Финансови инструменти в контекста на МСС/ МСФО


Категория на документа: Счетоводство


2. Същност и характеристика

В исторически план развитието на финансовите инструменти е пряко свързано с появата на капиталовия пазар и фондовите борси. Едни от първите фондови борси се образуваат в градове като Лондон, Амстердам и Ню Йорк, като в края на XIX век почти всички останали индустриални държави образуват фондови борси, които да обслужват акционерните дружества на модерния индустриален облик.
В България развитието на финансовия пазар започва след Освобождението с появата на първите акционерни дружества в страната, регистрирани от американци, германци и австрийци. В последствие започва изграждането на различни банки, застрахователни компании и търговски предпрпиятия, които създават поток от акции, търгувани вторично от банките. През 1914г. с указ на цар Фердинант се създава Софийската фондова борса. , която работи до 1917г. заради на Първата световна война и подновява работата си през 1924г.
След включването на България във Втората световна война и настъпването на комунизма работата на фондовата борса спира, поради национализирането на икономиката. След падането на тоталитарния режим в страната е разработен Търговския закон, който е в сила от 01.07.1991г. ие основополагащ за формирането на първата Българска фондова борса. Поради липсата на законова регламентация по това време и манипулациите в следствие на това се налага нуждата от създаването на правна уредба, като през 1995г Народното събрание приема Зкаона за Комисията по ценните книжа и фондовите борси. По късно фондовите борси в страната вземат решение за обединение. Борсата получава лиценз за дейността си през 1997г.
В днесшно време сделките с ценни книжа и финансови инструменти у нас се извършват само на регулираните пазари на ценни книжа, които са: официален и неофициален.
Финансовите инструменти са неразривна част от капиталовия пазар. Той е основната сила предоставящи необходимите финансови потоци както за публичния, така и за корпоративния сектор. Функционирането на капиталовия пазар има две основни цели - структуриране на инвестиционите продукти за нуждите за инвеститорите и осигуряване на динамика и ликвидност на тези продукти - различните видове финансови инструменти.
Международните счетоводни стандарти по своята същност представляват писмени правила за счетоводно отчитане, които компаниите, деклариращи тяхното прилагане, трябва да спазват при изготвянето на финансовите си отчети. Най-общо тези правила се отнасят до първоначалната оценка и първоначалното признаване на активи и пасиви, приходи и разходи, последваща оценка, отписване, представяне и оповестяване във финансовите отчети и др. МСФО се считат за "принципно базирани стандарти", тъй като съдържат общи правила, без да дават детайлни насоки за тяхното прилагане, като основната им цел е спомагането на потребителите за правилното разбиране на счедоводната и даването на унифицирана счетовадна база, която се налага от наличието и разрастването на мултинационалните компании. Разработените МСС32 Финансови инструменти-оповестяване и представяне и МСС39 Финансови инструменти - признаване и оценяване налагат предприятието да оповестява информацията си, по начин който позволява на ползвателите на неговите финансови отчети да оценят значението на финансовите инструменти за неговото финансово състояние и резултатите от дейността, като тази информация трябва да бъде достоверна, надежна и съпоставима с както с тази за други предприятия, така и за отделните отчетни периоди на самото предприятие.
Съгласно дефиницията, дадена в т. 11 на МСС 32 Финансови инструменти: представяне, финансов инструмент е всеки договор, който поражда финансов актив за дадено предприятие и финансов пасив или капиталов инструмент за друго предприятие.
"Предприятие" включва физически лица, търговски дружества, юридически лица, фондове и правителствени агенции.
Договор по смисъла на т. 13 от МСС 32 Финансови инструменти: представяне представлява споразумение между две или повече страни, което е с ясни икономически последици и по отношение на което страните имат малка, ако имат изобщо някаква, свобода на действие да го избегнат, тъй като обикновено споразумението подлежи на юридическо изпълнение. Договори, а следователно и финансови инструменти, могат да приемат различни форми и не е задължително да бъдат в писмен вид.
Финансов актив е всеки актив, който представлява:
(а) парични средства;
(б) капиталов инструмент на друго предприятие;
(в) договорно право да се получат парични средства или друг финансов актив от друго предприятие, т.е. вземане; или
(г) договорно право да се разменят финансови активи или финансови пасиви с друго предприятие при условия, които са потенциално благоприятни за предприятието, т.е. дериватив (производен финансов инструмент). Потенциално благоприятни са тези условия, при които предприятието очаква или възнамерява да реализира печалба при опериране с финансов инструмент;
(д) договор, който ще бъде или може да бъде уреден в собствени капиталови инструменти на емитента и е недериватив, за който предприятието е или може да бъде задължено да получи променлив брой от собствените капиталови инструменти на предприятието; или
(е) договор, който ще бъде или може да бъде уреден в собствени капиталови инструменти на емитента и е дериватив, който ще бъде или може да бъде уреден чрез размяна на фиксирана сума парични средства или друг финансов актив за фиксиран брой от собствените капиталови инструменти на предприятието.

Финансов пасив е всеки пасив, който представлява:
(а) договорно задължение да се предоставят парични средства или друг финансов актив на друго предприятие;
(б) договорно задължение да се разменят финансови активи или финансови пасиви с друго предприятие при условия, които са потенциално неблагоприятни за предприятието, т.е. дериватив (производен финансов инструмент). Потенциално неблагоприятни са тези условия, при които предприятието очаква или предполага, че ще реализира загуба при опериране с финансовия инструмент;
(в) договор, който ще бъде или може да бъде уреден в собствени капиталови инструменти на емитента и е недериватив, за който предприятиетое или може да бъде задължено да предостави променлив брой от собствените капиталови инструменти на предприятието; или
(г) договор, който ще бъде или може да бъде уреден в собствени капиталови инструменти на емитента и е дериватив, който ще бъде или може да бъде уреден чрез размяна на фиксирана сума парични средства или друг финансов актив за фиксиран брой от собствените капиталови инструменти на предприятието.
Капиталов инструмент е всеки договор, който доказва остатъчен дял от активите на дадено предприятие, след приспадането на всички негови пасиви. Следователно, капиталов инструмент са акциите, дяловете в дружества с ограничена отговорност и т.н.
Понякога за отчитащото се предприятие емитент е трудно да приложи дефинициите, за да определи дали финансов инструмент е капиталов инструмент или е финансов пасив. Предвид това, разпоредбите на т. 16 на МСС 32 Финансови инструменти: представяне съдържат конкретни критерии кога един финансов инструментът е капиталов инструмент, а именно само ако са изпълнени следните и две условия:
(а) Инструментът не включва договорно задължение да се предоставят парични средства или друг финансов актив на друго предприятие или да се разменят финансови активи или финансови пасиви с друго предприятие при условия, които са потенциално неблагоприятни за емитента.
(б) Ако инструментът ще бъде или може да бъде уреден в собствени капиталови инструменти на емитента, той е или недериватив, който не включва договорно задължение за емитента да предостави променлив брой от свои собствени капиталови инструменти, или дериватив, който ще бъде уреден от емитента само чрез размяна на фиксирана сума парични средства или друг финансов актив за фиксиран брой от неговите собствени капиталови инструменти.
Следователно, икономическата същност на финансовия инструмент, а не неговата правна форма, обуславя класификацията му в баланса на предприятието. Някои финансови инструменти приемат правната форма на собствен капитал, но по своята същност са пасиви, а други могат да съчетават в себе си характеристики, свързани с капиталови инструменти, и характеристики, свързани с финансови пасиви.
Също така, даден договор не е капиталов инструмент единствено защото може да води до получаването или предоставянето на определен брой собствени капиталови инструменти на предприятието. Договор, който ще бъде уреден от предприятието, получаващо или предоставящо фиксиран брой от своите собствени капиталови инструменти срещу фиксирана сума парични средства или друг финансов актив, е капиталов инструмент.

3. Видове финансови активи и инструменти
Класифицирането на финансовите активи и инструменти се извършва спрямо целите на тяхното придобиване, а когато са част от портфейла на едно предприятие се класифицират според целите на общия портфейл.
Като първа класификация на видовете финансови инструмети те могат да се разделят на
* Основни - това са първичните, базови инструменти изискващи нетна инвестиция. Те са различните вземания, задължения, заеми, акции и облигации на предприятието

* Деривативи - производни финансови инструменти, такива са опции (кол-опции, пут-опции), форуърдни договори, фючърсни договори, суапове (валутни, лихвени, ипотечни), суопции, варанти. Това са договори, чиято стойност и доход са свързани със или произтичат от друг- основен финансов инструмент. Те притежават три главни особености, залегнали в дефиницията за дериватив в МСС 39 - Финансови инструменти: признаване и оценяване:
- чиято стойност се мени в отговор на промяната в конкретен лихвен процент, цена на ценна книга, цена на стока, валутен курс, ценови или рейтингов индекс, кредитен рейтинг или кредитен индекс или друга подобна променлива;
- който не изисква никаква или почти никаква първоначална инвестиция в сравнение с други видове договори, които реагират по подобен начин на промените в пазарните условия;

-които се уреждат на бъдеща дата.

* Сложни (хибридни) финансови инструменти - те съдържат едновременно основен и производен финансов инструмент. Отчитането им при издателя се извършва по реда на МСС 32, като стандарта изисква издателят на сложен инструмент да разграничи и отчете отделно като финансов пасив и капиталов инструмент съставните компоненти на сложния инструмент.

В зависимосто от целта на придобиване финансовите активи според МСС 39 те се разграничават на финансови инструменти в 4 групи, като дава дефиниции за всяка от тях.

* Финансови активи държани до настъпване на падеж - тези, които предприятието има намерение и възможност да запази до настъпването на падажа им, независимо дали се касае за межддинно или окончателно плащане. Те са предимно дългови ценни книжа и финансови инструменти, които имат фиксиран падеж. Имат фиксирана стойност на падежа. Типичен пример са някои видове облигации. Според намеренията на инвеститора се групират на краткосрочни и дългосточни, а първоначалната им оценка е по цена на придобиване.

* Кредити и вземания, възникнали първоначално в предприятието - това са финансови активи, създадени от предприятието чрез директно предоставяне на пари, стоки или услуги на дадени дебитори. Към групата се отнасят и придобитите облигации, държавни съкровищни бонове, полици и други дългови ценни книжа и финансови инструменти, както и привилегированите акции с опция за обратно изкупуване, ако са придобити директно от издателя, при условие че няма да се държат за търгуване или до настъпване на падеж.

* Финансови активи, отчитани по справедлива стойност в печалбата и загубата



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Финансови инструменти в контекста на МСС/ МСФО 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.