Калкулиране на пълна себестойност по традиционния метод за калкулация


Категория на документа: Счетоводство



От избора на определен метод зависи процесът на калкулиране себестойността на продукцията, услугите или стоките.Съществуват два основни метода за изчисляване на пълна себестойност - традиционен метод и ABC метод. В настоящата разработка ще се спрем на традиционния метод за изчисляване на пълна себстойност.

IV. Калкулиране на пълна себестойност на база традиционен метод за изчисляване. Предимства и недостатъци на метода.

1. Традиционна пълна себестойност - при този метод себестойността се изчислява като към съкратената себестойност се добавят раходите за реализация и управление, разпределени на традиционни бази, избрани от ръководството. Възможно е да се включат и част от финнсовите разходи, т.е. лихви по заеми, при условие че са пряко свързани с дадения продукт.

При традиционния метод се използват несложни подходи за разпределение на непреките разходи по обекти, като се избира някаква база за разпределение, свързана с обема на преките разходи. Преките разходи са пряко свързани с обема на произвежданата продукция. Обикновено като база за разпределение се избира трудов измерител или друг, който е свързан пряко или косвено с трудовия измерител - база пряк труд. Този измерител прдставлява времето за прекия труд на работниците, свързани с конкретно прозводство - човекочасове, машиночасове за производство на продуктите. Може да се избере за база натурален измерител (преки разходи за материали като количество или количество произведени продукти), стойностен измерител - стойността на преките разходи за материали, преките разходи за труд. Съществува твърдение, че всички бази, които се избират са свързни с прекия труд. Например ако се избре за база количеството произведена продукция, това всъщност е база вътрешно свързана с прекия труд, доколкото преките, променливи трудови рзходи са пряко свързани с количеството произведени продукти. Базата при традиционния метод няма причинно-следствена връзка с възникването на непреките разходи. Това, че базите са свързани с преките разходи и нямат връзка с обекта на разпределяне - непреките разходи, се явява сериозен проблем и прави самото разпределение до голяма степен субективно, т.е. зависи от избора на мениджмънта за база за разпределние. В наши дни, при модерните условия на индустриално производство, което е все повече автомтизирано и все повече нараства ролята на информатиката, реално разходите за пряк труд заемат едва между 5% - 10%. Съществува постоянна тенденция за тяхното намаляване за сметка на капиталовите разходи и ДМА, които се отнсят в себестойността чрез разходите за амортизации. Избирането на бази, свързани с прекия труд са неточни и подвеждащи. Това се отнася с особена сила за производствените предприятия и не толкова за сферата на услугите, къдетоситуацията е по-различна.

Възможен е и вариант, където базите за разпределение да са обвързани с приходите от продажби. Приема се, че тази база също не е точна, тъй като приходите от продажби не винаги са логически обвързани със себестойността на даден продукт или услуга. Такава логическа връзка може да съществува най-често, когато се използва себестойностен тип цена на продукта. Въпреки всичко тук също няма автоматична зависимост, защото зависи ккъв марж на печалба сме заложили и каква себестойност се ползва за основа. Приходите от продажби почти не са обвързани със себестойността при пазарен тип цена. Поради тази прчина използването натази база за разпределение на непреките разходи също може да бъде мого нетозна база и да натоварва с излишни разходи, иначе рентбилни продукти и услуги, т.е. да се получи една уравниловка при тежеста на поемане нанепреки разходи и без това да отговаря на действителното състояние на даденото производство или дейност.

Възможно и препоръчително е да се изберат различни бази за разпределение на непреките производствени разходи и на непреките непроизводствени разходи. Причината за това е различната логическа връзка между непреките производствени разходи и преките разходи и съответно между непреките непроизводствени разходи и преките разходи или различната причинно-следствена връзка на двата типа непреки разходи с храктера на дейността. Желателно е да се избират различни бази за тяхното разпредление, но за съжаление в много голяма част от случаите това не се прави, а се избира една и съща база за рзпределение на всички непреки разходи.

Пълната себестойност не се изчислява пряко по счетоводни смтки, таква изчисляване можем да намерим само при пълната производствена себетойнот, т.е. това е съкртена себестойност възоснова на преки производтвени разходи. Тази пълн производствена себестойност мож да се открие по дебита на сметка "Разходи за основна дейност" или "Разходи за спомагателна дейност" и то като обща сума, не отделно за единица продукция само в случай, че е организирано подходящо аналитично отчитане по видове дейности, продукти услуги и др. След като установим тази обща сума за конкретен продукт или услуга, би следвало да се изчисли себестойност на единица продукция, като обикновено това се прави като се дели общата сума на количеството прозведена продукция. Това изчисляване е ъзможно само, ако преди това са били разпределени по съответнта сметка за продукта преките производствени разходи, като така се установява пълна производствена себестойност, но не и пълна себестойност като цяло. Пълната производствена себестойност най-точно можеа се утанови по сметка "Готва продукция", тъй като в сметкте за основна или спомагателна дейност може да има инезавършено производство. Най-пълно и коректно изчислявне на производствената себестойност може да бъде извършено след производството на продукта, а на пълна себестойност от гледна точка на преприятието след проджбата на продукта или услугата.

При традиционната себестойност могат да се отличат два основни етапа на калкулирането:
1. Отнасяне на преките разходи директно към даден продукт или услуга;
2. Групиране на непреките рзходи по различни разходни центрове в т.ч. производствени и непроизводствени, а в рмките на производствените по различни видове производства и дейности и разпредление на тези непреки разходи към преките разходи за даден вид продукт или услуга на предварително избрани бази. Първо се разпределят непреките производствени разходи, след което се разпределят непреките непроизводствени разходи.
Някаква индикация за пълната себестойност на ниво предприятие може да се намери по дебита на приходните сметки "Приходи от продажба на стоки" , "Приходи от продажба на услуги" и "Приходи от продажба на продукция" ако те са водени адекватно на съответните аналитични нива.

2. Предимства на този метод за изчисляване на пълна себестойност:
1. При него в себестойността се включват всички оперативни разходи, а в някои случаи дори и финансови разходи пряко свързани с произвоството (лихви по ползвани кредит, ако кредита пряко свързан с конкретното производство);
2. Сравнително лесен за приложение метод и сравнително евтин;

3. Недостатъци на метода натрадицион пълна себетойност:
1. При изчислявне на традиционна пълна себестойност липсва бързина, т.е. опертивност на информацията за пълнат себестойност. Тази информация предприятието получава пнякога месеци след завършване на процеса. Това трябва да се вземе под внимние, особено ако предприятието изработва продукт или услуга със себестойностен тип цена, тъй като се оказва, че ако изчислената себестойност се ползва за основа на цената, няма да бъде онази себестойност, която реално ще бъде включена към бъедщите приходи от продажби, защото изчисляваме на база историческа информация себестойността, а првим цени бъдещи продукти и услуги;
2. Липса на пряка причинно-следствена връзка между базите за разпределение на непеките разходи, които серазпределят;
3. Липса на индикации и ориентири за това дали предприятието следва или не следва да продължи своята дейност производството на даден продукт или услугапо зададените параметри - обем, цена, асортимент и съответните преки и косвени разходи т.е. себестойност;
4. Липса на пазарна ориентация при този метод за калкулиране на пълна сбестойност;
Изтъкнатите по-горе недостатъци показват, че информацията за тази себестойност не е достатъчна за вземане на управленски решения. Поради тази причина тя трябва да се допълни с други подходи за изчисляване на себестойността според нуждите и преценката на мениджмънта на предприятието.

Използвана литература:
1. Павлова,Мария.Управленско счетоводство//Актуална проблематика, ЛБМ Инвест, 2008
2. Йонкова, Бойчинка. Управленско счетоводство, Ромина, 2008
3. Лекции по управленско счетоводство
4. Личев, И., Управленско счетоводство
5. Трифон Трифонов - Управленско счетоводство, изд. СИЕЛА София, 1998г.

1 ЦИТ. НАЦИОНАЛНИ счетоводни стандарти, с.96.
2 БОНЕВ, Ж. Въпроси за себестойността на продукцията. - Счетоводство плюс, бр. 11, 2004, с 6.
3 Личев, И., Управленско счетоводство. Цит.съч., с. 140
4 Павлова, М., Управленско счетоводство. Цит.съч., с. 187-188
5 Йонкова, Б. - Управленско счетоводство, 2 прераб. и доп. изд. - София : РОМИНА, 2008 г.
??

??

??

??




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Калкулиране на пълна себестойност по традиционния метод за калкулация 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.