Годишно счетоводно приключване - същност, етапи


Категория на документа: Счетоводство


в)Кредити и вземания, възникнали в предприятието;

г)Финансови активи, обявени (налични) за продажба.

Финансовите активи и пасиви, които се държат или са налични за търгуване, се оценяват в края на годината по справедливи цени.

Придобитите финансови активи, държани до падежа, се записват по цена на придобиване, която е по-ниска от платимата номинална стойност при настъпване на падежа. През периода, през който се държат, балансовата стойност се увеличава със сумата на текущо признатия доход, което се третира като "амортизиране" на отбива, който не е платен при придобиването, но ще се получи при настъпването на падежа. Получаваната текуща лихва се отчита като текущ финансов приход или по-конкретно като текущи приходи от лихви. Сумата на осчетоводения приход от лихви се третира като последващо оценяване на тези финансови инструменти. При тези активи обикновено ще има само текущи финансови приходи.

Кредитите и вземанията, които са възникнали в предприятието, са под формата на предоставени пари или стоки, придобити заеми или други пасиви. Тези финансови инструменти (без вземанията) обикновено не подлежат на последващо оценяване в нефинансовите предприятия. По тази причина те няма да бъдат обект на последващо оценяване. Трябва да се има предвид обаче, че платимата част през годината от дълготраен пасив се записва като краткотраен пасив. Вземанията като финансови инструменти са обект на възможни обезценки. Сумата на обезценката обикновено ще се определя от степента на несигурност за получаване на съответното вземане. Обезценката може да стигне до номиналната стойност на вземането. За целта трябва да има обосновка от лицата, които оказват юридическите услуги на предприятието. В края на годината е редно да се направи преценка за възможните обезценки на вземания и се определи тяхната сума. Ще се състави счетоводната статия:

Финансовите активи, обявени за продажба, могат да бъдат дългосрочни и краткосрочни. Те са обект на последващо оценяване, което е добре да стане в края на годината. Те се оценяват до справедливата им стойност, по която се представят в счетоводния баланс.

Стоково-материалните запаси се оценят по по-ниската от доставната и нетната реализируема стойност (предполагаемата продажна цена в нормалния ход на стопанската дейност, намалена с необходимите разходи за завършване на производствения цикъл и разходите, необходими за осъществяване на продажбите). Свеждането но историческата цена до нетната реализируема стойност е признак за обезценяване на стоково-материалните запаси. Със сумата на обезценката се увеличава счетоводния финансов резултат, тъй като възниква намаляема данъчна временна разлика.

Последващото оценяване на чуждестранната валута се извършва на база на обменните курсове на Българска народна банка. То е възможно да стане всеки ден, всеки месец, но задължително в края на годината, към която дата се изготвя годишният финансов отчет. Курсовите разлики, които ще се получат на база на прилаганите обменни курсове, ще се отчитат като текущи финансови разходи и текущи финансови приходи.

Биологичните активи се оценяват по справедлива цена минус предварително оценените разходи по продажби при първоначално признаване и към датата на изготвяне на счетоводния баланс. Активи, оценени по справедлива цена не се амортизират. При невъзможност за определяне на справедлива цена на биологичните активи, те се оценяват по себестойност, намалена с амортизация и обезценка. В счетоводният баланс биологичните активи се представят като отделно балансово перо.

3. Отразяване на разсрочените разходи и приходи за съответния отчетен период. Важна стъпка в процеса на годишното счетоводно приключване е процедурата по отграничаването на периода, т.е. включването както на всички покупки и продажби, извършени през отчетния период, така и само на такива покупки и продажби, които са се случили през отчетния период. За регулярни разходи и приходи, като например наеми, комуникации, комунални услуги, отграничаването на периода означава преглед, че всички транзакции са начислени за периода, за които се отнасят, независимо от плащането/постъплението и фактурирането. При покупка или продажба на материалните запаси водещ принцип при отграничаването на периода е установяване на момента, в които се прехвърлят съществените рискове и ползи от собствеността върху запасите. Това е свързано с анализ на специфичните договорености с контрагентите.

Във финансовия отчет се отразяват само приходите и разходите, които се отнасят за периода, както и тези от операции, свързани със събития от минали отчетни периоди, които са реализирани през текущия период.

Приходите и разходите, отчетени през текущия период, но отнасящи се за бъдещи периоди не участват при формирането на текущия финансов резултат.

4. Разпределяне и отнасяне по принадлежност на разходите по икономически елементи, отчетени през годината по сметките от група 60 - Разходи по икономически елементи.

5. Установяване салдата по сметка 303 - Продукция , сметка 305 - Изпратени стоки и предадени работи, сметка 611 - разходи за основна дейност и сметка 612 - Разходи за спомагателна дейност, както и на увеличенията ( + ) и на намаленията ( - ) на остатъците в края на годината (към 31 декември на отчетната година) спрямо остатъците по тези сметки в началото на отчетната година (т.е. на 1 януари на отчетната година).

6. Установяване на оборотите по сметка 614 - Административни разходи и сметка 615 - Разходи за продажба на продукция и разпределението на тези доходи по направление съобразно с възприетите в предприятието критерии.

7. Заприходяване на продукцията по фактическата и себестойност, респективно внасяне на необходимите корективи при това заприходяване в случаите, когато текущото отчитане е извършвано по ориентировъчна себестойност. Ако през отчетния период отчитането на продажбите на продукция се е основавало на текущото отчитане на себестойността на продукцията по ориентировъчна оценка (например чрез използване на вътрешнопланова себестойност), в края на отчетния период (т.е. в края на годината) следва да се внесат необходимите корективи в насока на отразяване по дебита на посочените сметки от тази група на фактическата себестойност на продадената продукция. Това трябва да стане чрез съставяне на изправителни (коригиращи) счетоводни статии.

8. Отразяване по счетоводен път на фактическата себестойност на продадената продукция, стоки, услуги и други подобни продажби по дебита на сметките от група 70 - Приходи от продажби и други приходи от обичайна дейност.

9. Приключване на сметките от група 62 - Финансови разходи, група 69 - Извънредни разходи, 72 - Финансови приходи и група 79 - Извънредни приходи, респективно отнасяне на тези разходи и приходи по сметка 123 - Печалби и загуби от текущата година.

10. Установяване на размера на печалбата/загубата за отчетната година от продажби на продукция, работи, услуги, включително влиянието върху нея на финансовите и извънредните приходи и на финансовите и извънредните разходи на предприятието.

11. Признаване, оценяване, отчитане и оповестяване на провизии и условни задължения. Провизиите са особен вид пасиви. Те се дефинират като задължение с неопределена срочност или размер. Провизиите могат да се подразделят на два вида в зависимост от характера на миналото задължаващо събитие като произтичащи от правно и от конструктивно задължение. Правно задължение е това, което произтича от договор или действащото законодателство, а конструктивното задължение произтича от действията на самото предпрятие, чрез които то е показало на други страни /персонал, контрагенти, общество/, че ще поеме определени задължения.

Критериите за признаване на провизия са три: - предприятието има сегашно задължение (правно или конструктивно) в резултат на минали събития; - има вероятност за погасяването на задължението да бъде необходим поток от ресурси, съдържащи икономически ползи; - може да бъде направена надеждна оценка на размера на задължението.

При провизирането се използват често приблизителните оценки, тъй като те са по-несигурни от останалите балансови статии.

Разходът за провизии не се признава като данъчен разход в годината на счетоводното му отчитане и се признава като такъв в годината на погасяване на задължението и до размера на погасеното задължение. Същевременно отчетените приходи във връзка с призната провизия не се признават за данъчни цели.

Условните задължения са възможни (несигурни) задължения, които произтичат от минали събития и съществуването им ще бъде потвърдено от настъпване или не на несигурно бъдещо събитие. Те могат да бъдат също така и текущи (настоящи) задължения, които произтичат от минали събития, но не са признати поради невъзможност за надеждне оценка или малка вероятност за настъпване.

12. Установяване и евентуално отразяване на промени от допуснати грешки при съставянето на годишния финансов отчет от предходния период. Предприятието трябва да има ясни критерии в счетоводната си политика за това коя грешка е фундаментална и коя не е. Несъществените грешки се отразяват по общия ред за текущия период. Ако преценката е, че грешката е фундаментална, т.е. тя е от такова естество и значение, че финансовият отчет за един или няколко периода не може да се приме за достоверен, тогава нейното коригиране трябва да стане по общите правила на НСС 8, съгласно възприетия подход: препоръчителен или допустим, а данъчното третиране трябва да се извърши по реда на чл.29 от ЗКПО.

13. Преглеждане на събитията, настъпили между датата на съставяне и публикуване на годишния финансов отчет. В периода от датата на съставяне на финансовия отчет - 31 декември до датата на неговото одобрение за публикуване, настъпват събития, които са свързани с факти и събития, съществували до 31 декември. Те трябва да бъдат отразени в годишния отчет по подходящ начин. Правилата за отразяване на събития след датата на баланса дава НСС 10. Той определя тези събития като "коригиращи" и "некоригиращи" и дава конкретни методически насоки за тяхното отразяване и оповестяване.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Годишно счетоводно приключване - същност, етапи 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.