Периодизация в развитието на счетоводството


Категория на документа: Счетоводство


 Периодизация в развитието на счетоводството

Счетоводството като практическа дейност възниква на определен етап от развитието на обществото с цел задоволяване на конкретни, практически потребности. Стоковата размяна, постоянното движение на стоките и непрекъснато разширяващата се стопанска дейност налагат появата на счетоводството като информационна и контролна система. Съвсем не е случаен факта, че първите книги по счетоводство са написани именно за счетоводството на търговските предприятия. Така в края на XVII и началото на XVIII век счетоводните способи и преди всичко способът на двойното записване намират широко приложение в различните отрасли на националната икономика, като промишлеността, търговията, селското стопанство и др. Така по естествен път в средата на XIX век възниква двойното счетоводство, което и до днес намира широко приложение в предприятията в различните отрасли на националната икономика. Обикновено се приема, че съществуват четири периода в развитието на счетоводството като наука и практическа дейност. 1 - ви - от момента на възникване на стоково-паричните отношения до края на XVIII век. 2- ри от началото до края на XIX век, 3 - ти - от края на XIX и първата половина на XX век и 4 - ти - от края на първата половина на XX век до наши дни

Характерно за първия период е появата на различни способи за регистрация на стопанските факти, явления и процеси. От своя страна той може да се раздели на два подетапа:

Инвентарен - от момента на възникване на счетоводството до края на XIII век. На този етап обект на отчитане са предимно стоките, оборудването и паричните средства. Използват се предимно натурални измерители. Паричните средства се отчитат като отделен отчетен обект, а не толкова като мярка на стойността. Стоките се отчитат предимно в натурални измерители, в зависимост от тяхното тегло, дължина или обем, паричните средства (монетите) по броя на монетите от всеки вид.

Интегрален - от края на XIII до края на XVII век. За този етап е характерно постепенното преминаване към използването на паричния измерител. Първоначално разнообразните монети са се преизчислявали с помощта на определени коефициенти към най-разпространената на съответната територия монета (валута), а впоследствие стоките започват да се отчитат освен в натурален и в стойностен измерител, т.е парите започват да изпълняват функциите на мярка на стойността. От този момент нататък постепенно се преминава към количествено (с помощта на натурални измерители) и стойностно отчитане на стоките. При стойностното отчитане на стоките се прилагат два вида цени - цената на придобиване и продажната цена.

Синтетичен - от края на XVII до началото на XIX век. На този етап се появяват значителен брой отчетни обекти, значително нараства обема на осъществяваната стопанска дейност, възниква необходимостта от организиране на отделно синтетично и аналитично отчитане. Започват да се появяват наченки на анализиране на стопанската дейност на база на създаваната по счетоводен път информация.

Вторият период в развитието на счетоводството се характеризира с революционни преобразования в областта на производството и стоково-паричните отношения, поява на нови и разнообразно форми на търговия, значително разширяване обема на осъществяваната стопанска дейност, развитие на банковото дело в световен мащаб. Всичко това оказва съществено влияние върху развитието на счетоводството като информационна система.

Развитието на промишленото производство и все повече разширяващата се търговска дейност предопределя появата на нови и непознати до момента форми на финансиране на стопанската дейност, Наред с традиционните форми на финансиране, каквито са банковото кредитиране и лихварството възниква и се развива акционерната форма на собственост. Появата на акционерните дружества представлява съвременна форма а набиране на финансови ресурси от страна на акционерите, която се съпътства и с не малка доза риск за съответните капиталовложители. Постепенно възниква и започва да се развива капиталовия пазар, , което е свързано и с първите финансови скандали и банкрута на множество акционерни предприятия. Всичко това налага и необходимостта от регулиране на счетоводството и появата на първите правила относно това по какъв начин следва да се води счетоводството на предприятията. Така постепенно възниква необходимостта от регулиране на счетоводството като практическа дейност и появата на първите нормативни актове, регламентиращи счетоводството на предприятието.

През този период възникват и първите добре оформени книги по счетоводство, по-голямата част от които имат характер на практическо ръководство по счетоводство и описват една или друга счетоводна форма, посредством която става възможно счетоводното отразяване на извършените от търговеца стопански операции. През този период възникват и т. нар. счетоводни теории или направления в счетоводството: юридическо във Франция, икономическо (материалистическо) в Италия и камерално в Германия.

Този период също може да бъде разделен на подпериоди

Методологически - първата половина на XIX век. През този подпериод постепенно се стига до идеята, че отделните отчетни обекти не възникват сами по себе си, а са резултат от осъществяваната стопанска дейност.

Колационен - средата на XIX век. На този етап се търсят възможности за осъществяването на контрол върху счетоводните записвания. Един от възможните варианти за осъществяването на подобен контрол е т. наречения линеен способ на записване по сметките, т.е отразяването на взаимосвързаните стопански факти, явления и процеси на един ред в счетоводните регистри. Например в лявата част на регистъра се записва постъплението (доставката) на материали и стоки, а в дясната част на регистъра (на същия ред) се посочва кога задълженията към съответните доставчици са изплатени.

Механически - края на XIX век. Този подпериод се нарича механически защото е свързан с появата на първите устройства за механизиране на отчетния процес, каквито са касовите апарати. По този начин се създават условия за улесняване на процеса по събирането и обработването на счетоводната информация. Впоследствие техническите средства се използват и за осъществяването на контрол върху дейността на материалноотговорните лица и за опростяване на счетоводните записвания.

Третият период в развитието на счетоводството е периодът в който се поставят научните основи в развитието на счетоводството. През този период усилията на по-голяма част от авторите са насочени към изясняване на теоретичните основи на счетоводството и установяване на неговия предмет.

Един от първите счетоведи, който се опитва да изясни теоретическата същност на счетоводството е Франческо Вилла (1801 - 1884). Според посочения автор счетоводството като наука представлява съвкупност от икономически знания, насочени към изясняване на начина на водене на търговските книги. Целта на счетоводството е осъществяването на контрол върху стопанските средства и отчитане на приходите и разходите на предприятието, реализирани в хода на осъществяваната стопанска дейност.

Д. Маса счита че счетоводството е част от науката за стопанското управление. Целта на счетоводството е счетоводно отразяване на извършените стопански операции и класифицирането им по едни или други признаци, като по този начин се получава информация, необходима на управляващите за вземането на едни или други решения

Известният италиански специалист Джузепе Чербони (1827-1917) разглежда счетоводството като съвкупност от четири основни части.

1. Изследване на осъществяващите се стопански операции, извършвани в рамките на предприятието с цел изучаване на закономерностите, които предопределят развитието на предприятието;

2. Изучаване структурата на предприятието и организацията на работа в него;

3.Изучаване на приложната математика с цел резултатите от осъществяваната стопанска дейност да могат да бъдат представени в цифрово изражение.

4. Изучаване на логисимографията, като метод или съвкупност от действия посредством които извършените стопански операции се разглеждат в тяхната взаимна връзка и зависимост като по този начин може да се изследва взаимната връзка и зависимост между отделните отчетни обекти.

Ф. Беста (1845-1923 разглежда счетоводството като съвкупност от действия, позволяващи осъществяването на контрол върху стопанската дейност.

Известният представител на немската счетоводна школа професор И. Шрот разглежда счетоводството като наука, посредством което се осъществява систематическа регистрация на протеклите стопански факти, явления и събития и осъществяването на контрол върху стопанската дейност.

Четвъртият период в развитието н счетоводството следва да бъде разделен на два подпериода.

Първият подпериод - до средата на XX век се характеризира с разработването на принципите за оценка на активите и пасивите, нормативно регулиране на счетоводството, възникването на националните счетоводни системи на отделните страни и др.

Вторият подпериод - от средата на XX век до наши дни се характеризира с развитието на счетоводството в условията на интернационализация и глобализация на икономиката, доминиращата роля на англо-американската счетоводна система и свързаните с нея стандарти и регулировки.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Периодизация в развитието на счетоводството 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.