Годишно счетоводно приключване - същност, етапи


Категория на документа: Счетоводство



За да се класифицира едно събитие като коригиращо, то трябва да е настъпило в периода от датата, на която е съставен финансовия отчет до момента на одобряването му за публикуване и да е свързано с условия, факти и събития, съществували до датата на отчета - 31 декември. Събитията, класифицирани като "коригиращи" трябва да се отразят в отчета за годината, а в приложението да се оповести информация за тях на принципа на същественост. Отразяването става като предприятието коригира признати вече суми или признава суми, които до този момент не са били признати и отразени. Такива"коригиращи" събития са например: заличаване на клиент от търговския регистър, от когото остават несъбрани вземания; влязло в сила решение на съда, което потвърждава вземания или задължения, но в размери, различни от признатите първоначално; получаване на информация, че признатата загуба от обезценка трябва да бъде коригирана; всички събития, за които предприятието е ползвало приблизителни оценки до 31 декември, а по-късно е станала известна друга информация; разкриване на грешки и измами в размери, които опорочават достоверността на отчета и пр.

Следва да се отбележи, че става въпрос за благоприятни коригиращи събития (приход, печалба) и за неблагоприятни събития (разход, загуба). Коригиращите събития се отразяват в отчета по начина, по който биха били отразени, ако бяха станали известни до 31 декември, чрез увеличение и/или намаление на активи и пасиви и чрез признаване на приходи и разходи.

Некоригиращите събития се отнасят до събития и факти, възникнали след датата на баланса. По тях предприятието не прави корекции в отчета, а само оповестява информация и то, ако прецени, че тя е съществена. Като некоригиращисъбития можем да посочим: погиване на активи след датата на баланса; изменения на пазарните стойности на активи и пасиви след датата на одобрение на отчета за публикуване; бизнескомбинация след датата на отчета; сделки за промяна на собствениците след датата на отчета; промени в данъчното законодателство с влияние върху отложените данъчни активи и пасиви; започващи съдебни спорове след датата на отчета; дивиденти, обявени след датата на отчета и други.

14. Установяване оборотите и салдата по сметките и съставяне на предварителна оборотна ведомост за синтетичните счетоводни сметки. Чрез предварителната оборотна ведомост се прави проверка на текущите счетоводни записвания.

15. Съставяне на предварителен отчет за приходите и разходите за отчетната година (към 31 декември). На негова основа се изчислява и осчетоводява корпоративният данък.

16. Изготвяне на Годишната данъчна декларация за данъчно облагане на печалбата и за други вноски от печалбата, преобразуване на финансовия резултат и установяване размера на данъците. След приключване на резултативните сметки и извеждане на счетоводна печалба или загуба с помощта на годишната данъчна декларация се извършва преобразуване на финансовия резултат за определяне на облагаемата печалба - положителна или отрицателна величина. Основните понятия, свързани с данъците от печалбата, временните разлики, отсрочените активи и пасиви и счетоводното им отчитане са регламентирани с НСС 12 Данъци от печалбата.

С начисления корпоративен данък се намалява счетоводната печалба и се формира задължение към бюджета. Активът по отсрочени данъци (данък върху намаляеми временни разлики) се отразява като вземане, свързано с временни разлики и в увеличение на финансовия резултат. Пасивът по отсрочени данъци (данък върху облагаеми временни разлики) се отразява като задължение, свързано с временни разлики и в намаление на финансовия резултат.

17. Установяване на постоянни и временни положителни и отрицателни данъчни разлики. По своята същност данъчните постоянни разлики са счетоводни приходи и разходи, чийто размер не се признава за данъчни цели. В чл.26 до 33 вкл. От ЗКПО са посочени конкретно разходите и приходите, които са включени в категорията на данъчните постоянни разлики.

Данъчна временна разлика, съгл. определението в чл.24, ал.2 от ЗКПО, е разход или приход, непризнат за данъчни цели в годината на счетоводното му отчитане, а ще бъде признат през следващи години, когато настъпят условия за признаване, определени в част втора на ЗКПО.

18. Осчетоводяване на разликите за довнасяне на данък върху печалбата и на другите вноски от печалбата, установени в декларацията за данъчното облагане на печалбата.

19. Съставяне на окончателна оборотна ведомост, в която да намерят отражение промените, настъпили вследствие на счетоводните записвания по окончателното разпределение на печалбата.

20. Съставяне на окончателен отчет на приходите и разходите. Той включва всички осчетоводени вече данъчни задължения. Отчетът се съставя по двустранна или едностранна форма с образците - приложение към НСС 1. Печалбата/загубата от отчета трябва да е равна на същата по счетоводния баланс за текущата година. Отчетът се съставя по данни от оборотната ведомост, начисления корпоративен данък по годишната данъчна декларация и измененията на остатъците в началото и в края на периода на продукцията в незавършеното производство.

21. Съставяне на счетоводен баланс за отчетната година. Ползва се двустранна форма. Съблюдават се следните принципни изисквания:

- могат да се добавят нови балнсови статии, за които няма информация за представяне;

- не се посочват балансови статии, за които няма информация за представяне;

- активите, пасивите и собственият капитал се посочват по балансова (нетна) стойност, т.е. приспадат се корективите за амортизации, корективи за обезценка и пр. и в отчета се посочват нетните стойности;

- в баланса статиите се включват на принципа на същественост, т.е. информацията, която по преценка на предприятието е съществена по вид и размер, се посочва на отделни статии към групите, а салдата по друга, несъществена информация, се посочва в съответната група на един ред като сбор по "други";

- отрицателните величини се представят "в скоби". За счетоводния баланс такива величини са: отрицателната търговска репутация, непокритата загуба от минали години и текущата загуба;

- не се допуска компенсиране на активи и пасиви и на приходи и разходи.

22. Съставяне на отчет за паричния поток. Отчетът се съставя по правилата на НСС 7 по прекия метод. Входящите и изходящите парични потоци се представят в три раздела:

- основна дейност: дейността на предприятието, която не може да се характеризира като финансова или инвестиционна;

- инвестиционна дейност: включва придобиването и продажбата на дълготрайни активи, независимо от конкретния им вид, и краткосрочни финансови активи, които не са включени в паричните еквиваленти, не се държат за дилърски операции или за търговски цели и не са класифицирани като държани за осъществяване на финансова дейност;

- финансова дейност: сделки, които водят до промяна в размера и състава на собствения и/или привлечения капитал.

23. Съставяне на отчет за собствения капитал. Основното му предназначение е да представи промените във всички части на собствения капитал, а именно: основен капитал, премии от емисии, резерв от последваща оценка на активи и пасиви, целеви резерви, финансов резултат. Показателите, чрез които се характеризират измененията на собствения капитал, могат условно да се групират в две групи. Към първата група се отнасят тези, които са резултат от преки стопански операции и съответстващите на тях счетоводни статии. Към втората група се отнасят такива стопански операции, които не намират пряко счетоводно измерение чрез съставяне на счетоводни статии. Такива са преводите на годишни счетоводни отчети на предприятия в чужбина, промени в счетоводната политика, резултати от изготвянето на годишните финансови отчети при условията на свръхинфлация и др.

24. Съставяне на приложение към годишния финансов отчет, т.е. на елементите, определени с НСС 1 - Представяне на финансови отчети. Формата и съдържанието на приложението към годишния финансов отчет се определя от Закона за счетоводството и счетоводните стандарти. Приложението има основно предназначение да осигури аналитична информация за показатели от останалите елементи или да пояснява прилаганите счетоводни методи, правила, оценки; изобщо въпросите по прилаганата счетоводна политика както общо за активите и пасивите, така и по-конкретни обекти на отчитане или прилагане на отделните счетоводни стандарти. Предвидени са няколко елемента на приложението, а именно:




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Годишно счетоводно приключване - същност, етапи 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.