Корпоративно счетоводство


Категория на документа: Счетоводство


БО1= 83120/ 2700= 30.78 и ПРОД обор1= 360/ 30.78= 11.69, т.е 12 дни
БО2= 107800/ 6350= 17 и ПРОД обор2= 360/ 17= 21.18, т.е. малко над 21 дни
След като продадем продукцията и стоките оттук нататък имаме вземания, които продължават 12 дни за І год, 22 дни ни трябват за трансформиране на МЗ вземани, а за да съберем вземането ни трябват 12 дни. Следователно за да обърнем единица МЗ, придобит от пр-ието в ликвидно ср-во ни са необходими 12+22= 34 дни.
8. Краткосрочни инвестиции – трансформацията на вложените пар ср-ва до обратното им превръщане в пар ср-ва. Тези краткосрочни инвестиции са помощно ср-во за извличане на пар ресурс. Пр-ието изработва някаква нагласа всеки месец да има някаква средна величина инвестиции.
Ср оборот на инвестиции за І год 380000 и Ср оборот на инвестиции за ІІ год 330000
Това е средното значение на остатъка на краткоср инвестиции месечно, т.е.30дни. Това се получава като средния оборот за година, разделяно на 12 мес. Краткоср инвестиции имат съществено значение за инвестиционните дружества. Това за тях е един вид продукция. За да можем да съпоставим трансформирането по време, ни трябва да изчислим и времето, за което се плаща единица задължение към доставчици.
9. Задължения към доставчици
Нач салдо за Ігод 12000, Кр салдо за І год 2900; Нач салдо за ІІ год 2900 и Кр салдо за ІІ год 9700. Размер на доставките на кредит за І год 48900 и за ІІ год 64200.
Определяме среден размер на остатъка
СР1= 12000+2900/2= 7450; СР2= 2900+ 9700/2= 6300
Ігод БО1= 48900/ 7450= 6.56 и ПРОД оборот= 360/ 7450= 54.87, те е 55 дни
ІІ год БО2= 64200/6300= 10.19 и ПРОД оборот2= 360/ 10.19= 35.33,те е 35 дни
Анализ: За да превърнем единица МЗ, придобит от пр-ието в ликвидно ср-во ни са необходими 34 дни за І година, а за ІІгод за трансформацията са необходими 61 дни.
За І год Активи – 34 дни; Задължения 55 дни; КОЛ 1.13 и КБЛ 0.79
За ІІ год Активи – 61 дни; Задължения 35 дни; КОЛ 1.34 и КБЛ 0.77
Вижда се, че І-год КОЛ е близо до 1, което е по-доброто. Активите 1.5 пъти по-бързо се трансформират в платежно ср-во, преди да се плати задължение.
През ІІ-година е необходимо 1.5 повече време, за да се плати задължение, което е крайно неприемливо, защото се налага да се търсят повече заеми. С 20 дни повече се чака за получаване на пар ср-ва – докато се вземат от доставчиците.
Първият показател за оценка на финансовото състояние е ликвидността, а вторият е ефективност.

Рентабилност – възвръщаемост на к-ла. Показател, свързан с ефективността на пр-ието. Тя се проявява във фин резултат, най-вече за текущата година. Р озн доходоносност. Фин резултат е този, който показва с колко се е увеличил действителният доход, действителното богатство на собствениците. Но когато търсим темпа на нарастване на богатството, ефективността на използване на богатството, фин резултат: печалба/ загуба не е точен измерител. От др страна тази печалба трябва да се сравни с източника, със силата, която води до получаването на печалбата.
R= Печалба/Загуба/ Капитал. К-лът може да е СК, привл к-л. За собствениците е важен само СК,те в каква степен се увеличава той. Спрямо СК трябва да търсим адекватната печалба, адекватният фин резултат. За корпорацията, к-ловото дружество печалбата, която съответства най-точно на СК е печалбата след дан облагане – П до, т.е балан печалба – БП. R= Печалба/Загуба/ Капитал= БП (П до)/СК
Но СК е променлива величина. В нач на годината има едно значение, в кр – др значение, което не би трябвало да го обвързваме с фин резултат. Затова СК го разглеждаме като една средна величина за годината. Когато казваме „печалба след дан облагане” имаме предвид, че тази печалба по-нататък или ще бъде разпределена като дивиденти или ще увеличи СК. Тези пр-ия, които нямат СК могат да извършват анализ на рентабилност.
1. Данъчна ставка – R= П/Счет финансов резултат (СФР) – Съпоставяме печалбата след дан облагане и печалбата преди дан облагане. Намираме реципрочната ст/ст на дан ставка. Колкото е по-голяма дан ставка, съотн-ието е по-голямо.
2. Норма на печалба – R= Счет финансов резултат/ Пр/ди от продажби за отч.период – СФР може да съпоставим с Пр/дите от продажбите (ПП). Вторият показател е нормата на печалбата, която пр-ието използва при формиране на своите цени. По-високият % дава повисок фин резултат. Има ограничения в/у тази норма.
3. Покритие – R= Пр/ди от продажби за отч.период/ разходи – тук е свързано с направените р/ди. Целта е да се намери какво е покритието на направените р/ди от съответните пр/ди. Този показател не трябва да бъде по-малък или равен на 1, за да има някаква ефективност от извършваната дейност от страна на пр-ието.
4. Обръщаемост на реални активи(РА) R= Разходи/ РА – р/дите показват как използваме потенциалните изгоди от А-вите. Ако използваме ефективно А-вите, би трябвало да имаме голям оборот, т.е повече р/ди. Показателят трябва да бъде >1.
5.Ефект н лоста – R= Разходи/ СК – В състава на РА не признаваме невнес к-л. Разликата м/у РА и СК е привлечения к-л. Ефект на лоста – показва въздействието на структурата на к-ла в/у цялостната дейност на пр-ието. Показателят показва структурата на к-ла. Винаги има алтернативи за повишаване на рентабилността чрез въздействие в/у показателите без първия – данъчната ставка.

Определяне на себестойността и нейното управление
Себест/стта включва всички р/ди, които пр-ието прави за пр-вото на даден вид продукция. Себест/стта се определя на принципа на текущото начисляване.
Класификация на р/дите: 1.Източник на р/да – р/ди за м-ли, р/ди за персонала, р/ди за амортизация, р/ди за външни услуги; 2. Според дейността – обичайна, извънредна. Основни, финансови операции; 3. Във връзка с обема на произвеждания продукт – постоянни, променливи и смесени р/ди; 4. Формиране на себест/ст, р/дите се делят на: преки (веднага се свързват с продукта) и косвени. 5.От гл.т на мащаба на проявление: цехови, общозаводски, периодични, постоянни р/ди; 6. От гл т на текущото управление – еднократни (инвестиционни) и текущи.Тази класификация е важна за к-ловото бюджетиране, при оценка и планиране на инвестицонните обекти. Класификация на себест/стта – Производствена себест/ст – включва само производ р/ди по създаване на самия продукт. Търговска себест/ст – към произвоств себест/ст включваме и р/ди, свързани с продажби. Пълна себест/ст – показва какво действително струва за дадено пр-ие произведената продукция. Вкл всички р/ди, свързани с пр-вото на дадения продукт. Определяне на себест/ст – 2 подхода: а) пределна (финан) себест/ст – от използването на класификацията на постоянни/ променливи р/ди; б) счетоводна себест/ст – въз основа на съотн-ието преки/ косвени р/д. Най-често се прилага счет.себест/ст.

Пример: Нека е дадено,че цената на придобиване е 6лв; През предходния период са произведени 100 единици при отчетени общи производствени р/ди 400 лв, т.е.100 единици за 400 лв. Каква изгода ще бъде получена, ако произведеното количество се увеличи с 20 единици? 1. Най-напред определяме печалбата за единица продукт. 2.След което се включва в разчета на изменението. Първоначално печалбата за единица е 2 лв. при цена 6лв минус 4 лв р/ди (400/100= 4 лв). Печалба за произведените 100 единици е 100х2= 200 лв; Търсим изгодата за 20 единици: 2лв х 20 единици= 40лв, те изгодата би трябвало да бъде 40лв. Но може и да не е вярно, защото в състава на общите р/ди има и постоянни и променливи р/ди. Правим допълнение: тези 400 лв р/ди – 100 са постоянни р/ди. Общ р-р на пр/дите от продажби= 120бр х 6лв= 720 лв. Произведените р/ди са 100лв – постоятти са тези р/ди и за 100 и за 120 единици. Променливите р/ди са 3 лв за бр. (400-100= 300: 100 единици= 3лв). При увеличаване на продукцията с 20 единици умнжаваме 120 брх3= 360лв. получаваме променливите р/ди за 120 единици. Общият размер на р/дите е 460 лв (100+ 360), така че изгодата ще е 260 лв. Печалба при 120 единици= Приход – Общия р-р на р/дите, т.е 720- 460= 260 лв. Преди това изчислихме 2лв/бр изгода за 100 единици= 200 единици. Сега с увеличението от 20 единици получихме, че печалбата е 260 лв, т.е с 60 лв повече (а не 40лв). Когато изчистихме постоянните р/дисе установява, че на практика имаме по-голяма печалба. Това недоразумение може да се избегне, ако се използва методът на пределната себест/ст, която се изчислява само на база променливи/ постоянни р/ди. Пределната себест/ст е 3 лв (300 лв променл р/ди за 100 единици, за постоянни – 0). Тогава пределният доход ще е 3лв. Общ пределен доход= 360 лв (като умножим 120бр х 3лв). Печалба= 260 лв (360-100= 260) Това е един удобен модел, който дава възможност да се определя себест/стта. Тази форма се нарича финансова форма на себест/стта. Този подход стои в основата на определяне на критичния обем пр-во.

Показатели І год ІІ год ІІІ год ІV год
Произведен обем в единици (дебитни обороти по с/ка Продукция 100 95 105 110
Продажби (кредитни обороти по с/ка Продукция) 100 80 100 130
Начален запас 0 0 15 20
Краен запас 0 15 20 0

Определяме начален и краен запас. За І год – няма, за ІІ год също няма. За ІІІ год нач запас е 5 (105-100), краен запас 20 (110-130). Какъв ще бъде резултатът при използването на метода пределна себест/ст, т.е като използваме 3 лв пределна себест/ст и после като използваме счетоводната себест/ст, при която р/дите са 4лв за единица продукт.

Модел на финансова себест/ст
Показатели І год ІІ год ІІІ год ІV год
Продажби 600 (100бр х 6) 480 (80бр х6) 600 (100х6) 780 (130х6)
Пределна себест/ст 300 (100едх 3) 285 (95бр х3) 315 (105х3) 330 (110х3)
Нач запас - - 45 (15х3) 60 (20х3)
Краен запас - 45 (15бр х3) 60 (20х3) -
Изменение на запаса - +45 + 15 (60-15) - 60
Пределен доход 300 (600-300) 240 (480-285+ 45) 300 (600-315+ 15) 390 (770-330-60)
Постоянни р/ди 100 100 100 100



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Корпоративно счетоводство 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.