Oбща характеристика на стопанската отчетност


Категория на документа: Счетоводство


Обща характеристика на стопанската отчетност
1. Същност и отчетност на стопанската отчетност

а) Материалното производство е основа на обществения живот. Осъществвява се непрекъснато, така както непрекъснатото потребление. Съвкупността от стопанските операции формиращи възпроизводствения процес са известни като стопанска дейност. Осъществява се в рамките на отчетните единици обособени юридически отганизационно и имуществено. Тези отчетни единици носят общото наименование предприятия. Стопанската отчетност представлява система за наблюдаване измерване и регистриране с помощта на количествени и качствени показатели на стопанската дейност с цел въздействие върху него.

б) Отчетност - основните задачи на стопанската дейност са: 1/ да осигурява информация за отчитане, контрол и анализ на стопанската дейност както в отделното предприятие, така и като по отношението на икономиката за цялата страна. 2/ да осигурява информация за прогнозиране на бъдещето и за прогнозиране на стопанската дейност. 3/ да действа за опазване на финансовата дисциплина, данъчната политика, както и да дава оценка за резултатите от стопанската дейност.

в) Видове отчетни измерители използвани в стопанската дейност. За да могат да се имзерят и отразят стопанските средства и процеси се използват три вида измерители: 1/ натуралните измерители - те дават числова характеристика за теглото, обема и вместимостта на отчетните обекти. Изразяват се килограми, метри литри. Този измерител е лесен за прилагане, но има един несъществен недостатък изразяващ се в това, че не позволява изпълняване в рамките на предприятието. 2/ трудови измерители - използват се за измерване на количеството вложен труд и изразходваното работно време за производството на единица продукция или извършена услуга. Използва се за съчетание на натуралните измерители, но и при него не е възможно обобщаване. 3/ стойностен (паричен) измерител - той е универсален и задължителен за счетоводната дейност. Служи за измерване на и отразяване в стойност според паричната единица на съответната страна. Той е всеобщ и обобщаващ и има важно значение за сравнителната оценка за дейността на предприятията.
2. съставни части (колкове) на стопанската отчетност.

В зависимост от характера, предназначението и начина на обработване на отчетните данни стопанската отчетност се разделя на: 1/ оперативно - техническа - тя представлява система за измерване и регистриране на отделните икономически процеси, върху които трябва да се въздейства текущо с цел правилното им протичане. Тя не притендира за абсолютна точност, но незаивисимо от това има важно значение. 2/ статистическа отчетност. Тя е система за наблюдаване, измерване и регистриране на масовите явления с цел възстановяване на закономерностите за тяхното развитие. Тя също няма своя документация. Не претендира за абсолютна точност, но за разлика от първата прилага специфични способи и средства чрез които се изчисляват важни количествени и качествени показатели. Използва и трите вида измерители но най вече натуралния и трудовия. 3/ счетоводната отчетност. Тя е система за непрекъснато взаимносвързано и документално обособено наблюдаване и отразяване в паричен измерител на средствата на предприятеието и техните източници с цел да се получи необходима информация за ръководене и контрол. Трита вида отчетност имат за предмет осъществяване на стопанската дейност но се различават помежду си по метода на наблюдаване и регистриране на стопанските процеси и по целите и задачите поставени пред тях.
3. особедности, принципи и законови уредби при счетоводството в България.

От информацията съдържаща се в стопанството се интересува: 1/ собствениците, за които е важно да знаят дали правилно ръководят предприятието. 2/ персонала работещ в предприятието, чиито доходи зависят от развитието на предприятеито. 3/ доставчиците на средства и услуги. Те се интересуват от това до колко техните клиенти са платежоспособни. 4/ кредиторите на предприятието, които се интересуват относно възвращаемостта на отпуснатите кредити. 5/ данъчната администрация. Тя се интересува до колко дължимите данъци ще могат да се съберат от предприятието.

За всички онези които се интересуват от счетоводната информация е важно да умеят правилно да я тълкуват. В тази връзка е необходимо да се познават особенстите и принципите на счетоводната отчетност. Обобщени особеностите на счетоводната отчетност се свеждат до:
1/ задължително използване на парични измерители. Това не означава че не се използват останалите два измеритела, а че предмет на счетоводството може да бъде само този обект, който може да получи стойностен израз.
2/ задължително документиране на стопнаските операции. Нито една стопанска операция не може да намери отражение в счетоводството без предварително регистриране върху съответен материален носител.
3/ В счетоводството не се прилага въообще а в рамките на отделните обособени отчетни единици.
4/ Счетоводството се характеризира с пълно обхващане и отразяване на всички стопански операции.
5/ Счетоводството се осъществява непрекъснато за почва от 1.01. на дадена година и приключва на 31.12. същата година.
6/ счетоводната отчетнос осигурява взаимосвързано отразяване на стопанските операции, които засягат два отчетни обекта.
7/ счетоводството претендира за абсолютна точност.
8/ счетоводната отчетност прилага свои специфични способи, които взети заедно формират съдържанието на счетоводния метод.
4. принциипи на счетоводстово.

правилното тълкуване на инфорамацията от счетоводната отчетност изисква познаване на счетоводните принципи свързани с него, а именно: 1/ текъщо начисляване - изисква да се отразят всички разходи и приходи, независимо от това дали парите са получени или платени. 2/ действащо предприятие - едно предприятие се счита за действащо ако се прецени че ще бъде финансово състоятелно в предвидимо бъдеще. Противоположно за тези принципи е ситуация, в която предприятието е в ликвидация. Тогава оценката на активитие и пасивите на предприятието ще се извършват в тяхната ликвидационна стойност. 3/ предпразливост или благоразумие - изисквкак оценяаване и отчитане на предполагаемите рискове и очакваните евентуални загуби при счетоводното третиране на стопанските операции с цел получаване на действителен финансов резултат. 4/ принципа на поставимост на приходи и разходи. Разходите извършени във връзка с някаква определена дейност да се отразява на финансовия резултат на предприятието, за периода през който предприятието черпи изгода от тях. Приходите да се отразява за периода през който са отчетени разходите за тяхното получаване. 5/ Предимство на съдържанието пред правната норма. Сделките и събитията следва да се отразяват счетоводно съобразно тяхното икономическо съдържание, а не формално според правната им норма. 6/ запазване при възможност счетоводната политика от предходен отчетен период. По този начин се осигуряава съпоставимост на отчетните данни през отделните отчетни периоди. 7/ независимост на отделните отчетни периоди и стойносттна връзка между начален и краен баланс. Всеки отчетен период се третира счетоводно сам за себе си. Независимо от обективната връзка със следващи или предходни отчетни периоди. 8/Вярно и честно представяне на финансовите отчети - счита се че финансовите отчети са изготвени честно когато отговарят на следното: 1/ предприятието е избрало и прилага счетоводната си политика в съответствие със закона за счетоводството и счетоводните стандарти. 2/ за нерешените проблеми в националните стандарти за финансово отчитане на малки и средни предприятия (НСФОМСП). За нерешените проблеми се позоваваме на информацията и разпоредбите на международните счетоводни стандарти.
9/ същественост на информацията на финансовите отчети - информацията се счита за съществена ако нейното неоповестяване би оказало влияние при вземането на стопански решения от потребителите й. 10/ некомпенсиране на активи и пасиви.
5. законова уредба на счетоводството в България.

Първия български закон за счетоводството е приет през 1948г. отменен през 1950г. следва от около 40-годишен период през който счетоводството се регламентира чрез подзаконови нормативни актове.

приеманеето на България като член на ЕС наложи хармонизацията на българското счетивидсвти с с това на ЕС.

На първо място е четвъртата директива създадена 1788г. регламентираща съдържанието и структората на годишната счетоводна отчетност.

На второ място е седмата директива която тертира съставения от нея консолидиран финансов отчет.

На следващо място е осмата директива - тя определя стъпката структората и квалификацията на лицата извършващи годишна проверка и заверка на финансовите отчети.

по настоящем счетоводното законодателство у нас се базира на: 1/ закон за счетоводство. 2/ НСФОМСП 3/ Международни счетоводни стандарти за финансово отчитане. 4/ закон за независимия финансов одит. 5/ международни одиторски стандарти.
5. основни въпроси залегнали в закона за счетоводството

1/ определени са субектите които задължително водят счетоводство. В търговския закон всеки търговец е длъжен да води търговски книги. В закона за счетоводството понятието търговец е заменено с думата предприятие. Като последното по широко и включва и юридическите лица които не са търгговци, бюджетните предприятия, чуждестранните лица и други.

2/ Предприятията у нас следва да водят двустранно счетоводство. Изключение от това има само за млаки предприятия отговарящи на изискванията подробно посочени от закона.

3/ Закона за счетоводството изисква последователно отразяване на стопанските операции в зависимост от времето на извършването им. Изисква се задължителното отразяване на стопанската информация да става въз основата на предварително създаден счетоводен документ. Документите се попълват на български език с арабски цифри, а когато са издадени от чуждестранно лице задължително следва да има превод на информацията, касаеща стопанската операция.

4/ закона за счетоводството регламентира основните принципи на счетоводството.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Oбща характеристика на стопанската отчетност 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.