Лекции по финансово счетоводство


Категория на документа: Счетоводство


ТЕМА 1
СЧЕТОВОДНО ОТЧИТАНЕ НА КАПИТАЛИТЕ НА ПРЕДПРИЯТИЕТО
А. ВЪВЕДЕНИЕ В УЧЕБНАТА ТЕМА

Учебната тема “Счетоводно отчитане на капиталите на предприятието” запознава със същността на капитала като счетоводно понятие и категория, видовете капитал и начина на тяхното счетоводно отчитане. След запознаване с учебното съдържание ще можете да:
• различавате капитала като обект на счетоводно отчитане;
• осчетоводявате стопанските операции, свързани с формирането на основния капитал и негово изменение;
• да създавате счетоводна информация за привлечения капитал.
Темата включва следните основни въпроса:
1. Характеристика на капитала като обект на счетоводно отчитане
2. Счетоводно отчитане на основния капитал на предприятието
3. Счетоводно отчитане на резервите на предприятието
4. Счетоводно отчитане на финансовите резултати на предприятието
5. Счетоводно отчитане на получените заеми
Б. СЪДЪРЖАНИЕ НА УЧЕБНАТА ТЕМА
1. Характеристика на капитала като обект на счетоводно отчитане
Капиталът е понятие от латински произход. То води началото си от думата „capitalis” – главен. С течение на времето придобива значение на главно имущество и постепенно се утвърждава като икономическо понятие и категория. За него и същността му в икономическата теория са разработени множество концепции.
Като водещо в икономическата мисъл се приема разбирането на Карл Маркс. Според него капиталът е обществено отношение, приело вещна форма. Вещите стават капитал само ако са носители на определени производствени отношения, т.е. носят принадена стойност. Именно това присъщо само на капитала качество намира отражение в счетоводството и го извежда като обект на счетоводно отчитане. В такъв аспект, капиталът се определя като „паричен израз на стойността на вложените в предприятието активи”[1]. Неговата същност се допълва от изведените за него в Общите положения за изготвяне и представяне на финансовите отчети към Международните стандарти за финансово отчитане (т.102 – 110) концепции – финансова и физическа. Според финансовата концепция за капитала, той изразява инвестираната покупателна способност на предприятието. В такъв смисъл нетните активи или собствения капитал на предприятието се използват като негов синоним. Физическата концепция (нар. още материална) разглежда капитала като производствената мощ (капацитет) на предприятието. Чрез него се показва оперативната способност на предприятието.Концепциите за капитала в зависимост от начина на определяне (оценяване) на печалбата се използват за извеждане на концепции за поддържане на капитала. Като основен принцип за прилагането им се счита, че предприятието е поддържало капитала си, ако в края на периода има толкова капитал колкото е имало в началото.В Общите положения за изготвяне и представяне на финансовите отчети към Международните стандарти за финансово отчитане са изведени две концепции: за финансово поддържане на капитала и за физическо поддържане на капитала. Печалбата при финансовото поддържане на капитала печалбата се определя като увеличението на номиналният паричен капитал през периода. При тази концепция печалба се заработва само ако паричната сума на нетните активи в края на периода надвишава паричната сума на нетните активи в края на периода след приспадане на всякакви разпределения към и вноски на собствениците през периода.При физическата концепция за поддържане на капитала печалбата е увеличението в оперативната способност през периода. Или предприятието заработва печалба само ако физическия производствен капацитет на предприятието (или на ресурсите необходими за постигането на този капацитет) в края на периода надвишаващ неговите стойности в началото на периода след приспадане на всякакви разпределения към и вноски от собственици. Капиталът в счетоводството се разглежда като източник на имуществото на предприятието. В зависимост от произхода му се разграничават два вида капитал – собствен капитал и привлечен капитал.Собственият капитал е паричната равностойност на собствените на предприятието (нетни) активи. Това е онова имущество, което предприятието притежава, използва и владее. Собственият капитал е остатъчната стойност на активите след приспадане пасивите на предприятието[2]. Тази величина се извежда от балансовото равенство:
Активи = Собствен капитал + Пасиви
Собствен капитал = Активи – Пасиви
Собственият капитал при неговото първоначално формиране е само основен капитал, в процеса на функциониране на предприятието в него се включват и следните елементи: резерви (резервен капитал), финансови резултати (финансов капитал) и допълнителен капитал. Привлеченият капитал е стойностен израз на задълженията на предприятието. Той представя в паричен вид имуществото, придобито с чужди, привлечени средства. В счетоводството е възприето да се обозначава с понятието пасиви. Пасивите са задължения на предприятието, които са произтекли от минали събития и чието уреждане предполага намаляване на ресурсите на предприятието. Те може да са под формата на заеми, задължения или финансирания. В настоящото изложение вниманието ще бъде насочено единствено към заемите, задълженията и финнасиранията ще бъдат разгледани съответно в тема VІІ Отчитане на разчетните взаимоотношения и тема ІХ Счетоводно отчитане на резултатите от дейността.
2. Счетоводно отчитане на основния капитал на предприятието
Основният капитал е стойностен израз на имуществото, с което предприятието започва дейността си. Той е относително постоянна величина, която e израз на стойността на направените дялови вноски на собствениците. Особеност е, че се посочва с пълния си размер в пасива на счетоводния баланс, независимо дали е изцяло внесен или не. Към момента у нас минималният размер на капитала за някои видове дружества е определен нормативно. Така например за учредяване на ООД са необходими 5 000 лв. начален капитал, при номинална стойност на един дял, кратна на 10; за АД – 50 000 лв., при минимална номинална стойност на една акция от 1 лв., с изключение на всички дружества, чията дейност се урежда със специални закони като кредитни институции в т.ч. банки, застрахователни, инвестиционни, осигурителни дружества.
Дяловите вноски при учредяване на дружество може да бъдат парични и/или непарични (апортни) вноски. Паричните вноски обикновено се превеждат по банков път. В Търговския закон за апортните вноски изрично е посочено: те трябва да се оценят от три вещи лица, назначени от съда по регистрация на дружеството. Оценката, която приема дружеството не трябва да бъде по-високо от тази, дадена от оценителите. В случаите, когато вносителя не е съгласен с приетата оценка, той може да замени апортната с парична вноска.За счетоводното отчитане на основния капитал се използва сметка от група 10 Капитал – 101 Основен капитал, изискващ регистрация[3]. Тя е основна, пасивна сметки. При увеличение сметката се кредитира, а при намаление се дебитира. В края на отчетния период има кредитно салдо, което отразява размера на капитала и се посочва в Пасива на счетоводния баланс раздел – А Собствен капитал, група І Записан капитал. В случай, че капиталът се формира постепенно във времето към нея е целесъобразно да бъдат заведени следните четирицифрени подсметки
1011 Основен капитал – непоискан и невнесен
1012 Основен капитал – поискан и невнесен
1013 Основен капитал – поискан и внесен
Аналитичното отчитане по сметката се води съобразно потребностите на ръководството. Най-често се създава информация за собствениците, броя и вида на поетите от всеки съдружник/акционер дялове/акции, за промените в размера на дяловите и др.Стопанските операции, които отразяват изменението на основния капитал засягат неговото първоначално внасяне, увеличение и намаление.Формирането на основния капитал съвпада по време с учредяване на дружеството. Дружествата в съответствие с правната уредба у нас се образуват по два режима – едновременно и постепенно. Като се държи сметка за обвързаността на счетоводното отчитане с логиката на стопанската операция в счетоводството се използват два подхода за отразяване на внасянето на дяловете вноски – без подписка и с подписка.Внасянето на капитала без подписка отговаря на образуване на предприятие, при което учредителите записват и внасят целия капитал почти едновременно или с много малък интервал от време между записването и реалното внасяне на капитала. В този случай счетоводните записвания, които се правят отразяват директното увеличение на основния капитал като се кредитира сметка 101 Основен капитал, изискващ регистрация и се дебитира сметка от група 50 Парични средства (ако дяловата вноска е парична) и/или сметка от група 20 Дълготрайни материални активи, 21 Дълготрайни нематериални активи, 27 Дълготрайни биологични активи, 30 Материали, продукция и стоки и др. (ако вноската е непарична) с размера на направената вноска.При постепенното учредяване на дружеството счетоводното отчитане образуването на капитала се осъществява във времето. Особеност при този начин на формиране на капитала е използване на разчетната сметка 426 Вземания по записани дялови вноски. Чрез нея се отграничава момента на записване на капитала от момента на неговото внасяне. Така счетоводно се обособяват два етапа:
– при първия се отразява формирането на капитала и възникването на разчетни взаимоотношения дружеството с неговите съдружници по повод записаните дялови вноски. Счетоводната статия, която се съставя е:

Дебит с/ка 426 Вземания по записани дялови вноски

Кредит с/ка 101 Основен капитал, изискващ регистрация
– при втория се отразява внасянето на записаните дялови вноски, с което имуществото и капиталът на предприятието се увеличава. Счетоводната статия е
Дебит с/ка от група 50 Парични средства и/ или
Дебит с/ка от групи 20, 21, 27, 30
Кредит с/ка 426 Вземания по записани дялови вноски
Разходите, които предприятието прави във връзка с учредяване на дружеството се отразяват по преценка на ръководството (главния счетоводител) или като текущи разходи или като разходи за бъдещи периоди. Основният капитал се увеличава след решение на Общото събрание на дружеството. Източниците за неговото увеличение са три:
• съдружниците/ акционерите да увеличат дяловото си участие чрез капитализиране на дивидентите си или чрез внасяне на нова парична вноска;
• да се приеме нов съдружник или кредитор да промени правния си статут (само ако съгласие той да стане съдружник);
• дружеството да трансформира формирани резерви и/или допълнителен капитал, реализирани печалби.
Увеличението на основния капитал се последва от пререгистрация на дружеството. Счетоводните статии, които се съставят са идентични със счетоводните записвания при неговото образуване в случаите, когато съдружниците/ акционерите внасят нова, допълнителна вноска и се приема нов съдружник. В останалите случаи се правят счетоводни записвания, при които се кредитира сметка 101 Основен капитал, изискващ регистрация и се дебитира съответно сметка 425 Задължения за съучастия (при капитализиране на дивидент), 401 Доставчици или сметка от група 15 Получени заеми (при трансформиране на задължение в основен капитал), сметка от група 11 Капиталови резерви или сметка 122 Неразпределена печалба от минали години (при увеличение на основния капитал за сметка на формираните резерви или неразпределената печалба от минали години).Основният капитал се намалява след решение на Общото събрание на дружеството в случаите, когато:
P съдружник се освобождава от внасяне на дължимите от него вноски
Дебит с/ка 101 Основен капитал, изискващ регистрация
Кредит с/ка 426 Вземания по записани дялови вноски или
Кредит с/ка група 50 Парични средства
Кредит с/ка група 20 Дълготрайни материални активи, респ.

21 Дълготрайни нематериални активи

27 Дълготрайни биологични активи



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Лекции по финансово счетоводство 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.