Калкулиране на пълна себестойност по традиционния метод за калкулация


Категория на документа: Счетоводство



Законът за счетоводството характеризира разходите по този признак като гласи, че продукцията на предприятието се оценява текущо по себестойност, която се формира на база на основните производствени разходи.

Действащия СС 2 от своя страна отразява: "Основните производствени разходи са тези разходи, които са непосредствено свързани с материална и нематериална продукция, без извършването на които е невъзможно производството на готов продукт или оказване на съответна услуга".1
Допълнителни - свързани са предимно с организацията, обслужването и управлението на предприятието. Допълнителните разходи не се включват в състава на основните производствени разходи.

3. Според начина, по който се включват в себестойността на продукцията, т.е. в зависимост от тяхното калкулативно- техническо третиране:
Преки производствени - включват всички разходи, които са непосредствено свързани с произвеждането на конкретен вид продукт, обект, дейност и се отнасят направо в себестойността им въз основа на съответни първични документи. Такива са разходите за суровини и основни материали, възнагражденията на основните производствени работници и др. Преките разходи са наи-често променливи.
Непреки ( косвени ) - свързани са с произвеждането на няколко или всички видове изделия, респ. обекти, дейности или услуги в предприятието. Включват се в себестойността на продуктите непряко, а по косвен път, чрез предварителното им разпределяне по определена от предприятието база ( основа .) Непреките разходи могат да бъдат променливи ил постоянни.

4. В зависимост от отношението им към обема на дейността, разходите се подразделят на:
Постоянни ( условно-постоянни ) - разходите, които не се влияят чувствително от обема на производството, т.е. величината им остава относително постоянна. Пример за такива разходи са амортизациите на производствените сгради, заплатите и социалното осигуряване на повременните работници и други. Като правило условно-постоянен характер имат всички разходи за управление.
Променливи - Техният размер се изменя съобразно обема на дейността. Те от своя страна биват:
(пропорционални - нарастват или намаляват пропорционално на изменения обем на произведената продукция.
( непропорционалните променливи разходи се променят с темп или размер, различен от темпа или размера на изменение на обема на производство.
5. Според икономическата си същност, се разделят на :
Материалните разходи са пряк резултат от употребата на краткосрочните и дългосрочните активи. Разходите по използването на дълготрайните активи се определят от начислените амортизации. По тази причина дълготрайните активи, участващи многократно в производствения процес, пренасят стойността си на части в стойността на произвежданата продукция. За разлика от тях краткотрайните активи участват еднократно в производствения процес и пренасят изцяло стойността си в себестойността на продукцията. Т.е., при участието им в производствения процес начислените разходи съвпадат със стойността им.
Трудовите разходи най-общо се поделят на
* разходи за работни заплати;
* отчисления за социални и здравни осигуровки;
* други допълнителни начислени свързани с прсонала;
Трудовите разходи се делят на преки и непреки.
Други -включват разхди, които с начисления или са смесени между материални и трудови разходи . Те също се делят на преки и непреки.
Съществуват и други класификации и деления на разходите, на които няма да се спираме в настоящата разработка.

Управленското счетоводство се ползва от разгледаните до момента класификации на разходите, прилагани и от финансовото счетоводство и продължава да изгражда концепции и съответни класификации на управленски потребности вътре в предприятието. Целта е достигане до обосновани аналитични подразделения на разходите, които да отговарят на възникващите информационни потребности.

Тъй като целта на настоящата курсова работа е да разгледа и изясни калкулирането на пълна себестойност на база традиционен метод за изчисляване, смятаме за нужно да представим накратко същността на понятието себестойност и видовете такава.

ІI. Себестойност. Същност. Формиране на себестойността

Себестойността е икономическа категория, която отразява в паричен измерител съвкупността от разходи, извършени пряко или косвено за придобиването на определен отчетен елемент.2 Тя е особено важен показател за ефективността на стопанската дейност на предприятието, а това говори за неразривната връзка между себестойност и разходи, чиято същност трябва добре да се познава.

Формирането на себестойността изисква определена последователност на включване на разходите, което определя и различните видове себестойност. Всяка следваща степен включва нови разходи:

- Технологична себестойност - включва само преките технологични (основните) разходи е се оформя в съответната калкулативна сметка;

- Производствена - включва всички технологични разходи - преки и общопроизводствени. Намира отражение в същите калкулативни сметки;

- Търговска себестойност - обхваща производствената себестойност и търговските разходи. Формира се извънсчетоводно или в сметките за отчитане на реализацията, ако цялата продукция е продадена;

- Пълна - включва търговската себестойност и административните управленски разходи, разпределени на традиционни бази (избрани от управляващите) Може да се включат и част от финансвите разходи (разходи за лихви) ако имат пряка връзка с произвеждания продукт;

- Икономическа - включва пълната себестойност и нетните резултати от финансовите операции.

Себестойността са изчислява общо или за единица изделие, услуга или дейност чрез способа на калкулирането. В условията на пазарна икономика то има подчертано значение за оцеляването и преуспяването на предприятието. Значимостта на калкулирането се определя и от обстоятелството, че по своята същност отразява в цифри резултата от производствения процес. То създава предпоставки за цялостното разкриване на причините за по-големите разходи за дадени продукти, в сравнение с други предприятия, количеството и качеството на влаганите материали и т.н. Чрез него се регулират разходите за производството, а от там и себестойността на продукцията.

III. Калкулиране на себестойност. Същност, видове и елементи на клкулирането. Методи на калкулиране.

Приема се, че калкулирането представлява обхващане, разграничаване, пресмятане на рзходите извършени за дадена дейност с цел да се установи общата или единична себестойност на продукция или услуга, т.е. да се даде стойностна оценка на счетоводни обекти, които са плод на дейността на предприятието




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Калкулиране на пълна себестойност по традиционния метод за калкулация 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.