Избор на номинална стойност и подходи за нейното определяне


Категория на документа: Счетоводство


 1. Избор на номинална стойност и подходи за нейното определяне

Понятието " номинална стойност " отразява връзката между акцията като дял и документ за материализирано членство в дружеството и онзи законов размер на капитала , с който дружеството получава търговска регистрация и до размера на който отговаря пред искове на трети лица. Считаме, че номиналната стойност се използва само като един удобен начин за разделяне на единния акционерен капитал на еднородни части и за определяне имуществения дял на акционерите в дружествените активи, но няма никаква информационна роля, доколкото:

а) Още в процеса на образуване на акционерното дружество номиналната стойност на неговия капитал се отделя от реалната стойност на онова имущество, чийто парично-стойностен израз е основният капитал. Различието може да произтича от наличието на невнесен капитал, както и от възможността емисионната стойност на акциите да се различава от номиналната им стойност;

б) В процеса на функциониране на дружеството номиналната стойност на капитала все повече се отдалечава от чистата стойност на имуществото, принадлежащо на акционерите. Това обстоятелство се свързва и появата на нови капиталови източници (резерви, неразпределена печалба), които представляват своеоб- разни корективи в допълнение на защитната фунция на основния капитал пред трети лица.

В предвид очевидната фиктивност на номиналната стойност като оценъчна база, която дори би могла да подведе потребителите на финансови отчети, в развитите страни се забелязват две основни тенденции:

- Обявяване на символични поминали Този подход изхожда от позицията да не се подвеждат потребителите на финансови отчети относно реалния имуществен еквивалент на една акция, както и да се предотврати възможността акциите да бъдат продавани под тяхната номинална стойност;

- Убеждението, че акцията е просто една единица, материализираща квота от акционерното участие в дружествените активи, която е независима от номиналната стойност изведе все по- настойчиво практиката големите корпорации да емитират т.нар. неноминални (квотни) акции. Последните се разглеждат не като идеална елементарна част от регистрирания основен капитал, а като част от нетните активи на дружеството във всеки момент, т.е. като субстанциална капиталова квота, имаща своето покритие в действителното акционерно имущество. На практика една такава акция има стойност, отразяваща вътрешния имуществен еквивалент на една акция, определен чрез разделянето на собствения капитал на дружеството на броя акции в обръщение. По тази причина тази оценка на акцията се нарича от някои автори "вътрешна" или "балансова" стойност.

Разделянето на капитала на много на брой акции с ниска номинална стойност разширява техния пазар и би следвало да бъде препоръчано при публичните емисии. Това съображение няма да бъде в сила обаче при продажба на крупни пакети акции на ограничен кръг институционални инвеститори или при дружествата от затворен тип, които биха предпочели високи номинали за емитираните акции.

Колкото е по-ниска номиналната стойност на акциите, толкова по-голяма възможност има дружеството да увеличи емисионната стойност, без това да отблъсне дребните инвеститори и да обрече на неуспех една публична емисия.

1.1. Методически подход за определяне емисионната стойност на акциите

Възприемането на справедливата цена като преобладаваща оценъчна база спрямо финансовите инструменти в съвременното счетоводство изисква прилагането на концепцията за настоящата стойност .

Дисконтирането, като основна техника при определяне на настоящата стойност изхожда от основната презумция, че стойността на парите се променя във времето поради възможността една и съща сума да бъде вложена и олихвена, както и поради възможността от тази сума да бъде извлечена моментна полза, ако парите се използват веднага.

Принципно дисконтирането се разглежда като техника, обратна на сложното олихвяване. Ако 100 лв. се вложат на банков депозит за 1 година при лихва от 5%, на падежа на депозита депозантът би получил 105 лв. Ако тази сума, получена след една година се дисконтера с дисконт 5%, тя ще има настояща стойност (на датата на депозиране) 100 лв. От тук следва, че за да бъде дисконтирана определена сума и пресметната настоящата й стойност е необходимо да бъде известен нейния бъдещ размер.

При прилагането на тази концепция, емисионната стойност на всеки финансов инструмент от гледна точка на инвеститора се разбира като справедлива стойност на инвестицията, от своя страна разгледана като настояща стойност на бъдещи парични потоци, приведени от бъдещето към настоящето (емисионната дата). Това разбиране е напълно в съответствие с регламентираните в горепосочената наредба методи за оценка на справедливата стойност на акциите и в частност с един от тях-метода на дивидентния поток.

Паричният поток от инвестицията в акции се свързва с получаваният доход (дивидентен или капиталов), а ролята на дисконтиращ фактор играе изискуемата от инвеститора норма на доход. От позицията на концепцията за настоящата стойност емисионната (респ. пазарната) стойност на акцията се представя чрез следната формула:
Доход

Емисионна =

(пазарна) цена Изискуема норма на доход

Доходът, който инвеститорът реализира в резултат на притежаването на капиталов финансов инструмент приема две форми: дивидентен доход и капиталов доход. При определяне на емисионната стойност на подготвените за емисия акции прогнозният доход от инвестицията е една силно варираща и предварително трудно определима величина. Независимо от това, двата компонента на дохода могат да се разгледат като основни фактори, влияещи се съответно от следните обстоятелства:

а) дивидентният доход е в силна зависимост от:

- перспективите за растеж (респ. печалба) на дружеството;

- ориентацията на счетоводната политика, в контекста на определяне на финансовия резултат;

- очакваните промени в данъчното облагане с преки данъци;

- избора на схема за разпределение на печалбата;

- основните насоки в избрания от дружеството модел надиви- дентна политика

б) в сравнение с дивидентния, капиталовият доход е значително по-динамична и неопределима величина на етапа на създаване на дружеството. Въпреки съществените затруднения относно определянето на една прогнозна негова величина, могат да се имат предвид няколко важни обстоятелства:




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Избор на номинална стойност и подходи за нейното определяне 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.