Финансово счетоводство


Категория на документа: Счетоводство


Финансово счетоводство
Павлина Димитрова
Признаване, оценка и особености при отчитането на ДМА
Критерии за признаване, видове оценки и тяхното прилагане за ДМА.
Според счетоводен стандарт 19 ДМА са установими не финансови ресурси придобити и притежавани от предприятието които първо имат натотално веществена форма се използват за производството или доставката (продажбата ) на активи или услуги, за отдаване под наем за административни или други цели; очакват се да бъдат използвани през повече от 1 отчетен период. Установимост е възможността за определяне на връзката между конкретен ДМА и черпенето на икономическата изгода от него. Очакваната икономическа изгода може да произтича от комбинираното действие на група активи при което изгодите не могат да се разграничат по конкретни активи. В този случай е необходимо ДМА да се определи или идентифицира въз основа на 1) притежаваните права върху актива отделно другите активи 2) възможността актива да се изведе от предприятието отделно другите активи.
Икономическата изгода е постигане пряко или косвено в хода на употребата на ДМА на:
1)увеличение на приходите
2)намаление на разходите
Един актив се признава за ДМА когато отговаря на определението за ДМА ; стойността на актива може надеждно да се изчисли, този критерии се установява при покупка на актива от стойността на придобиването , а при произвеждане в предприятието от себестойността на актива; предприятието да получи икономически изгоди свързани с актива. Тук е необходимо да се прецени, че е по- скоро вероятно, отколкото да не е вероятно да нараснат приходите на предприятието. В зависимост от момента на оценяването имаме текущи и последващи оценки. Оценката при първоначално признаване на ДМА зависи от начина на придобиване. Базирайки се на закона за счетоводството активите при тяхното придобиване се оценяват по историческа цена, която бива :цена на придобиване; себестойност; справедлива цена. Цената на придобиване на ДМА включва:
1)неговата покупна цена включително мита и не възстановими данъци върху покупката след приспадане на всички търговски отстъпки.
2)всякакви разходи пряко отнасящи се до привеждане на актива, до местоположение и в състояние необходими за неговата експлоатация по начина предвиден от ръководството.
3)първоначалната приблизителна оценка на разходите за демонтаж , преместване на актива и възстановяване на площадката на която е разположен, задължение за което предприятието поема при придобиване на актива.
В преките разходи не се включват административните и други общи разходи , които не са свързани пряко с актива; разходите за пуск и други подобни производствени разходи, началните разходи извършени до момента на достигане на планирана производителност на ДМА; разходите за обучение и квалификация на персонала зает с експлоатацията на ДМА; разходите за лихви ако актива е придобит при условията на разсрочено плащане.
Пример 1: предприятие "Авита"ООД закупува производствена машина, нов модел АБ с покупна стойност без ДДС 15 000 лева, фактура номер 23 , за транспорт и разтоварване са изплатени от касата 340 лева без ДДС, фактура номер 1290. Поради новостта на модела е насрочена среща със специалист , който в рамките на 3 дни по 8 часа ще обучава персонал от 3-ма работници за работа с машината. Получена е фактура от консултанта в размер на 1200 лева без ДДС , като сумата е платена по банков път, платежно нареждане 2435. "Авита" ООД е регистрирана по закона за ДДС, всички фактури съдържат на отделен ред стойността на ДДС-то. Активът е заприходен с АППДМА, машината ще се използва в основната дейност.
Дт613 15 000

4531 3 000

/401 18 000

Дт 613 340

4531 68

/501 408

Дт 602 1200

4531 240

503/ 1440
Дт 611

/602 1200
Дт 205

/613 15 340
Себестойността включва основните производствени разходи , не се включват в себестойността административните разходи, разходите за продажби, финансовите извънредни разходи. Себестойността се използва основно за произведените в предприятието активи.
Справедлива цена-това е стойността по която един актив може да бъде заменен и един пасив погасен при желаещи и информирани да сключат сделка купувач и продавач. Справедливата цена се използва при замяна на несходни активи при безвъзмездно получаване на активи при получаване на излишъци. Справедливата цена е пазарната цена. Ако липсва активен пазар за този актив, се използва за информация цената на последната сделка със сходен актив. Ако липсва и такава сделка, могат да бъдат изчислени очакваните бъдещи парични потоци от използването на актива и в края на полезния му живот, като използва подходящ дисконтов фактор.
Показатели за измерване на ДМА.
Такива при които е използвана една или друга стойностна оценка по които да се характеризират.
1) Отчетна стойност-такава стойност при която съответните ДМА се заприхождават чрез системата на счетоводните сметки за ДМА група 20 от сметкоплана на предприятието. Тази отчетна стойност може да се получи при първоначална оценка , но може да бъде коригирана чрез последващи оценки в зависимост от прилагания модел на отчитане на използваните ДМА. Предприятията работещи по националните счетоводни стандарти отчитат и представят ДМА по препоръчителния подход на счетоводен стандарт 16, който изисква прилагането на модела на историческата цена, изразен чрез оценката на придобиване или себестойността на собствените активи, намалена с натрупаните амортизации до момента и намалена с евентуалната обезценка. Предприятията които работят по международните стандарти имат право на избор между два подхода: препоръчителен подход или алтернативен подход, който задължително изисква последваща оценка по справедлива стойност.
2) Корективна стойност-сумата която е пренесена до момента в състава на разходите за дейността през всичките години на амортизационния срок. Тази стойност се отразява текущо чрез натрупване по кредита на сметките от група 24 (за амортизация). За всеки конкретен актив тази информация се намира в аналитичните счетоводни сметки в инвентарната книга или в счетоводния амортизационен план.
3) Балансова стойност-по този показател се представят ДМА в счетоводния баланс, а по МСС1 се нарича отчет за балансовото състояние. Този показател се получава като разлика между отчетната стойност и коректива.
4) Възстановима стойност-такъв стойностен показател, който представлява по-голямата стойностна величина между нетната продажна цена и стойността в употреба на ДМА. Нетната продажна цена е конкретната продажна цена към момента намалена с евентуалните разходи по продажбата. Стойността в употреба на ДМА е такава стойност, която представлява сегашната стойност на бъдещите парични потоци, изразяващи получаването на икономическа изгода. Тази сегашна стойност на бъдещите потоци се получава чрез дисконтиране с подходящ дисконтов фактор изразяващ пазарните условия. Както националното така и международното законодателство изискват поне веднъж в годината да се прави преглед на балансовата стойност. В случаите когато балансовата стойност е по- висока от възстановимата стойност се отразява обезценка.
5) Остатъчна стойност (ликвидационна стойност)- тази стойност, която би се получила при ликвидация на актива в края на неговия полезен икономически живот. Тази стойност е получената разлика между приходите по ликвидация на актива и разходите по ликвидацията. Тази стойност не се включва в амортиризуемата стойност на актива.
Амортиризуемата сума=Отчетна стойност - Остатъчна стойност.

Характеристика на резерва от последващи оценки.
Извършване на последваща оценка на активи или пасиви, предизвиква увеличаване или намаляне на източника на произтичащата от преоценката положителна или отрицателна разлика в предприятието.Над оценката или възходяща оценка на активите следва да се отрази увеличаване на собствения капитал на предприятието. защото има нарастване на икономическата изгода за отчитащото се предприятие- увеличава се оценката на неговите ресурси. При възходящите оценки на ДМА увеличаването на собствения капитал на предприятието би могло да се отрази по 2 начина: индиректно като се отчете текущ приход и в края на периода този текущ приход се отрази в увеличение на печалбата или като се отрази увеличение на специфичната форма на собствения капитал-на резерва от последващи оценки.
Ще разгледаме капиталовия подход, който е свързан с директното отразяване на увеличението на преоценъчния резерв, резерв от последващи оценки. Резерва от преоценъчни оценки е специфична форма на собствен капитал, тъй като той е нерезривно свързан с активите, при чиято възходяща последваща оценка възниква. Не може да се използва и да се отписва за други цели(за увеличаване на основния капитал, за покриване на загуби, за преобразуване в други резерви) освен за отразяване на загуби от последващи низходящи оценки на другите активи, от чиято възходяща оценка е формиран или при тяхното описване от баланса на предприятието поради продажба, апортна вноска, бракуване и други. При отразяване на намалението и следователно използването на преоценъчния резерв при низходяща оценка на преоценени вече активи се намалява формираният към този актив преоценъчен резерв до неговия резерв. Ако низходящата оценка е по-висока от този размер се отразява като текущ разход.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Финансово счетоводство 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.