Анализ на ликвидността


Категория на документа: Счетоводство


Университет за Национално и Световно Стопанство

Курсова работа на тема:
Анализ на ликвидността

Дисциплина:
Анализ на финансовите отчети на финансовото предприятие

Разработил: Титуляр:

Проф. д-р Стоян Стоянов

Май, 2014
гр. София

I. Увод

Създаваната в предприятието счетоводна информация отразява цялостната стопанска дейност, тя е групирана посредством прилагане на точно определени правила и характеризира имуществото и финансовото му състояние пълно, обективно и достоверно. Тази информация е обект на проучване и анализи, позволява определяне на оценки за постигнатите резултати и дава възможност за направляване на дейността на предприятието в желана посока.
За да бъде по-полезна при анализа, необходимо е счетоводната информация да се подложи на допълнителен подбор и диференциране, да се съпоставя с показатели от предходни отчетни периоди с цел да се открият определени тенденции в развитието на предприятието, да се разграничи отражението на несвойствени процеси и явления, както и да се измери влиянието на различни фактори върху ефективността от извършваната дейност.
Анализ и изводи, предимно въз основа на данните от периодичните счетоводни отчети, се правят както от ръководството на предприятието, така и от страна на неговите контрагенти (клиенти, доставчици, кредитори и други), както и от органите на данъчния контрол и други.
II. Характеристика на понятието ликвидност

Под ликвидност следва да са разбира способността на предприятието да обслужва текущите си задължения (плащания) към кредиторите с разполагаемите краткосрочни активи. Под текущи плащания се има предвид сумата на краткосрочните задължения и дела на дългосрочните задължения, дължими през съответната година. Важен момент в дефинирането на тази способност е изясняването на въпроса "Кога предприятието може да обърне тези активи в пари?" или това е изясняването на степента на ликвидност на отделните елементи на активите.
Ликвидността често се дефинира като способност на фирмата да изплаща задълженията си в краткосрочен план, т.е. като краткосрочна платежоспособност. Тя се дефинира като количествена характеристика на способността му да изплаща текущите си задължения с наличните краткотрайни активи, което е равносилно на способността на активите на предприятието да се обръщат в налични пари. Т.е. ликвидността е показател за финансовото равновесие между активите и задълженията. Ето защо, ликвидността се анализира на база показатели, които са количествени характеристики на способността на фирмата да изплаща текущите си задължения с наличните краткотрайни активи. Основните показатели за ликвидност, известни в икономическата литература са коефициентите на обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност. В англоезичната литература те се разглеждат в тясна връзка с понятието работен капитал ( Working capital ),който се дефинира като разликата между краткотрайните активи и краткосрочните ( текущи ) задължения. Тъй като текущите задължения са тези, които трябва да бъдат погасени в рамките на текущия отчетен период, а краткотрайните активи са тези , които най-лесно и бързо могат да бъдат трансформирани в налични пари в рамките на текущия отчетен период, теоретично работния капитал отразява фондовете, с които фирмата разполага в наличност, за да осъществява производствената си и търговска дейност. С други думи, работния капитал отразява тази част от краткотрайните активи, която е финансирана от дългосрочни фондове, поради което играе ролята на "амортисьор", който предпазва фирмата от краткосрочни проблеми с платежоспособността.
III. Видове ликвидност

1) Статична ликвидност

Статичната ликвидност е способността на фирмата да погасява текущите си осчетоводени задължения. Тази способност се установява с помощта на счетоводния баланс и справката за вземанията, задълженията и провизиите (Елемент № 7.3 на приложението към финансовия отчет). В тях се съдържа информация, позволяваща изчисляване на показателите коефициент на обща ликвидност, коефициент на бърза ликвидност, коефициент на незабавна ликвидност и коефициент на абсолютна ликвидност. Величините на тези показатели трябва да бъдат оповестени в справката за оповестяване на счетоводната политика, тъй като съществува такова изискване в СС 1 Представяне на финансови отчети (т.19.3.5., буква Л).
Показателите за статична ликвидност са:
Коефициент на обща ликвидност - това е най - широко използвания коефициент. Определя се като отношение между стойността на краткотрайните активи на фирмата и стойността на текущите й задължения:

По принцип за добра степен на ликвидност може да се говори, ако стойностите на показателя са над единица, т.е. Нетен Оборотен Капитал (НОК) е положителна величина. Обикновено за еталон се приема средната стойност на показателя изчислена за индустрията или сектора, по този начин може да се определи мястото на фирмата в системата на дадения отрасъл и на тази база да се даде обективна оценка за степента на обща ликвидност на компанията.
Бързата ликвидност изразява възможността на дружеството да покрива своите текущи задължения чрез краткосрочните си вземания, финансови активи и налични парични средства. При този коефициент се изключва стойността на материалните запаси, които се считат за най-бавно ликвидните от краткотрайните активи. и наистина, за да превърнем наличните запаси в пари, трябва да ги вложим в производството, да го завършим и да осъществим продажбата на готовата продукция.
Разликата между него и първия показател се дължи на размера на материалните краткотрайни активи. В тази връзка може да се установи въздействието на бързината на реализация на продукцията или обращаемостта на запасите върху ликвидността на фирмата:

Как могат да се интерпретират получените резултати по отношение на взаимната зависимост между коефициентите, тяхното изменение в течение на времето и съпоставимите величини?
На първо място трябва да се установят причините за разликите и измененията. Не трябва винаги да се дава положителна оценка на повишаващите се стойности на коефициентите понеже това може да се дължи както на намаляване на задълженията, така и на увеличаване на несъбираемите и трудно събираемите вземания. От тази гледна точка намалението на ликвидността би трябвало да се оцени положително. Не бива да се забравя и връзката с другите финансови показатели например намалението на текущите задължения ще повлияе положително върху ликвидността, но като цяло ще намали общата възвръщаемост на собствения капитал.
Обикновено в западната теория и практика се изчисляват само тези два коефициента. Все пак разглеждането на другите два показателя за ликвидност може да осигури допълнителна информация за финансовото състояние на компанията.
Този коефициент се среща и под името Коефициент за финансова ликвидност и отразява степента на покриване на краткосрочните задължения с парични средства и техните еквиваленти.
При този коефициент са изключва освен стойността на материалните запаси, така и краткосрочните вземания, които са по-бавно ликвидните от финансовите активи и паричните средства. Вземанията, като разчетни отношения, имат по слаба ликвидност от паричните средства, което се дължи на факта, че за да се събере едно вземане, е необходимо време, което забавя ликвидността. Този коефициент много по-точно оценява текущата платежоспособност, тъй като отразява състоянието на касовата наличност. Състоянието на касовата наличност е задоволително при Кнл >1

Коефициент за абсолютна ликвидност - показва степента на покритие на текущите задължения само с налични парични средства. От числителя се приспадат и ценните книжа, притежавани от фирмата.

Разликата между последните два коефициента се дължи на срока на ликвидност на ценните книжа. Когато предприятието притежава такива, отчитайки, че в страните с развит пазар на ценни книжа това време е сведено до минимум, т.е. разполагаемите ценни книги могат във всеки момент да се обърнат в парични средства, практическото значение на изчисляваното отклонение може да се пренебрегне и да приемем коефициента на незабавна ликвидност като такъв и на абсолютна ликвидност.

Ликвидността на фирмата дава възможност да се установи доколко е възможно тя в близкото бъдеще да покрива своите задължения. Фирмата може да се ориентира към това да се придържа към определени величини на тези показатели - става въпрос за величини, които според финансовия мениджмънт на съответната фирма, ако бъдат постигнати, това ще означава, че няма да има съществени проблеми по отношение на погасяването на текущите задължения. Така напр., възможно е фирмата да се ориентира към поддържането на следните величини - 2 за коефициента на обща ликвидност, 1 за коефициента на бърза ликвидност, 0.20 за коефициента на незабавна ликвидност и 0.05 за коефициента на абсолютна ликвидност.
Вече посочих как се установяват текущите задължения в контекста на тези показатели. Следва да се има предвид, че при работата с показателите в краткотрайните активи не се включват разходите за бъдещи периоди, тъй като този актив не се трансформира в парични средства в бъдеще и съответно не може да участва в покриването на задълженията. Ако фирмата има дългосрочни вземания и част от тях следва да бъдат уредени през следващата календарна година, тогава тази част трябва да бъде включена в сумата на краткотрайните активи, тъй като става въпрос за парични средства, които ще бъдат получени от фирмата във връзка с уреждане на част от тези вземания.

2) Динамична ликвидност




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Анализ на ликвидността 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.