Оценка, класификация и отчитане на рисковите експозиции в банките


Категория на документа: Счетоводство




УВОД

Всяка икономика би могла да се разглежда като съвкупност от фактори и единици, които функционират във взаимна зависимост, и поради това, ефектът от влиянието на един фактор рефлектира и върху всички останали. Банките и осъществяваната от тях дейност по предоставяне на кредити също са част от тази система. Банките са социални организации, които се създават и функционират върху широка обществена основа. Това е и причината, поради която кредитната сделка засяга не само банката-кредитор и клиента-кредитополучател, а тя е от интерес за широк кръг потребители на банкови услуги, както и за други субекти. Чрез кредитите банките оказват мощно въздействие върху цялата икономика на страната. В модерното стопанство кредитните отношения до голяма степен са институционализирани и на практика се проявяват чрез функциите на банковите организации. Банките се явяват основни кредитори в сферата на икономическия живот. Кредитното посредничество е една от най-съществените им функции, която изразява от една страна мобилизиране на свободния паричен капитал в обществото, и от друга страна, преразпределение на този капитал на възвръщаема основа и срещу заплащане на лихва. Банките работят преобладаващо както с чужди, така и с привлечени парични средства, които почти винаги са с конкретно дефинирана собственост. Оборота на тази собственост между различните категории банкови клиенти превръща търговските банки в център, който опосредства връзките между икономическите субекти и интереси в определена стопанска система.

Кредитирането е първата, но и същевременно най-сложната икономическа функция на търговските банки. Дали кредитирането е конкретно или влиза в "пакет" от банкови услуги в никакъв случай не може да се говори за "обикновена" трансформация на капитал от един участник в сделката, към друг. Самото кредитиране съдържа вероятност от настъпването на рискови ситуации при възмездяването на задължението.

Реализирането на кредитната сделка изисква от банките да разполагат с необходим и качествен, стабилен стопански, финансов и управленчески потенциал, за да реализират основната си цел - да трансформират капитал чужда собственост, приет за временно ползване в допълнителен източник на финансиране, носещ доходи, т.е. средствата осигурени от банката за депозити, заемни ресурси и собствен капитал се влагат в лихвоносни активи-кредити и инвестиции и всичките произтичащи от това рискове.

Всяка кредитна операция е свързана с поемането на определена степен на риск от страна на банката. Това налага необходимостта от добро познаване на същността и многообразието на рисковете, съпътстващи банковата дейност. По този начин потенциалното им подценяване ще бъде съкратено до минимум, респективно възможността за значителни загуби и дори фалити - намалява. Известно е, че кредитните операции са най-доходоносните, но и най-рисковите банкови операции. Това определя необходимостта от оптимизация на съотношението между риска и доходността при формирането на кредитния портфейл на банките. Всяка банка се стреми да диверсифицира кредитния си портфейл, като предоставя разнообразни кредити с различна степен на риск. Чрез диверсификация на кредитния портфейл не само трябва да се понижава рискът, но и да се осигурява ритмично формиране на доходите на банките. По този начин банката подобрява ликвидността и създава предпоставки за покачване на рентабилността си.

Рискът при отпускане на кредити, обаче, е неизбежен. Най-елементарното обяснение за него е наличието на разлика във времето между момента на предоставяне и момента на погасяване на кредита. Времето е носител на множество рискове: инфлация, промени във валутните курсове, промени в стопанската конюнктура, в това число и в пазарите и др. Рискът и начините, по които той може да бъде разпознат, премерен и сведен до минимум, са особено важни за банките, и особено за ръководствата им, когато обмислят необходимостта от провизии за обезпечаване на несъбираемите и съмнителните кредити.

ГЛАВА ПЪРВА - ОБЩА ПОСТАНОВКА

Кратко изложение за структурата на настоящата работа.

1. Кредитен риск

Кредитният риск е рискът за печалбата и капитала, произтичащ от факта, че длъжникът не е изпълнил условията по договора с банката. Кредитният риск е налице във всички дейности, при които успехът зависи от контрагента, емитента или кредитополучателя. Той възниква винаги, когато банката отпуска кредит, прави инвестиция или при всяка експозиция чрез реални или подразбиращи се споразумения, независимо дали са отразени в баланса на банката, или не.

Кредитният риск се съдържа във всички балансови активи, които са притежание на банката и във всички задбалансови продукти, по които банката е страна.

Системите за управление на риска зависят от нивото на риск и размера на банката. Всяка програма за управление включва установяване на риска, измерване на риска, контрол над риска и наблюдение на риска. Едно от изискванията на Базелския комитет по банков надзор е, че банката трябва да оповестява качествена информация за своите политики и практики за управление и контрол на кредитния риск. По-конкретно, институцията трябва да обобщава своите политики за определяне, измерване и управление на кредитния риск към всеки един контрагент и за целия портфейл. Това оповестяване трябва да включва информация, ако е уместно, за:

* методите за ограничаване или контрол на общите кредитни експозиции, включително

* рискови лимити (напр. за контрагенти, предварителен сетълмент, сетълмент);

* лимити за кредитните концентрации към отделните контрагенти или класове кредитополучатели; и

* наблюдение на лимитите.

* процесът и методите за оценка на кредитните експозиции към индивидуални контрагенти и за целия портфейл, включително описание на вътрешната класификационна система за кредитен рейтинг (напр. какво означава всеки рейтинг от гледна точка на вероятността от неизпълнение, разграничаване степените на риск, изпълнението във времето и оценката на резултата);

* механизмите за намаляване и/или смекчаване на кредитните експозиции, като обезпечения, гаранции, спогодби, двустранни и многостранни споразумения за нетиране, и споразумения за предварително прекратяване;

* дейности по секюритизиране;

* използването на нови или иновационни инструменти, които прехвърлят кредитни експозиции, като например кредитните деривати.

Във връзка с надеждния контрол над кредитния риск и съгласно изискванията на Базелския комитет по банков надзор и МСС, банката трябва да оповестява: информация за кредитите по основни категории кредитополучатели; информация за кредитите по географски райони (МСС 14); информация за значителните концентрации на кредитен риск (МСС 30 и МСС 37).

2. Следене на кредитния риск

Целта на самото следене на кредитния риск, е да се гарантира, че кредитът не е влошил качеството по отношение на финансовите възможности на кредитополучателя, условията в отрасъла, в който оперира, стойността на предоставеното обезпечение и много други фактори, които подлежат на промяна във времето. Следенето на кредитния риск обхваща както следенето на отделните кредити, така също и следенето на кредитния портфейл.

Наблюдението над отделните кредити е насочено към проверки на състоятелността и добрата воля на клиента да изплати задълженията си. Следят се нивата на риска във времето, както и състоянието на обезпеченията.

Банката извършва и постоянен контрол върху състоянието на кредитния портфейл като цяло. Този контрол ограничава риска, дължащ се на комбинация на различни по вид заеми. Целите му са:



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Оценка, класификация и отчитане на рисковите експозиции в банките 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.