Метод на счетоводните сметки и двойно записване по тях


Категория на документа: Счетоводство


Метод на счетоводните сметки и двойно записване по тях
1. СЪЩНОСТ НА СЧЕТОВОДНИТЕ СМЕТКИ. СМЕТКОПЛАН
(Във всяко предприятие се извършват многобройни и различни по характер стопански операции вследствие осъществяването на определена дейност. Това поражда изменения в активите и пасивите. За да бъдат наблюдавани тези промени, настъпващи в имуществото на предприятието, се прилага системата на счетоводните сметки.)

Системата на счетоводните сметки е съвкупност от сметки, които са логически обвързани по между си и чрез които фактите от протеклите стопански операции се преобразуват в информация. Системата на сметките се използва за получаване на систематизирани и обобщени данни за състоянието и изменението на активите и пасивите. В нея се прилагат различни измерители - стойностни, натурални, трудови, като задължителен и стойностният измерител.

Системата от счет. сметки е връзката между документирането и балансовото обобщаване. Изходящата информация от системата на документирането се трансформира във входяща информация за системата на счет. сметки.

Връзката между счет. баланс и системата на счет. сметки може да се разглежда в два аспекта. От една страна информацията от счетоводните сметки в края на даден отчетен период се пренася в счет. баланс. От друга страна съществува и логическа връзка между тях, тъй като балансовите статии са отражение на счетоводните сметки.

Докато информацията в счет. баланс е статична (към определена дата - обикновено 31.12.), то в системата на счет. сметки тя се представя в динамика.

Системата на счет. сметки се състои от множество сметки, като за всеки обект на счет. отчитане в предприятието, съществува отделна сметка. Счет. сметки подредени в някаква последователност съставят т.нар. Сметкоплан.

Всяко предприятие разработва и прилага инфивидуален сметкоплан. Сметките в индивидуалния сметкоплан са структурирани в раздели, групи и синтетични счетоводни сметки. Разделите се номерират с цифрите от 1 до 9. В разделите са включени близки по характер групи и сметки - в раздел 1 са включени сметки, отчитащи капиталите на предприятието (собствени и привлечени); от 2 до 5 раздел са обединени сметки за отчитане на активите на предприятието подредени в групи по степен на ликвидност (ДА, СМЗ, разчети и финансови средства). В раздел 6 са представени разходите, а в раздел 7 - приходите. В 9-ти раздел се съдържат сметки за условни активи и пасиви т.нар. задбалансови счет. сметки.

Всеки раздел съдържа по няколко групи от сметки, обозначени с двуцифрени числа (първата цифра показва раздела към който принадлежи групата). Всяка група съдържа синтетични сметки, които имат трицифрен шифър преди наименованието си.

Възможно е в сметкоплана да са включени и подсметки, които се разкриват към синтетичните сметки. Те са с четирицифрен шифър като първите три цифри съвпадат с шифъра на синтетичната сметка.
2. СЪЩНОСТ, ФОРМА И СЪДЪРЖАНИЕ НА СЧЕТОВОДНАТА СМЕТКА. МОДЕЛИ НА СЧЕТОВОДНА СМЕТКА

Има два основни вида счетоводни сметки - активни и пасивни. Счет. сметка носи наименованието на обекта, който отчита. Формата на счет. сметка представлява двустранна таблица, която изразена схематично е Т-образна, като лявата страна се нарича дебит (съкратено Д-т), а дясната - кредит (съкратено К-т). Прието е когато се правят записвания в лявата страна на сметката да се казва, че тя се дебитира, а когато се записват данни по дясната страна на сметката се казва, че тя се кредитира.

Информацията получена от счет. сметки за обектите на счет. отчитане, се изразяват чрез показателите:
> показател за начално състояние на обекта (в началото на даден отчетен период);
> показатели за положително или отрицателно развитие на обекта;
> показатели за крайно състояние на обекта.

Създаването на информация по счет. сметки се извършва в следната последователност:
1) Откриване на сметката - осъществява се а първото вписване на данни по сметката за новия отчетен период. Обикновено първото записване се прави в началото на годината (към 01.01.) и по своята същност е пренасяне на наличностите от активи или пасиви, от края на предходния отчетен период.
2) Водене на сметката - извършва се чрез текущо (през отчетния период) регистриране по сметките на настъпилите изменения, в резултат на протичащите стопански операции протичащи в дейността на предприятието.
3) Приключване на сметката - става в края на отчетния период (към 31.12.) и се изразява в прекратяване на записванията по сметки. С информацията за наличностите на обектите в края на отчетния период се определя имущественото и финансово състояние на предприятието в резултат на извършената дейност.

Откриванвто, боденето и приключването на счет. сметки се провежда в съответствие с техния модел. Разграничават се три модела на счет. сметки: активни, пасивни, активно - пасивни.

От представените схеми в учебника се вижда, че елементите от които са изградени, структурата и съдържанието на активните и на пасивните сметки са едни и същи, но смисълът вложен в тях е различен. Тези елементи са следните:
1) Начално салдо (НС) - показва наличността на отчитания обект в началото на отчетния период. Прието е то да се подчертава с една черта, с което се отличава от оборотите. За активните сметки то (НС) се записва винаги в дебитната страна на сметката (начално дебитно салдо). За пасивните сметки то се отбелязва в кредитната страна (начално кредитно салдо). Не винаги дадена сметка има начално салдо.
2) Положителни изменения - тези, които са в посока увеличение на обекта. Измененията за активните сметки се отразяват в дебитната страна на сметката (по дебита), а за пасивните - в кредитната страна (по кредита).
3) Отрицателни изменения - те предизвикват намаление в отчетния обект. При активните сметки тези изменения се отразяват в кредитната страна на сметката, а при пасивните сметки - в дебитната страна на сметката.
4) Дебитен оборот (ДО) - за активните сметки ДО е сума от положителните изменения (отразени в дебита на сметката) и показват увеличението на отчетния обект за даден отчетен период; за пасивните сметки дебитният оборот е сума от отрицателните изменения (отразени в дебита на сметката) и показват намалението на отчетния обект за определен отчетен период.
5) Кредитен оборот (КО) - при активните сметки КО е сума от отрицателните изменения (отразени в кредита на сметката) и показват намалението на отчетния обект за даден отчетен период; при пасивните сметки кредитния оборот е сума от положителните изменения (отразени в кредита на сметката) и показват увеличението на отчетния обект за определен отчетен период).
6) Дебитен сбор (ДС) - присъщ е за активните сметки, изчислява се като сума между началното салдо и дебитния оборот или:

ДС = НС + ДО
7) Кредитен сбор (КС) - характерен е за пасивните сметки и е сума между началното салдо и кредитния оборот, т.е.:

КС = НС + КО
Сборът (дебитен или кредитен) е в страната на сметката, където се намира началното салдо.
8) Крайно салдо (КрС) - показва наличността на обекта на отчитане в края на отчетния период. За активните сметки крайното салдо се изчислява като разлика между дебитния сбор и кредитния оборот или:

КрС = ДС - КО = НС + ДО - КО



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Метод на счетоводните сметки и двойно записване по тях 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.