Годишно счетоводно приключване - същност, етапи


Категория на документа: Счетоводство


Провеждането на инвентаризация на активите и пасивите на отчитащото предприятие е много съществена процедура, позволяваща да се потвърди, че активите и пасивите, които са записани в счетоводните книги, наистина съществуват към отчетната дата. На инвентаризации подлежат активи като дълготрайни материални активи, материални запаси, вземания от контрагенти, парични средства, както и пасиви като задължения към търговски предприятия и задължения по заеми. Съгласно изискванията на Закона за счетоводството инвентаризации трябва да бъдат провеждани през всеки отчетен период, но датата и честотата на тези процедури зависят от спецификата на дейността и регулярността на изготвянето на финансовия отчет. Датата на инвентаризацията следва да бъде определена съгласно спецификата на активите и пасивите, тяхната обращаемост, обем и наличие на ресурси в отчитащото се предприятие. За някои предприятия подобни проверки на активите се извършват на месечна или тримесечна база, т.е. така наречените циклични инвентаризации.

Цикличните инвентаризации са предпочитани в много сектори (например фармация, търговия на дребно, различни видове производства), тъй като те не възпрепятстват другите процеси в дружеството и не отнемат голяма част от човешкия ресурс на дружеството за определен период от време. Аналогичен подход би могъл да се следва и по отношение на инвентаризацията на вземанията и задълженията, т.е. изпращане на писма за потвърждения към контрагентите на регулярна база. За да изпълни основната си цел, инвентаризацията следва да бъде подходящо организирана, проведена и резултатите от нея - документирани. Добрите практики в това отношение са свързани с

- изготвянето на инструкции за провеждане на инвентаризацията (в това число заповед за провеждане, инструкция за идентифициране на активи в лошо техническо състояние и неизползваеми такива, инструкция за извършване на преглед на оставащите полезни животи на дълготрайните активи съобразно техническото им състояние и степента им на изхабяване);

- определяне на членовете на комисиите при спазване на принципа за разделение на отговорностите (например включването на специалисти с контролни функции, различни от тези, имащи отговорност за обектите на инвентаризация);

- определяне на периода и метода на броене;

- последната стъпка от инвентаризацията е извършването и документирането на равнението между данните по счетоводните регистри и тези от протоколите от инвентаризациите/получените потвърждения от контрагентите. При провеждането на инвентаризации на дати, различни от отчетната, е препоръчително да се направи анализ на количествените движения на артикулите/разчетните сметки от датата на проверката към отчетната дата.

Всички съществени изменения (добавяне на нови артикули, съществено увеличение/намаление на количеството от даден артикул) трябва да бъдат обяснени и документирани. Резултатите от това равнение трябва да бъдат анализирани подробно и да се предприемат необходимите действия преди отразяването им в счетоводните регистри (повторно броене/потвърждение с контрагента, компенсиране на липси и излишъци, идентифициране на залежали активи и др.).

Липсите, констатирани при годишната инвентаризация, могат да бъдат в резултат на:

- непреодолима сила или случайно събитие, в т.ч. и фири;

- действие или бездействие на лица - виновни или невиновни.

При констатирани липси на първо място възниква основание за нормени фири, в следствие на транспортиране, съхранение, протичане на определени физикохимични процеси.

Компенсацията между липси и излишъци е възможна само в случаи, когато е налице конкретна причинно-следствена връзка между липсата и излишъка въз основа на Протокол за компенсация на липси с излишъци. Протоколът трябва да бъде утвърден от ръководителя на предприятието.

Когато е необходимо по смисъла на ЗДДС и ЗКПО възникват изисквания за счетоводни записвания.

При констатирана липса, за която безспорно е установено, че е резултат от виновно поведение на длъжностно лице се търси имуществена отговорност.

- Отговорността се определя по пазарна стойност на липсващите активи към момента на причиняването на вредата, респ. на откриването й;

- Размерът на отговорността е по-високата от пазарната и отчетната стойност на липсващите активи;

- Липсата, причинена виновно се приема за доставка по ЗДДС и е обект на облагане по силата на този закон.

2. Установяване на загубата от обезценката на активите и пасивите в изпълнение на изискванията на закона за счетоводството и НСС 36 - Обезценка на активи. За недвижимото имущество трябва своевременно да се потърси съдействието на лицензирани оценители, съгласно изискванията на НСС 16.

Оценката на активите и пасивите е проблем, който възниква от тяхното придобиване или възникване и приключва, след като те бъдат отписани, независимо от причините за това. Всяко оценяване на активите и пасивите след тяхното придобиване или възникване се третира като последващи техни оценки. За някои активи има специално изискване в приложимите счетоводни стандарти, че те трябва да бъдат последващо оценени и така представени в годишния финансов отчет. За други активи това изискване е условно и конкретното решение е обект на трактовка в разработената и прилагана счетоводна политика на предприятието. Трети активи и пасиви могат изобщо да не бъдат обект на последващо оценяване.
При подготовката на годишното счетоводно приключване е съществено да се определят позициите на активите и пасивите, които ще бъдат обект на последващо оценяване.

Последващото оценяване на активите и пасивите като процедури, като действия и като счетоводни решения ще бъдат обект на внимание в следните групи: дълготрайни материални активи, дълготрайни нематериални активи, инвестиции и инвестиционни имоти, финансови инструменти, материални запаси, чуждестранна валута и биологични активи.

Дълготрайните материални и нематериални активи първоначално се оценят по цена на придобиване, по справедлива стойност, по себестойност или по оценка, приета от съда. След първоначално признаване като актив всеки отделен ДМА и ДнМА следва да се отчита по цена на придобиване, намалена с начислените амортизации и натрупаната загуба от обезценка. Начините на обезценка са разгледани в НСС 36 Обезценка на активи. В основата на обезценката стои Принципа на предпазливостта. Тя се извършва тогава, когато възстановимата стойност спадне под балансовата стойност на актива.

Инвестициите в дъщерните и асоциираните предприятия могат да се отчитат, като се прилагат два подхода: препоръчителен (капиталов метод) или алтернативен (себестойностен метод). Когато се прилага себестойностният метод на отчитане на инвестициите в дъщерни и асоциирани предприятия, то не следват процедури за последващо тяхно оценяване. Когато се прилага капиталовият метод на отчитане на инвестициите, трябва своевременно през годината да се осчетоводят увеличенията или намаленията в стойността на тези инвестиции съобразно отчетените финансови резултати в дъщерните и асоциираните предприятия. Не трябва да се забравя и намалението на стойността на инвестициите при получаване на дивиденти от дъщерните и асоциираните предприятия.

Инвестиционните имоти се оценяват първоначално по цена на придобиване - покупната цена и всички преки разходи, невъзстановими данъци и непризнат данъчен кредит, които директно могат да се отнесат към сделката. След първоначално оценяване последващите оценки могат да се правят съгласно т.нар. "модели" на справедливата стойност и на цената на придобиване.

В зависимост от счетоводните трактовки финансовите инструменти се групират в 4 групи:
а)Финансови активи или пасиви, държани за търгуване ;
б)Финансови активи, държани до падежа;




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Годишно счетоводно приключване - същност, етапи 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.