Финансови инструменти в контекста на МСС/МСФО


Категория на документа: Счетоводство


Динамичното развитие на съвременната стопамнска дейност и разрастването на мултинационалните компании безспорно налагат нуждата от глобални счетоводни стандарти, който да отговарят адекватно на бързо глобализиращите се капиталови пазари. Фундаменталните теми, върху които все още не е постината пълна хармонизация са въпросите свързани с привлечения и собствения капитал, доходите и тяхното признаване, лизинговите договори, консолидирането и финансовите инструменти, като ефектът от унифицирането на прилаганите счетоводни бази оказва значимо влияние върху финансофите отчети и тяхното оповесяване.
Развитието на съвременното пазарно стопанство е тясно свързано с все по-широкото използване на редица финансови инструменти не само от банките и другите финансови институции, но и от предприятията в стопанския сектор. Глобализацията на бизнеса и на финансовите пазари непрекъснато разширява кръга на използваните от предприятията финансови инструменти.
Един от основните проблеми свързан с финансовите инструменти, е че една част от тяхне намират отражение във финансовите отрчети. МСФО 7 се разглежда посредством функцията му да осигуряв параметри за отчитане на финансовите инст рументи по отношение на степента на значимост на последните за работната основа на бизнеса и "естеството и степента на рискове, произтичащи от финансовите инструменти, на които фирмата е изложена по време на периода и в края на периода на отчитане и как фирмата се справя с тези рискове."
МСФО 7 предполага търсене както на количествено, така и на качествено описание на връзката между бизнес операциите и управлението на финансовите инструменти. Ключова цел, която се идентифицира тук, е основната важност на яснотата при отчитането на финансовите инструменти по отношение на естеството и степента на финансовата перспектива на фирмата като начин за правилно илюстриране на степента на риск, който е присъщ за естеството на работата.
Много автори изтъкват като основен проблем липсата на дискусии и разяснения по оцновни проблеми свързани със състоянието и последиците на предприятията вследствие от прилагането на МСС., както и нуждата от тълкуване на въпроси по данен казус. Като други препядствия пред вярното и честно представяне на иформацията във финансовите отчети пред различните дружества се посочват също значителната степене на сложност на много от изискванията в стандартите за представяне на финансови инструменти, нарастващата комплексност на дейността и на самите финансови инструменти, лиспата на глобална унифицираност за представяне на финансовата информация. В допълнение, СМСС признава, че много потребители на финансови отчети и други заинтересовани страни споделят, че изискванията на МСС 39 са трудни за разбиране, прилагане и тълкуване, с което се засилва и обществения натиск за създаване на нов стандарт за представяне на финансовите инструменти, който да бъде базиран на принципи и да бъде по-опростен.
Има няколко основни аспекта, свързани с определени несъвършенства на стандарта, които, в чести случай, водят до затруднения в разбирането и интерпретацията при класифицирането на финансови инструменти:
- Съдържанието на договорните условия пред правната форма би следвало да е основен фактор при класифицирането на финансовия инструмент във финансовите отчети на издателя. Според проучване на KPMG излседващо прилагането на стандарта от професионалните счетоводни среди, правната форма, погрешно, често се взима за база при класифицирането
- не винаги се взема предвид, че от критично значеное за идентификацията на едно като такова е съществуването на задължение за плащане на праична сума или замяна с друг инструмент при условия, които са потенциално неблагоприятни за издателя
- Компонентите "капитал" и "задължение" на инструмент от смесен тип (compound instrument) следва да се осчетоводяват по отделно, но недостатъчното разбиране и, съответно, погрешно тълкуване на стандарта по отношение този по - сложен тип инструмент от страна на съставителите на финансови отчети, води но отчитането на двата компонента на инструмента като се класифицират заедно като част от един компонент на отчетите. Следователно, биват нарушени редица принципи на счетоводното отчитане. През 2009 г. е предложена и приета поредна промяна в МСС 39, касаеща представянето на хеджираните позиции, като е забранено определянето на инфлацията като хеджиран компонент на финансовите инструменти с фиксирана лихва и опционните договори. Това означава, че в хеджирания риск не следва да се включва стойността на времето. По този начин се дава ясна насока на разнопосочните тълкувания по темата, които често "изкривяваха" представянето, и влияеха негативно на качеството и сравнимостта на финансовите отчети. По отношение на оповестяванията за финансови инструменти във финансовите отчети на взаимните компании, най съществени са измененията в МСФО 7 в сила от 2010 г. Долните подобрения имат за цел да намерят решение по отношение на някои проблемни сложни за тълкувание аспекти в текстовете на стандарта, като се опростяват изискванията за оповестяване, което от своя страна намалява времето и усилията за изготвяне на финансовите отчети. Това се постига най-вече чрез намаляване на изискванията за оповестяване на обезпечения. Напътствията акцентират върху взаимовръзките между количествените и качествените оповестявания и естеството и степента на риска, свързан с финансовите инструменти. По-нататък са разгледани анализирани и обобщени промените, отнасящи се до количествените оповестявания и тези, свързани с кредитния риск.
През 2009 г., след СМСС издаде нов стандарт - МСФО 9 Финансови инструменти, като първи етап от проекта за замяната на МСС 39 Финансови инструменти: признаване и оценяване, което представлява първи опит на СМСС да преразгледа МСС 39 от самото му създаване от КМСС през 1999 г. Новият стандарт влиза в сила от 1 януари 2015 г., като по-ранното прилагане се разрешава, в т.ч. и за финансовите отчети за 2009 г. Новият "революционен" стандарт идва като опит за решение на редица дългогодишно трупани проблеми, асоциирани със съществуващите методи и подходи за представянена финансовите инструменти според МСС 39. МСФО 9 от една страна не само намалява комплексността на изискванията , но и спомага за пo - leсното разбиране и тълкуване на финансовата информация от инвеститорите и други заинтеросавани страни. Като най - съществена промяна се посочва замяната на четерите категории финансови активи с калсификацията на един единствен принцип. Като цяло, изискванията в МСФО 9 след неговата промяна предоставят основата, на която се базира отчитане на финансовите активи, включително методите за оценяването и представянето им във всеки отчетен период, което се обобщава в следните решения:
- Броят на категории на класификация и оценка беше намален и вече съществува поясна логична основа на новите категории;
- Сложните и основани на правила изисквания на МСС 39 за внедрени деривативи сеелиминират, вследствие на отпадане на изискванията внедрените деривативи да се отделят от финансовите активи;
- Неясните правила на МСС 39, които се налагат на компаниите, в случай на продажба дори само на един инструмент от клас Държани до падеж, да прекласифицират в категория По справедлива стойност всички инструменти от този клас, се премахват от МСФО 9;
- Създава се един единствен метод за обезценка на всички финансови активи, които не се оценяват по справедлива стойност, а сторниране на обезценка се разрешава завсички активи като се премахват многото различни методи за обезценка, използвани според МСС 39.
В първите години след преминаването към Международните счетоводни стандарти в България изследвания сочат че банковите институции имат умишлено или не имат затруднения при изготвянето на финансовите отчети съобразно МСС, като само половината от банките имат пълно класификация на финансовите си инструменти, съгласно изискванията на действащия в този период МСС 32. Оповестяването на лихвите, дивидентите, загубите и печалбите, свързани с финансовите инструменти , също са направени частично в близо 25% от търговските банки, което сочи че оповестяването не е направено напълно или изобщо липсва в пояснителните бележки към годишния финансов отчет, като за периода до 2005г се забелязва неспазването и на редица други изисквания спрямо стандартите като:
- Начините за признаване на финансовите инструменти
- Оценяването на финансовите инструменти
- Информация за финансови активи, оценявани по справедлива стойност с отчетени разлики е собствения капитал и
- Информация за отписването на финансовите инструменти
- Представянето на печалбата и загубата от последваща оценка на финансови активи
- Споразумения за отдаване и наемане на ценни книжа, репо сделки
- Последващо оценяване на финансови активи и финансови пасиви
2. Прилагана на метода на справедливата стойност в банковите дружества
Методът на справедливата стойност е метод на отчитане при който балансовата стойност на инвестицията се преоценява по справедлива стойност. Той се прилага в случаите когато при първоначалното й придобиване инвестицията се класифицира като финансов актив по реда на МСС 39 Финансови инструменти - признаване и оценяване. По смисъла на този стандарт две категории финансови активи е възможно да бъдат преоценявани по справедлива стойност
- Финансови активи, отчитани по справедлива стойност в печалбата или загубата, в т. ч. финансови активи, отчитани по справедлива стойност в печалбата или загубата, определени като такива и финансови активи, държани за търгуване
- Финансови активи на разположение за продажба.
Съгласно МСС 39 Всички финансови активи и финасови пасиви се признават в счетоводния баланс, а всички деривативни инструменти се отчитат задбалансово, тъй като според концепцията за историческата цена на печалбите и загубите от промяна на такива пера не се отчитат, докато не се реализират, което от своя страна би могло да доведе до умишлено невярно представяне на информацията във финансовите отчети. Като следстви е от това Комитета по международни счетоводни стандарти определя финансовите инструменти основно да се отчитат по справедлива стойност. След първоначалното им придобиване финансовите инструменти биват преоценявани.
Според противниците на справедливата стойност , тя не е подходящата оценка за всички финансовите инструменти в банките, като спордед тях тя е приложима, за тези които се държат за търгуване и за които има надеждни и леснодостъпни пазарни цени. Много от договорите за деривативи имат нулеви разходи в началото и отчитането по справедлива стойност е от решаващо значение, тъй като включва потенциалната им експозиция в отчетите. Така те стават "видими" за инвеститорите. Същевременно справедливата стойност е подвеждаща за инвеститорите по отношение на активите, които банката има намерение да задържи за дълъг период от време или до падеж, както и за пасивите, които ще бъдат уредени на падеж по номиналната им стойност. Такива са по-голямата част от кредитите и депозитите на търговските банки. Последващата оценка на подобни финансови инструменти по справедлива стойност и признаването на възникналите разлики като приход или разход засилва нестабилността на финансовите отчети. Моделът за отчитане на финансовите пасиви в МСС 39 поражда парадокса да се отчита приход, когато справедливата стойност на собствения дълг на банката се понижава в резултатна намаляване на нейната кредитоспособност. Обяснението е, че тя може да изкупи дълга си и да реализира печалба.
Някой автори изразяват съмнение във възможността справедливата стойност да бъде ползвана като мярка за оценяване. Те се аргументират с теоретичния и хипотетичен характер на подобна оценка, произтичащ от същността на категориите стойност и цена. От гледна точка на оценката, стойността трябва да се различава от цената, тъй като тя отразява становището на даден инвеститор по отношение на очакваната бъдеща възвръщаемост на активите. Има много мнения относно стойността на даден актив, тъй като има много потенциални инвеститори. Цената, от друга страна е резултат от сравнението между различните гледни точки. Цената е факт, а не становище. Справедливата стойност, напротив, е теоретичната цена, която Предприятието може да получи, ако реши да продаде активи или да уреди пасиви. Справедлива стойност е действително становище по хипотетичен факт и се отнасят към него като пазарна стойност, но това не я прави по-малко теоретична.
След промените от 2008г. в МСФО 7 банковите дружества са длъжни да въвеждат три йерархични нива за определяне на справедливата стойност, както и да направят допълнителни оповестявания за надежността на оценката по справедлива стойност. Проблем пред банковите институции е също и промяната на МСС 39 Финансови инструменти: представяне и оповестяване, според който при наличието на прекласифициране на финасов актив всички внедрени деривативи трябва да бъдат оценени и ако е необходимо, да бъдат отчитани отделно във финансовите отчети.
III. Емпирично изследване
За целите на курсовата работа са разгледани финансовите отчети на няколко банки за периода на 2012 година от годишната класация на фондация "Банки Инвесиции Пари". Основна цел на фондацията е да издига авторитета и доверието във финансовата система на България, като работи за максимална прозрачност и обективна оценка на постиженията в сектора. За сравнителна база са разгледани отчетите на групи банки от класификацията на " Най - добра банка 2012г.", като са взети под внимание трите банки на челни позиции. Банка ДСК ЕАД е създадена на 2 марти 1951 година в България, като централизирна депозитно-приемателна институция. От 1998г. е преобразувана на търговска банка, а от 2002г. БНБ предоставя на банката пълен банков лиценз, като от 26 януари 1999г. Софийски градкси съд регистрира ДСК като еднолично акционерно дружество със 100% участие на държавата.
Уникредит Булбанк АД е универсална българска банка, образувана от слуването на Булбанк АД, Еоч Ви Би Банк Биохим АД и банка Хеброс АД, извършено на 27 април 2007г., като банката притежава пълен банков лиценз за извършване на банкови операции.
Банка Пиреос България АД е търговка банка, предлагаща на свойте клиенти бакиране а дребно, корпоративно банкиране и инвестиционни банкови услуги.
С изключение на малки различия в позициите на оповестяванията се забелязва че като цяло оповестяванията в приложенията по отношение на финансовите инструменти, начина на образуване на справедливите им стойности, обезценка, компенсации и др са много сходнии почти идентични. Те са преставени достоверно и отговорно и в съответствие с Международните стандарти за финансовоотчитане. Във приложенията е посочена, че като база за оценка на деривативните финансови инструмети, финансовите активи и финансовите пасиви за търгуване, както и активите на разположение за продажба се оценяват по справедлива стойност. В отчетите за финансовото състояние финансовите инструменти са представени като финансови активи за търгуване, на разположение за продажба, държани до падеж и вземания от банки и други клиенти. Финансовите активи за търгуване и инвестиции, кредити и вземания, както и финансовите пасиви банките отчитат по амортизирна стойност на датата на уреждане, като тя представлява сумата, по която финансовия актив или пасив се оценява при първоначалното му признаване, минус погашенията по главницата, плус или минус кумулативната амортизация, като се използва ефективния лихвен процент за разликата между първоначално признатата сума и сумата на падежа минус разходите за обезценка.
При използването на справедливата стойност се използват борсовите цени на активния пазар за даден финансов инструмент, когато това е възможно. Пазара се счита за активен, когато борсовите цени са регулирани и лесно достъпни и представляват актуални и редовно осъществявани преки сделки. Ако пазарът е неактивен, то дружествата използват методи за оценка, които включват използване на скорошни преки сделки между информирани страни, съпоставка с текущата справедлива стойност, които са сходни по същество анализи на дисконтните парични потоци и др. Основна цел е да се създаде оценка възможно най - близка до тази, която участниците в пазара биха взели при определяне на цената. Като най-добрия показател за справедливата стойност на един финансов инструмент при първоначално признаване се посочва цената на сделката, което е справедливата стойност на даденото или полученето вложение.
В отчета на банка ДСК е посочено, че активите и дългите позиции се оценяват по цена "купува", а пасивите и късите позиции се оценяват по цена "продава". Дружеството отписва финансови активи, когато договорните права от паричните потоци от финансовия актив изтекат, или когато прехвърли правата оза получаване на договорните парични потоци от финансовия актив в транзакция, в която се прехвърлят всички съществени рискове и печалби от притежаването на финансовия актив. Финансови пасиви се отписват, когато договорните задължения на банката са изпълнени, отменени или изтекат. Банката има има законно право да компенсира признатите стойности при компенситане на финансови активии пасиви, като нетната стойност се отчита в отчета за финансово състояние.
И тритедружества извършва към всяка дата на изготвяне на финансовите отчети преглед за наличие на индикации за обезценка на финансовите активи, които не се отчитат в печалбата или загубата, като такава се извършва когато има обективно доказателство за нейната необходимост. Прави се преценка за необходимостта от обезценка на кредити и нвестиции до падеж на индивидуална и групова основа, като те се оценяват за специфична обезценка, а останалите се оценяват на портфейлна база.
Навлизането на някои нови стандарти, промени в стандарити и разяснения, одобрени за прилагане от ЕК , биха могли да се приложат по-рано, въперки че не са задължителни, като тези промени на МСФО не са били приложени по-рано в отчетите. През периода са насъпили следните промени :
- Промени в МСФО 7 - компенсиране на финансовите активи и пасиви най - късно от началната дата на първата финансова година, започваща на или след 1 януари 2013г. Банките не очакват промените да повлияят на финансовия отчет, тъй като не прилага компенсиране на свойте финансови пасиви и активи и няма споразумения за компенсиране.

- Промени в МСС 32 - компенциране на финасови активи и пасиви се прилага най-късно от началната дата на първата финансова година, започваща на или след 1 януари 2014г. Дружествата не очакват промените да повлияят на финансовия отчет, тъй като не прилагат компенсиране на свойте финансови пасиви и активи и няма споразумения за компенсиране или не очакват да има значителни промени.

- Ръководствата посочват също така и МСФО 9, който е приложим от 1 янари 2015г. и може да промени класификацията и оценката на финансовите инструменти.

Забелязва се спрямо изискванията на МСС 32 Финансови инструменти: оповестяване и предтавяне, че и трите банки са спазили нормите предписани в стандарта. В сравнеие с изследване взето от " Прилагана на МСС/МСФО в България: състояние и резултати" от Икономически университет Варна направено върху банковите дружества за периода от 2003г. до 2007г. се отчита много по стриктното спазване на Международните стандарти от страна на банковите институции, което се изразява в по-пълното и точно класифициране и оповестяване на финансовата информация спрямо техните финансови инструменти. Дружествата са обърнали по - голямо внимание на информацията, която оповестяват във финансовите си отчети по отношение на лихвите, дивидентите, загубите и печалвите, свързани с финансовите инструменти за разлика от предходните периоди, където информацията е частично оповестена, непълна или липсваща.
По отношение на МСФО 7 се наблюдава , че и трите банки имат оповестявания спрямо категориите финансови инструменти, категориите финансови активи и финансови пасиви, оповестяването на отписани финансови активи, оповестяването на справедливата стойност на финансовите активи и финансовите пасиви и естеството и степента на рисковете възникващи от финансовите инструменти.
В отчетите на Пиреос и Уникредит има оповестявания отностно деривативите и хеджирането, като ръководствата прилагат и определени таблици свързани с тях. Информация от този характер липсва в отчета на банка ДСК.
МСФО определя йерархията от техники за определянето на спрведливата стойност в зависимост от това дали входящите данни за тези техники са реални или относителни.
Ниво 1: включва активи и пасиви, оценени по справедлива стойност, определена от публично достъпни данни на открития пазар.
Ниво 2: включва активи и пасиви, оценени по справедлива стойност, определена не от публичнодостъпни данни на открития пазар, а от техники на оценка обединяващи параметри предоставени от сигурни източници (напр. Bloomberg).



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Финансови инструменти в контекста на МСС/МСФО 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.