Финансови инструменти в контекста на МСС/МСФО


Категория на документа: Счетоводство


Разработените МСС32 Финансови инструменти-оповестяване и представяне и МСС39 Финансови инструменти - признаване и оценяване налагат предприятието да оповестява информацията си, по начин който позволява на ползвателите на неговите финансови отчети да оценят значението на финансовите инструменти за неговото финансово състояние и резултатите от дейността, като тази информация трябва да бъде достоверна, надежна и съпоставима с както с тази за други предприятия, така и за отделните отчетни периоди на самото предприятие.
Съгласно дефиницията, дадена в т. 11 на МСС 32 Финансови инструменти: представяне, финансов инструмент е всеки договор, който поражда финансов актив за дадено предприятие и финансов пасив или капиталов инструмент за друго предприятие.
Финансов актив е всеки актив, който представлява:
(а) парични средства;
(б) капиталов инструмент на друго предприятие;
(в) договорно право да се получат парични средства или друг финансов актив от друго предприятие, т.е. вземане; или
(г) договорно право да се разменят финансови активи или финансови пасиви с друго предприятие при условия, които са потенциално благоприятни за предприятието, т.е. дериватив (производен финансов инструмент). Потенциално благоприятни са тези условия, при които предприятието очаква или възнамерява да реализира печалба при опериране с финансов инструмент;
(д) договор, който ще бъде или може да бъде уреден в собствени капиталови инструменти на емитента и е недериватив, за който предприятието е или може да бъде задължено да получи променлив брой от собствените капиталови инструменти на предприятието; или
(е) договор, който ще бъде или може да бъде уреден в собствени капиталови инструменти на емитента и е дериватив, който ще бъде или може да бъде уреден чрез размяна на фиксирана сума парични средства или друг финансов актив за фиксиран брой от собствените капиталови инструменти на предприятието.
Финансов пасив е всеки пасив, който представлява:
(а) договорно задължение да се предоставят парични средства или друг финансов актив на друго предприятие;
(б) договорно задължение да се разменят финансови активи или финансови пасиви с друго предприятие при условия, които са потенциално неблагоприятни за предприятието, т.е. дериватив (производен финансов инструмент). Потенциално неблагоприятни са тези условия, при които предприятието очаква или предполага, че ще реализира загуба при опериране с финансовия инструмент;
(в) договор, който ще бъде или може да бъде уреден в собствени капиталови инструменти на емитента и е недериватив, за който предприятиетое или може да бъде задължено да предостави променлив брой от собствените капиталови инструменти на предприятието; или
(г) договор, който ще бъде или може да бъде уреден в собствени капиталови инструменти на емитента и е дериватив, който ще бъде или може да бъде уреден чрез размяна на фиксирана сума парични средства или друг финансов актив за фиксиран брой от собствените капиталови инструменти на предприятието.
Капиталов инструмент е всеки договор, който доказва остатъчен дял от активите на дадено предприятие, след приспадането на всички негови пасиви. Следователно, капиталов инструмент са акциите, дяловете в дружества с ограничена отговорност и т.н.
Понякога за отчитащото се предприятие емитент е трудно да приложи дефинициите, за да определи дали финансов инструмент е капиталов инструмент или е финансов пасив. Предвид това, разпоредбите на т. 16 на МСС 32 Финансови инструменти: представяне съдържат конкретни критерии кога един финансов инструментът е капиталов инструмент, а именно само ако са изпълнени следните и две условия:
(а) Инструментът не включва договорно задължение да се предоставят парични средства или друг финансов актив на друго предприятие или да се разменят финансови активи или финансови пасиви с друго предприятие при условия, които са потенциално неблагоприятни за емитента.
(б) Ако инструментът ще бъде или може да бъде уреден в собствени капиталови инструменти на емитента, той е или недериватив, който не включва договорно задължение за емитента да предостави променлив брой от свои собствени капиталови инструменти, или дериватив, който ще бъде уреден от емитента само чрез размяна на фиксирана сума парични средства или друг финансов актив за фиксиран брой от неговите собствени капиталови инструменти.
1. Видове финансови активи и инструменти
Класифицирането на финансовите активи и инструменти се извършва спрямо целите на тяхното придобиване, а когато са част от портфейла на едно предприятие се класифицират според целите на общия портфейл.
Като първа класификация на видовете финансови инструмети те могат да се разделят на
* Основни - нетна инвестиция. Те са различните вземания, задължения, заеми, акции и облигации на предприятието

* Деривативи - производни финансови инструменти,
* Сложни (хибридни) финансови инструменти - те съдържат едновременно основен и производен финансов инструмент.
В зависимосто от целта на придобиване финансовите активи според МСС 39 те се разграничават на финансови инструменти в 4 групи, като дава дефиниции за всяка от тях.
* Финансови активи държани до настъпване на падеж - тези, които предприятието има намерение и възможност да запази до настъпването на падажа им, независимо дали се касае за межддинно или окончателно плащане. Те са предимно дългови ценни книжа и финансови инструменти, които имат фиксиран падеж. Имат фиксирана стойност на падежа. Типичен пример са някои видове облигации. Според намеренията на инвеститора се групират на краткосрочни и дългосточни, а първоначалната им оценка е по цена на придобиване.

* Кредити и вземания, възникнали първоначално в предприятието - това са финансови активи, създадени от предприятието чрез директно предоставяне на пари, стоки или услуги на дадени дебитори. Към групата се отнасят и придобитите облигации, държавни съкровищни бонове, полици и други дългови ценни книжа и финансови инструменти, както и привилегированите акции с опция за обратно изкупуване, ако са придобити директно от издателя, при условие че няма да се държат за търгуване или до настъпване на падеж.

* Финансови активи, отчитани по справедлива стойност в печалбата и загубата

* Финансови активи, държани за търгуване - за да се класифицира даден фин. инструмент като държан за търгуване , предприятието следва да има възможност и намерение да го продаде и обратно изкупи. Тези активи са придобити с цел получаване на печалба вследствие на колебания в цените или дилърския марж в краткосрочен период. Деривативите се отнасят в тази категория, ако не служат за хеджиране. Финансовите активи, държани за търгуване се държат от дружеството за краткосрочен период, поради които се отчитат по сметките от група 51 Краткосорчни финансови активи . Първоначалното им отчитане е по справедлива стойност,включваща покупната цена и всички съпътстващи разходи. а преоценката е по справедлива цена, която бива продажна цена, котировка на активен пазар.

* Финансови активи, отчитани по справедлива стойност в печалбата и загубата, определени като такива - в тази категория може да се включи всеки финансов инструмент, който се отчита по справедлива стойност и неговата обезценка да се отчита като финансови разходи и приходи. Веднъж отнесен актива в тази категория, повече не може да се отнесе в друга категория.

* Финансови активи, обявени за продажба.
Това са тези финансови активи, които не се отнасят към някоя от горните три групи. Те са предназначени за продажба в близко бъдеще. Тези финансови инструменти се отчитат по справедлива оценка, увеличена с разходите по сделката като такси на фондови борси, комиционни на агенти и брокери. Последващата оценка е по справедливата стойност, пазарна цена. Резултатът бива отразен в секцията на собствения капитал, т.е не се оказва влияние на печалбата/ загубата.
В българската литература финансовите инструменти много често се отъждествяват със общото наимеонование ценни книжа, които представляват прехвърляеми права или документи, материализиращи прехвърляеми права, които поради естеството си могат да бъдат предлагани публично. Ценните книжа могат да бъдат групирани по различен начин, като най -често се класифицират на: ценни книжа с фиксиран доход (чийто доход във всеки момент е известен), с променлив доход ( чийто доход варира взависимост от периодични решения) и хибридни ценни книжа (носят белезите на предходните два).

За организацията на счетоводното отчитане важно значение има подразделението на ценните книжа на :
* Капиталови - прехвърляеми права, материализиращи дял на собственост в капитала на на трети лица и/или участието в разпределението на печалбата на трети лица.
* Дългови - прехвърляеми права, възникнали вследствие на предоставени в заем парични средства или други активи с предварително определен или определяем доход.
* Компенсаторни - вид дългови ценни книжа, които се емитират по ред, определен в специален закон.
* Инвестиционни договори - при които клиентите предоставят парични средства или други имуществени права на специализирани инвестиционни предприятия, без да участват пряко в тяхното управление, с цел получаване на доход.
Дериватите са най-динамично развиващите се финансови инструменти. Първоначално те се използват предимно от крайни клиенти за застраховане от рискове .Постепенно дериватите се превръщат в независим инструмент за портфейлния мениджмънт и по-голяма част от търговията с тях е свързана със сделки между финансови институции. Деривате представляват финансови инструменти ,търгувани на борсата или извън нея. Дериватите включват търгуване на права или задължения основани на базовия продукт, но без пряко прехвърляне на собственост .Те се използват за хеджиране на риска или за смяна на плаващата норама н а възвръщаемост с фиксирана норма на възвръщаемост. Неговата цена е в пряка зависимост от стойността на една или на пакет от базови ценни книги, капиталови индекси ,кредитни инструменти стоки,други производни инструменти, установени чрез индекса на оценяване или със споразумение.
* Суапът е договорно задължение от форуърден тип за размяна на един тип паричен поток или актив за друг . Размяната става по предварително опрделено правило .
* Опцията е договор, който дава право на купувача, но не и задължението, да купи или продаде даден актив (суровини, ценни метали, акции, валути, индекси и т.н.) на дадена цена и с определен падеж.
* Фючърсния контракт е договорно споразумение за доставка на специфична стока или гаранция в някаквa бъдещa дата на текуща уговорена цена. Търговията с тези контракти е регулирана от различни стокови борси успоредно с традиционните селскостопански стоки.
* Форуърдният контракт е споразумение за бъдеща размяна на определено количество от един актив (инструмент)срещу друг инструмент ,като датата и курсът на размяната се определят при сключването на сделката.Датата на размяна трябва да бъде най-малко три дни напред.
1. Актуални проблеми свързани с МСС 32, МСС 39 и МСФО 7



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Финансови инструменти в контекста на МСС/МСФО 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.