Отчитане на разходите в бюджетните предприятия


Категория на документа: Счетоводство



-болниците са прекалено много, но за сметка на това са държавни и с остаряло оборудване - тези проблеми изглеждат далеч един от друг, но на практика те са взаимосвързани. Държавната собственост върху болниците не им дава възможност да инвестират средства в обновяване тъй като те нямат достъп до капиталовия пазар. Държавата, като собственик на болниците, не може да отдели средства за инвестиции във всички, нито допуска други инвеститори в тях.

-въпреки че болниците формално са автономни институции , регистрирани по търговския закон, те всъщност нямат свобода да определят цените, по които продават услугите си. Това е класически пример за таван върху цените, който поражда дефицит , който от своя страна води до корупция и черен пазар.

Анализът на последните проблеми в задължителното здравно осигуряване, показа два основни дефекта. От технологична гледна точка става въпрос за недоразвитите информационни системи на НОИ (НАП) и НЗОК. На второ място можем да посочим, че действуващият Закон за здравното осигуряване не успява да регулира с адекватна бързина многообразието на обществените отношения, тъй като не предвижда никакви механизми за влизане и излизане от системата на здравното осигуряване. На практика българските граждани влизат в системата с раждането си и излизат дефинитивно от нея при неплатени три здравноосигурителни вноски. Именно към развитие на системата на здравното осигуряване трябва да се насочат обсъжданията, усилията и законодателните инициативи на Министерския съвет, чрез които да се намери баланс между възприетия принцип на солидарността и действителната практика. Като се анализират съвременните практики за финансиране на здравеопазването в чужбина може да се намерят посоките, в които да серазвива то у нас:
- усъвършенстване на системата на задължителното здравното осигуряване. Това включва и постепенно увеличаване на здравноосигурителните вноски на гражданите, но то не бива да е изпреварващо по отношение на общото увеличаване на благосъстоянието.
- развитие на механизмите на споделеното финансово участие на пациентите в опазването и възстановяването на тяхното здраве. Трябва да се използват и двата известни механизма. Преди всичко това е механизмът на допълнителното здравно застраховане и осигуряване. То трябва да стане този начин, който ще ни позволи "луксозните" здравни услуги.
- развитие на бюджетно финансиране,то може да бъде определено като необходимият и единствен буфер, който не позволява сътресенията в здравното осигуряване да се развият като криза.

Усилията да се създаде в България "пазарна медицина" систематично ограничаваше ролята на държавата, като защитник на правата на пациентите в болничната помощ и особено в доболничната помощ. В резултат, понастоящем реалните контролни функции на държавата върху лечебните заведения се основават главно на договорите им за бюджетно субсидиране.

Практиката на доболничното здравеопазване показва, че то не работи там, където няма финансова изгода - в труднодостъпните и бедни райони на страната,липсата на механизми на бюджетно финансиране на доболнична помощ в тези райони на практика ограничава хората от лесен достъп до медицинска помощ. Въвеждането на пазарни механизми за заплащане на медицински услуги в системата на доболничната помощ може да се смята за утвърден, но не безконфликтен модел. Не е решен най-важният въпрос на доболничната помощ ,който е безпроблемния достъп до медицинска помощ за всички граждани на страната. Усилията на Министерството на здравеопазването и на НЗОК да се подобри доболничната помощ дават резултат, но трябва да се мисли както за укрепване на административния капацитет на тези институции, така и за нови организационни форми на доболничната медицина.

Успоредно с развитието на организационните форми на доболничната помощ трябва да се помисли и за по-тясно обвързване на заплащането на личните лекари с качеството на извършваната от тях дейност. От гледната точка на държавата най-важният въпрос е как да се гарантират правата на гражданите (пациентите), разбирани основно като качество на диагностично-лечебния процес. Механизмите за постигане на тази цел са различни. На първо място, това са постоянните грижи на държавата към образователния процес. На второ място е развитието и усъвършенствуването на акредитационния процес в лечебните заведения, като основна форма за защита на правата на пациентите от страна на държавата. Държавата би трябвало максимално да стимулира участието на пациентски организации както при взимането на общи решения за системата, например при изготвянето на НРД, така и при защита на индивидуални права на пациента в конкретни случаи.

Задълбочаващите се проблеми в здравния сектор у нас сочат, че здравната реформа се е отклонила от оптималните решения.Време е от диагностика на проблемите в здравеопазването у нас да се премине към активно лечение чрез по-смели структурни мерки.Съществуват няколко неотложни предизвителства, към които трябва да бъдат фокусирани усилията в краткосрочен и средносрочен план:
- да се завърши програмата за преструктуриране на доболничния сектор
- държавната политика и регулации в сферата на доставката на лекарства и медикаменти трябва да бъде изцяло преоценена и преструктурирана
- най-неотложните проблеми произтичат от безизходицата в болничния сектор.Болничното финансиране все още е далеч от оптималното, като средствата изплащани от НЗОК, отразяват в по-голяма степен избора и капацитета на доставчиците вместо реалното търсене на болнични услуги и от здравноосигурените лица , и още по-малко реалната им стойност
- необходимо е да се преосмислят ролята и отговорностите на частния сектор в предоставянето на здравни услуги и същността на публично-частното партнъорство в тази сфера

Накракто от казаното дотук може да се опишат следните проблеми в здравеопазването на Република България :

- Недофинансирането на здравната система

- Кадрови дефицит на педиатри, патологоанатоми, анестезиолози, онколози, медицински сестри и други специалисти

- Оголването на селата откъм лекари;

- Лошо качество на обслужване, текучеството и ниската квалификация и дори примативизмът на много от лекарите както в "Спешна помощ" така и в другите структури

- Липсата на синхрон между институциите в здравеопазването дължащо се най-вече на противоречията, съществуващи в нормативните документи на всяка една от тези институции.Всяка от четирите институции издава определени документи, заповеди, наредби и правилници, в които често има несъответствия и дори противоречия. Противоречия възникват и заради чисто субективни взаимоотношения между отделните институции и представители на организациите.

Необходимо е да се осъществи диалог между институциите и всички да вземат отношение по проблемите , да ги обсъдят и да постигнат консенсус. Основните цели за след поне 5 -10 години са в България да е постигнат така необходимия синхрон между институциите, да се постигне високо качество в здравеопазването, достъп на пациентите до него, удовлетвореност на всички работещи в сферата на здравеопазването, да има удовлетвореност от заплащането за положения труд. но за да се постигнат трябва да има добри намерения, силно желание и хора, които мислят здравнополитически, без да изхождат от тяснопартийни и лични интереси.
1.2 Организационно-правни аспекти в лечебните заведения

Здравното обслужване в Република България се извършва от здравни заведения, регламентирани в Закона за здравето11 и в Закона за лечебните заведения12.Те по смисала на тези закони са хигиенно- eпидемиологични инспекции, национални центрове за опазване на общественото здраве,амбулаторно- поликлинични заведения, болнични заведения, санаторно-курортни и лечебно - оздравителни заведения до преобразуването, закриването или ликвидирането им по реда на Закона за лечебните заведения.Относто правната рамка в лечебните заведения имат отношение и Закона за здравното осигуряване13, Закона за съсловните организации на лекари и стоматолози14 и приетите подзаконови нормативни актове. Лечебните заведения се създават15 по Търговския закон или по Закона за кооперациите и като дружества по законодателството на държава - членка на Европейския съюз, или на държава, страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, при спазване изискванията на този закон.Съобразно тези закони се създадени всички лечебни заведения без Центровете за спешна медицинска помощ, центровете за трансфузионна хематология, лечебните заведения за стационарна психиатрична помощ, домовете за медикосоциални грижи, в които се осъществяват медицинско наблюдение и специфични грижи за деца, както и лечебните заведения към Министерския съвет, Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Министерството на правосъдието и Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията се създават от държавата. Лечебни заведения за стационарна психиатрична помощ могат да се създават и от други лица. Домове за медикосоциални грижи се създават от общините и други юридически лица.16 Лечебните заведения за стационарна психиатрична помощ могат да предоставят социални услуги по реда на Закона за социалното подпомагане. Директорите на лечебните заведения предоставят на министъра на здравеопазването информация за медицинските дейности и разходваните ресурси и анализ на дейността на лечебните заведения по ред, определен от съответния министър и министъра на здравеопазването. Лечебните заведения осъществяват дейността си само след получаване на разрешение или извършване на регистрация по регламентиран ред. Те оказват извънболнична и болнична помощ. Равнопоставени са независимо от собствеността им и Медицинската дейност на всяко от тях подлежи на контрол.

Те се създават от държавата, от общините и от други юридически и физически лица.Законът за лечебните заведения предвижда най-общо три големи групи лечебни заведения, съобразно извършваната медицинска дейност, а именно:лечебни заведения за извънболнична помощ, лечебни заведения за болничнапомощ и една трета група лечебни заведения, притежаващи определена специфика и особености (хосписи, домове за медико-социални грижи,диспансери и пр.) Всяка една структура, уредена като вид лечебно заведение има своите правни особености, както от гледна точка на извършваната медицинска дейност, така и по отношение на търговскоправния и административноправен режим на създаване и управление. Именно тези особености оказват значение при определяне на организационната форма под която ще действа лечебното заведение , физическо лица, кооперация или търговско дружество, както и вида на самото търговско дружество. За учредяването на лечебно заведение е необходимо кумулативното изпълнение на съответните изисквания, валидни за учредяване на кооперация по Закона за кооперациите, респективно търговец, търговско дружество по Търговския закон и наличие на регистрация или разрешение за дейност съгласно Закона за лечебните заведения. Видът на лечебното заведение има значение при административно-правния режим на създаването му. Законът за лечебните заведения предвижда регистрационен и разрешителен режим за създаване на лечебните заведения. Регистрират се лечебните заведения за извънболнична помощ и хосписите. Регистрацията се извършва в съответния районен център по здравеопазване, на чиято територия се намира лечебното заведение.На разрешение подлежи осъществяването на дейността на лечебните заведения за болнична помощ, диспансерите и домовете за медико-социални грижи. Разрешението се издава от Министъра на здравеопазването.Наред с регистрационния и разрешителен режим, Законът за лечебните заведения, въвежда и режим на акредитация. Той се отнася по принцип само за лечебните заведения за болнична помощ, по изключение се предвижда и за диагностично-консултативните центрове. Акредитацията представлява административен режим за предварителен, текущ и последващ контрол на държавата върху качеството на медицинската дейност и образователната дейност в лечебните заведения. Акредитацията се извършва от специализирана комисия към Министерство на здравеопазването.

Източници за финансиране на лечебните заведения са: Националната здравноосигурителна каса, републиканският и общинските бюджети, доброволни здравноосигурителни фондове, дарения от местни и чуждестранни юридически и физически лица. Съгласно Закона за лечебните заведения, приходите на лечебното заведение се формират чрез постъпления от договори за оказана медицинска помощ, директни плащания от физически и юридически лица, плащания, направени по реда на Закона за здравното осигурявяне, възстановяване на направени разходи от трета страна, целеви субсидии от републиканския бюджет, когато това е предвидено в Закона за републиканския бюджет, целеви субсидии от общинските бюджети, когато това е предвидено в тях, отдаване под наем на оборудване, помещения и площи, дарения, завещания, помощи.В случаите, когато медицинските услуги не се оказват по договор с Националната здравноосигурителна каса, лечебните заведения предоставят медицински услуги срещу формирана цена. Разходите на лечебните заведения за болнична помощ за извършване на съдебномедицински експертизи и свързания с тях медицински транспорт се заплащат със средства от бюджета на съдебната власт17.

Закриването на лечебните заведени от чл.5 ал.1 от Закона за лечебните заведения се извършва с акт на Министерски съвет по предложение на Министъра на здравеопазването, след направено искане от съответния общински съвет. Условията и реда за ликвидация на тези лечебни заведения се определят с наредба на Министерския съвет. Прекратяването и ликвидацията на лечебно заведение ,търговско дружество или кооперация, се извършва при условията и по реда, предвидени в Търговския закон.По отношение на ликвидацията, Законът за лечебните заведения въвежда някои допълнителни специфични изисквания, свързани с особеностите на дейността на лечебните заведения, някой от които са: срокът на ликвидация не може да бъде по-дълъг от 18 месеца, ликвидаторите на лечебните заведения за болнична помощ са най-малко трима, от които поне един е с висше образование по медицина и пр.

Ако разгледаме страните от ЕС можем да установим някои различия в тяхната и нашата правна уредба по отношение на лечебните заведения.Така например във Франция, Великобритания, Германия, Поругалия, Швеция основен подход при регулиране на правната уредба на лечебните заведения е инкорпорирането й в общ закон за здравеопазването. Причина за включването на уредбата за здравните заведения в законите за здравеопазването е интегрирането на същите в единната национална здравна система. Друг подход в законодателното третиране на лечебните заведения е извеждането на тази материята в специален закон, отделно от съществуващата обща уредба за здравеопазването. Такива специални закони са възприети в законодателствата на Австрия, Ирландия, Белгия, Италия, Люксембург. Режимът на учредяване на лечебните заведения в посочените до тук европейски страни е установен в две основни разновидности съобразно особеностите на акта на учредяване и органът, който го издава.Във Великобритания, Франция и Ирландия лечебнте заведения се учредяват със заповед или решение на органа на изпълнителната власт, компетентен в областта на здравеопазването,Министъра на здравеопазването във Франция и Ирландия или държавния секретар във Великобритания. Заповедта е индивидуален административен акт, чието съдържание се определя еднолично от издаващия орган. В нея се посочва изрично кръгът от здравни услуги, които юридическото лице е оправомощено да извършва, условията за финансиране и режимът на отчитане, броят на лицата, назначени в лечебното заведение, условията за тяхното назначаване и размерът на възнаграждението им. В процедурата по учредяване в много случаи са предвидени задължителни консултации с Националните здравни тръстове, местните здравни власти във Великобритания, с комитетите за здравна и социална организация във Франция. Резултатите от консултативната процедура се докладват на компетентния орган, който на базата на тях издава или отказва издаването на заповед (решение) за учредяване. Аналогична процедура е предвидена и при изменение или отмяна на учредителния акт. Другият подход при учредяване на здравните заведения, наблюдаван в законодателствата на Белгия, Испания, Италия, е т. нар. акредитационна(разрешителна) процедура, при която компетентният здравен орган в случая Министерство на здравеопазването дава разрешение за извършване на определени здравни услуги при точно фиксирани условия. Те се определят еднолично от Министъра на здравеопазването или се съдържат в подзаконовите актове. В повечето случаи се свеждат до:
-наличие на финансов план на лечебното заведение;
-осигуряване на външен контрол за качеството на здравното обслужване;
-осигуряване на финансова прозрачност на дейността на юридическото лице.

Европейските закони правят съществена разлика между лицата, които директно доставят здравно обслужване и тези, които действат като"комисионери". Компетентността на юридическото лице в тази връзка е фиксирана в заповедта, респ. разрешението за учредяване. Нормативните актове уреждат и правомощията на лицата във връзка с осъществяване на странична дейност. Принципно е разрешено придобиването на земя,сключването на договори и получаването на дарения с цел подпомогане на основната им дейност.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Отчитане на разходите в бюджетните предприятия 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.