Калкулиране на пълна себестойност по традиционния метод за калкулация


Категория на документа: Счетоводство


* изделия или полуфабрикати - допускат се групи еднородни изделия и строителни обекти в строителството;

* видове работи и услуги от рода на транспортни, монтажни и др.

Източноевропейската икономическа школа (с най-солиден представител руската школа) по този проблем изхожда преди всичко от завършеността на технологичния цикъл на производството, като приемат, че обектите на калкулирането следва да се подразделят преди всичко на промеждутъчни и крайни. За промеждутъчни обекти на калкулирането се определят полуфабрикатите, продукти в обработващата фаза на производството, а така също и продукти в отделни технологични процеси. За крайни обекти на калкулирането се приемат видовете продукция, работи и услуги, а така също и полуфабрикати, но със стоково предназначение, т.е. предназначени за продажба.

От казаното дотук стигаме до извода, че калкулационните обекти най-често са:

* В промишлеността - отделно взетото изделие, група изделия, отделни поръчки, отделни възли и агрегати, също и продукция на определена фаза на обработка в технологичния процес;

* В строителството - отделен строителен обект, строителен подобект, отделен етап от строителството;

* В селското стопанство - в растениевъдството това е продукцията от определен вид селскостопанска култура (зърно, плодове, зеленчуци), а в животновъдството това е добиваната продукция от отглежданите групи животни.

Следователно обектите на калкулирането се определят като се вземат предвид най-вече особеностите на произвежданата продукция, мащабите и спецификата на производството, а така също и организацията на производството и управлението на предприятието. Така че основните обекти на калкулирането в предприятието са изделията, групи изделия, част от тези изделия, а така също изпълнени работи, поръчки, услуги, дори и отделни производствени операции. Калкулациите се съставят винаги за конкретен обект и на базата на определена калкулационна единица.

Калкулационната единица е единицата мярка (измерителна), която се използва за определяне себестойността на единица продукция от конкретен вид. Калкулационната единица служи за измерване на калкулационния обект. Тя обаче не характеризира икономическата същност на калкулационния обект, а служи само като негов измерител. За калкулационната единица е най-характерно следното:

* Тя изразява и представя количествено единица продукция от определено качество и определена потребителска стойност;

* Тя е икономически еднородна и освен това осигурява съпоставимост при калкулиране на себестойността на еднакви видове продукция;

* Тя е устойчива във времето и практически пригодна за калкулиране на продукцията;

* Тя съответства на целите на калкулирането и едновременно с това създава възможност за нейното използване в процеса на планирането и управлението на дейността на предприятието.

Определянето на себестойността на единица продукция винаги се предшества от предварителното избиране на калкулационната единица. Примерни калкулационни единици могат да бъдат 1т. стомана, 1т. въглища, 1т. пшеница, 1 кораб и др. Поради това и в зависимост от браншовата принадлежност на предприятието и от някои особености на стопанската му дейност, калкулационната единица може да се изрази чрез:

- Натурални измерители - тон, брой, площ и т.н.;

- Условни измерители - машиночас, киловатчас и др.;

- Едновременно чрез натурални и условни измерители - брой автомобили и тяхната товароподемност.

Обобщавайки проблема за избиране на калкулационен обект и калкулационна единица, стигаме до извода, че общото между тях е това, че те характеризират един и същ продукт, респ. работа, услуга, обединяват в себе си една и съща величина на разходите за производството на дадена продукция. Различават се, обаче, по принадлежността към различни процедури от самото калкулиране, а именно обектите на калкулиране се отнасят към аналитичната калкулационна отчетност, а калкулационната единица - към самото изчисляване на себестойността (каллкулацията) или калкулационният обект и обектът на аналитична калкулационна отчетност би следвало да съвпадат. Калкулационният обект определя системата за групиране на разходите, а калкулационната единица съпътства втория етап от калкулирането, а именно съставянето на калкулацията и по такъв начин изчисляване на себестойността на единица продукция или работа, услуга.

4. Методи на калкулиране

В зависимост от начина, по който производствените разходи се обхващат и отнасят по обекти на калкулиране в счетоводната теория и практика се разграничат различни методи на калкулиране.5 Методите за калкулиране се обуславят от разнообразието на произвежданата продукция, от различието в технологията и организацията на производствените процеси, осъществяването на услугите в различните сектори на икономиката. Някои от методите имат по-опростена структура и са свързани с малки по обем изчисления за определяне на себестойността, а други изискват значителни пресмятания, анализи, изследване състоянието и развитието на разходите с помощта на статистико-математически методи.

Под метод на калкулирането най-често се разбира съвкупност от начини за отчитане на производствените разходи, за калкулационните обекти и за изчисляване на себестойността на единица продукция. При калкулирането на себестойността на единица продукция в българската счетоводна теория и практика се прилагат различни методи и способи. Това зависи от вида, технологията и организацията на производството, а така също и от прилагания метод за отчитане на разходите - по поръчки, по изделия, по фази на производството и др. В зависимост от съчетанието на посочените фактори се прилага и съответен метод за калкулиране на себестойността на единица продукция.

При определяне на методите за калкулиране в нашата счетоводна теория и практика се прилагат два подхода.

1) При първия подход се използват следните методи за калкулиране на себестойността: прост (еднофазен); попреработков (пофазен); попоръчков. Понякога с известна степен на условност от някои автори тук се включва и нормативният метод.

2) При втория подход специалистите по УС разглеждат следните методи: пряк (директен); сумарен; пропорционален (индексен); коефициентен; метод на изключване на разходите; нормативен; комбиниран.

За методите от първия подход е характерно най-вече това, че специалистите ги категоризират като основни методи или като методи, които стоят в основата на всички останали методи.

В западната счетоводна теория и практика по УС най-често в литературните източници се посочват два основни метода: попоръчков и попреработков метод. Всички останали методи се разглеждат като разновидности или като частни случаи на посочените два основни метода.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Калкулиране на пълна себестойност по традиционния метод за калкулация 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.