трябва да бъде призната като провизия. Възможни са различни случаи и третиране по различни начини. Ако провизията "се състои" от голям брой статии (компоненти на разхода), на всяка трябва да се прави внимателна преценка, за да се формира "очакваната стойност".

Различните варианти за отделните статии се отразяват на общия размер на провизията. При определяне размера на провизията като цяло се претеглят всички възможни последствия и вероятности. Възможно е за определен клас продукция, стоки или услуги да се приеме осреднена величина на база опита, отчетни данни или експертна оценка. Най- често това се налага при определяне на гаранциите за поддържане в гаранционен срок като процент от продажните стойности.
> За индивидуалните случаи може да се направи най - добрата приблизителна оценка, но все пак трябва да се отчетат и възможни несигурни обстоятелства и вероятности;
> Провизиите се определят преди облагането с данъци. При облагането начислените разходи за провизии и тяхното обратно проявление се отчитат съгласно чл. 23, ал.2, т.11 и ал.3, т.11 на ЗКПО, т.е. формират се временни разлики и данъчен ефект върху тях
> Бъдещи загуби не следва да се провизират. Очакваните бъдещи загуби са основание за обезценка по НСС 36 Обезценка на актив

При признаване на провизии за преструктуриране следва да се документиран плановите действия и разчетните разходи: наличие на приет от ръководството план, график за изпълнението му, финансов отчет за разходите, обявяване и контрол на изпълнението. Важно е провизиите в такива случаи да обхващат само преките разходи, свързани с преструктурирането, т.е. да не се смесват с текущи разходи за дейността.

Провизиите трябва да бъдат "преразглеждани" към датата на всеки баланс и при необходимост да се правят преизчисления - увеличение или намаление на сумата на провизията. Това изискване съответства на правилото за "най-добра приблизителна оценка към датата на баланса".

Рисковете и несигурностите, които неотменимо съпътстват много събития и обстоятелства, трябва да се вземат предвид при осъществяването на най-добрата оценка на провизията:
> рискът представлява разнообразието на резултатите; преизчислението на риск може да увеличи размера на първоначалната оценка на несигурни обстоятелства с цел да се избегне преувеличеното отчитане на приходите или активите и подценяването на разходите или задълженията; независимо от това обаче несигурността не оправдава създаването на прекомерни провизии или нарочното преувеличено отчитане на задължения; например ако предвидените разходи за определено неблагоприятен резултат са оценени на една благоразумна база, този резултат не бива нарочно да се третира като по-вероятен, отколкото е всъщност; необходимо е повишено внимание, за да се избегне дублирането на преизчисленията за риск и несигурност с последващото преувеличено отчитане на провизията;
> несигурностите по отношение размера на разходите се оповестяват.

Когато ефектът от времевите разлики в стойността на разходите е съществен, размерът на провизията трябва да представлява сегашната стойност на разходите, които се очаква да бъдат направени за покриване на задължението.

Бъдещи събития, които могат да повлияят на размера на сумата, необходима за погасяване на задължението, трябва да се отразяват в размера на провизията тогава, когато има достатъчно обективни доказателства, че тези събития ще настъпят.
Печалбите от очаквано освобождаване от активи не трябва да се вземат предвид при оценката на провизиите, дори когато очакваното освобождаване е тясно свързано със събитието, породило провизирането. Вместо това предприятието признава печалби от очаквани освобождавания от активи по време, определено в счетоводен стандарт, който се занимава с активите.

Когато се очаква, че някои или всички необходими за създаването на провизия разходи ще бъдат възстановени (направени застраховки), възстановяването се признава тогава и само тогава, когато е практически сигурно, че тези средства ще се възвърнат, ако предприятието уреди задължението си. Възвърнатите средства трябва да се третират като отделен актив. Признатият размер на възвърнатите средства не бива да надвишава размера на провизията.

Провизиите трябва да бъдат преразглеждани към датата на всеки баланс и преизчислявани с цел да се отрази текущата най-добра оценка. Ако вече не е вероятно да бъде необходим изходящ поток ресурси, включващи икономически ползи, за погасяване на задължението, поддържането на провизията следва да се прекрати.

Когато се използва дисконт, отчетеният размер на провизията се увеличава през всеки период с цел да се отрази изминалото време. Това увеличение се признава като финансов разход.

На класифициране и провизиране подлежат не само кредитите, но и останалите вземания на банката. Кредитите са банков актив, който има най-голям размер в балансовите структури.

Провизирането на кредитите у нас е регламентирано с Наредба №7 на БНБ за големите експозиции на банките. Другата наредба - Наредба №9 на БНБ - е за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и за установяване на специфични провизии за кредитен риск.

Наредбата има за цел прилагането на обща провизиционна политика в рамките на международните банкови групи и в съответствие с развитието на международните практики след въвеждането на Базел II.

В документа се поставят минимални изисквания към обхвата на политиката за обезценка на рисковите експозиции, като описва отговорностите на съответните звена по прилагането на политиката, процедурите и механизмите за вътрешен контрол, както и описанието на методологията за оценка и на системата за управление на кредитния риск.

Важно е да се отбележи, че специфичните провизии за кредитен риск по реда на Наредба №9 не са елемент на счетоводните разходи на банката, но представляват резерв срещу загуби от бъдещи събития, който участва при изчисляването на капиталовата адекватност на банките, използващи стандартизиран подход за кредитен риск по Наредба №8 на БНБ за капиталовата адекватност на кредитните институции.

Според Наредба №7 експозицията към едно лице или икономически свързани лица по смисъла на чл.44, ал.2 от Закона за кредитните институции включва:
> всички активи, посочени в гл.4 "Стандартизиран подход" от Наредба №8 на БНБ от 2006г. за капиталовата адекватност на кредитните институции, преди прилагане на рискови тегла;
> задбалансови позиции по приложение №2 "Класификация на задбалансовите позиции" от Наредба №8 на БНБ, преди прилагане на рисковите им тегла или конверсионни коефициенти.

В тези експозиции не се включват:
> експозиции, приспаднати от капиталовата база на банката по реда на глава втора "Надзорни изисквания", раздел I "Собствен капитал (капиталова база)" от Наредба №8 на БНБ;
> експозиции, възникнали при обичайния период за сетълмент на валутни сделки в рамките на два работни дни след плащането по сделката;
> експозиции, възникнали при обичайния период за сетълмент на сделки за закупуване или продажба на ценни книжа в рамките на първите пет работни дни след плащането или доставянето на ценни книжа, което от двете събития настъпи по-рано;
> експозиции, възникнали от забавено получаване на средства и други експозиции, произтичащи от дейността на клиент, чийто падеж е най-късно на следващия работен ден, в случай на предоставяне на платежни услуги, включително на парични преводи, както и услуги по клиринг и сетълмент в местна и чуждестранна валута и на финансови инструменти, кореспондентски отношения и попечителски услуги;
> експозиции, възникващи в рамките на един работен ден, към институции, предоставящи платежни услуги, включително парични преводи, услуги по клиринг и сетълмент в местна и чуждестранна валута и кореспондентски отношения;
> експозиции под формата на задължителни минимални резерви, поддържани по сметки в БНБ.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Оценка, представяне и оповестяване на банковите провизии 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.