Отчитане на разходите и приходите в селскостопанската дейност


Категория на документа: Счетоводство


ОТЧИТАНЕ НА РАЗХОДИТЕ И ПРИХОДИТЕ В СЕЛСКОСТОПАНСКАТА ДЕЙНОСТ

1.Особености на селскостопанската дейност и влиянието им върху отчитането на разходите и калкулирането на себестойността на продукцията

Селскостопанска е дейността, чрез която се управляват биологичните активи и тяхната биологична трансформация в селскостопанска продукция, с цел те да бъдат продадени, преработени или използвани в нея.

Голяма част от особеностите на селскостопанската дейност са свързани с технологията на производствения процес. Без да се изследват поотделно двата подотрасъла - рстениевъдство и жиотновъдство, особеностите на селскостопанското производство и тяхното влияние върху отчитането на разходите и калкулирането на себестойността на продукцията, могат да се представят обобщено по следния начин:

1. Голяма зависимост на селскостопанското производство и най-вече на растениевъдството, от природните условия /градушка, измръзване, наводнение, пожар и др./. Тези събития могат да се проявят през различни периоди от времето на отглеждане на отделните култури и в зависимост от това загубите ще обхващат различен размер от производствените разходи, според фазата, в която се намира процесът на отглеждане на културата. Възможността от настъпване на стихийни бедствия изисква подходяща организация на счетоводното отчитане на загубите от тях. Възможни са следните случаи:

а/ Частично унищожаване на растенията от засегнатата култура, когато разредените растения се оставят за доотглеждане. В този случай частта от направените разходи до момента на стихийното бедствие, съответствуваща на процента на унищожените растения, намалена със застрахователното обезщетение, се отразява за сметка на текущия финансов резултат.

б/ Пълно унищожаване на съответната култура от стихйното бедствие, когато върху освободената площ не се засява нова култура. В този случай цялата сума на отчетените разходи за отглеждането до деня на погиването, намалена със застрахователното обезщетение, се отчита за сметка на текущия финансов резултат.

в/ Пълно унищожаване на съответната култура, когато върху освободената площ се засява нова култура. В този случай отчетените до деня на погиването разходи се разделят на неповтарящи се разходи /разходи, свързани с есенна дълбока оран, наторяване на почвата и др./ и повтарящи се разходи /разходи за засяване, разходи за борба с вредители и др./. Неповтарящите се разходи се включват в себестойността на новозасятата култура. Повтарящите се разходи са за сметка на текущия финансов резултат.

2. Голям относителен дял на вътрешно производственото потребление /използване на семена собствено производство /при зърнените култури/, посадъчен материал от парниково производство за нуждите на зеленчукопроизводството, фураж от растениевъдството за нуждите на животновъдството и т.н./. Отделното отчитане на разходите с характер на вътрешнопроизводствено потребление от така наречените разходи за "купени" материални запаси и улуги има значение преди всичко за управленското счетоводство. За целта се предлагат два начина/подхода/ на отчитне: Чрез самостоятелна сметка от група 61 Разходи за дейността, с/ка 619 Вътрешен оборот1. Този вариант е използуван по-нататък в текста.Чрез обособяването на аналитична сметка към с/ка 611 Разходи за основната дейност.2

В зависимост от вида и съдържанието на разработената счетоводна политика, селскостопанското предприятие ще използва и конкретен вариант за отчитане на разходите с характер на вътрешен оборот. Независимо от възприетия вариант, сметката за отчитане на вътрешния оборот ще се дебитира при потребление на продукция от собствено производство и ще се кредитира при отразяване на разходите с характер на вътрешно потребление по направление. В края на отчетния период сметката за отчитане на вътрешния оборот остава без салдо.

3. Наличие на голям обем разпределяеми разходи, свързани от една страна с общи работи и мероприятия и силно изразена комплексност на произвежданите продукти от една култура, респ. група животни, от друга страна. Например : От културата лен се добиват лен стъбло и лен семе, от културата пипер - плод и семе, от културата тютюн - семе и листа, в овцевъдството - мляко, вълна и приплоди и прираст и т. н. Общите работи и мероприятия се подразделят на :

- Общи работи за няколко култури върху незасети площи /дълбока оран, наторяване, брануване и др./

- Общи работи за няколко култури върху засети площи /наторяване със селскостопанска авиация и др./.

- Общи работи за различни калкулационни периоди /засяване на многогодишни култури, усвояване на нови земи и др./

- Общи работи за няколко продукта.

Наличието на общи разходи изисква подходяща база за разпределението им. За целта могат да се използуват следните бази: Общите разходи за няколко култури се разпределят на база физическите декари, заети от всяка култура; Разходите за няколко калкулационни периода се разпределят на база полезния ефект /например: разходите за наторяване в съотношение 3:2:1, или по равни части за всеки период/; Общите разходи за няколко продукта се разпределят на база справедливата стойност на всеки продукт в общата справедлива стойност на продукцията или на база предварително изработени коефициенти.

4. При много култури, респ. група животни, успоредно с основните продукти се получава и допълнителна продукция. Обект на калкулиране в селскостопанските предприятия е само основната продукция. Независимо от това допълнителната продукция трябва да бъде оценена и в стойността й да бъдат включени част от произодствените разходи. Това може да се извърши по един от следните начини:

- Чрез предварително определен процент от разходите по отглеждането на съответната култура или група животни;

- Чрез приравняване на допълнителната продукция към основната продукция в определено съотношение - например: 5 килограма слама = 1 килограм зърно;

- Стойността на допълнителната продукция да се формира само от разходите по прибирането;

- Оценяване на допълнителната продукция по нетна реализуема стойност. Този начин намира най-голямо приложение в практикта на селскостопанските предприятия.

5. Необходимост от допълнителна обработка /изсушаване, почистване, сортиране и т.н. на добитата продукция/. Технологията на селскостопанското производство е такава, че не винаги първично получената продукция отговаря на изискванията на установените стандарти. Налага се тя да бъде дообработена. В зависимост от сключените договори, дообработката може да се извърши и от купувача /в този случай се извършва бонификация на продадената продукция/. Дообработката на продукцията от предприятието-производител обикновено се извършва на специално създадена за целта зърноплощадка.

За счетоводното отчитане на разходите на зърноплощадката е необходимо да се обособи специална аналитична сметка към сметка 611 Разходи за основна дейност или към с/ка 612 Разходи за спомагателна дейност. Текущо през периода сметката се дебитира с извършените разходи, а се кредитира в края на отчетния период след разпределението на разходите от зърноплощадката и отразяването им по преднзначение. /Когато през площадката за дообработка е преминала продукцията на няколко култури, се налага общите разходи за дейността на зърноплощадката да се разпределят между видовете култури, пропорционално на предварително избрана от предприятието база/.

6. Наличието на растениевъдни производства, чиято продукция изисква допълнителна обработка /изсушаване, почистване, оронване и т.н./ изисква разграничаването на времето и мястото, докъдето разходите ще се включват в технологичните разходи за отглеждане на съответната култура. В практиката се е наложило следното:

При зърнените култури /пшеница, ечемик, ръж и др./, както и при някои технически култури /слънчоглед, соя и др/ технологичните разходи по отглеждането включват и разходи за сушене, почистване, сортиране и др.

При плодовете и зеленчуците - включват се и разходите за процедури на манипулационните пунктове при хранилищата.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Отчитане на разходите и приходите в селскостопанската дейност 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.